Ожесточена борба за свободна галактика

От десетилетия насам светът обича да бяга от скучната си реалност в една далечна галактика, където светът е много по-шарен, мистични джедаи побеждават лошите със светлинните си мечове, а приключенията са зрелищни и епични. Първият антологичен филм от вселената на „Междузвездни войни“ определено влиза в духа на поредицата, особено откъм зрелища и епични пропорции на ставащото. Същевременно обаче е и много различен от основните епизоди, тъй като е по-мрачен и реалистичен. Добрите не са напътствани от мистериозната Сила, която да ги прави непобедими, а суровият свят на войната между Империята и останалите бунтовнически сили е по-осезаем от всякога.

Сюжетът на Rogue One: A Star Wars Story хем е доста кратък, защото много по-голяма част от екранното време е отделена за битки и зрелища, отколкото на история, хем е и сложноват, тъй като са намесени много персонажи и места от богатата вселена на „Междузвездни войни“, обогатена с новите герои. Развива се малко преди „Епизод ІV – Нова надежда“. Джин Ерсо е практически осиротялата дъщеря на Гейлън Ерсо, един от основните умове зад Звездата на смъртта. Несгодите й един ден я отвеждат до Бунтовническия съюз, който иска да я използва, за да стигне до баща й. Огромното оръжие за масово унищожение е почти готово и обещава да сложи край на всякаква съпротива срещу диктатурата на Галактическата империя. Дали е късно да бъде спряно?

Трудно ми е да изразя отношението си към сюжета на филма. От една страна – започва мудно, личната драма на Джин Ерсо и баща й не е чак толкова въздействаща, колкото би трябвало, а и битките като количество са повече, отколкото считам за необходимо (последното като цяло ми пречи да стана отявлен фен на поредицата). От друга страна – историята прераства с перфектното темпо от разказ за едно нацупено момиче до епохално събитие с колосални последици не само за всички, участващи в него, но и за цялата галактика. Краят пък е феноменален. Това наистина е военна драма, а не космическа сапунена опера.

Далеч съм от мисълта, че „Междузвездни войни: Епизод ІV – Нова надежда“ е перфектен филм, колкото и да го уважавам за това, което е направил за любимия ми жанр. В него си личат някои твърде удобни сюжетни дупки, за които феновете досега си затваряха очите. Гарет Едуардс, режисьорът на Rogue One, също ги е забелязал. И там, където другите виждат проблем, той вижда възможност. Въпросните сюжетни дупки служат отлично за сценария на Крис Уайц и Тони Гилрой, като в крайна сметка Rogue One ги запълва и по превъзходен начин подготвя историята за „Епизод ІV“.

Въпреки че е антологичен филм извън основната сага, Rogue One много силно се възползва от принадлежността си към тази вселена, за да придаде тежест и емоционален заряд на своите герои и сюжет. Има кратки появи на любими герои от другите филми, като феновете могат да бъдат спокойни – използвани са в перфектна доза и по перфектен начин, едновременно подсилват сегашната история и не подкопават известните си образи. Част от тях са пресъздадени с компютър, но толкова добре, че ако гледате небрежно спокойно може и да не разберете. Може би след още няколко години вече няма да има нужда от нови актьори – просто компютрите ще пресъздават старите. Така например Гранд Моф Таркин (мъртвият от 22 години насам Питър Кушинг) се завръща като един от основните злодеи. Дарт Вейдър, като най-важният герой от оригиналната трилогия, присъства в 3-4 сцени по блестящ начин. Появата му не просто обогатява сюжета (да не кажем, че може би най-запомнящата се сцена с него ще бъде не в оригиналната трилогия, а в края на този филм) и привлича зрители, но и служи за ярък контраст между суровия реализъм около всички останали и него – един от последните представители на владеещите мистичната Сила. Контрастът е подчертан и от краткия му диалог с Креник, ръководителят на Звездата на смъртта. Ученият си мисли, че като е направил планетарно оръжие (изнудвайки, благодарение на стормтрупърите зад гърба си, други по-гениални учени да му помагат) вече е голямата работа. Дарт Вейдър оценява потенциала на проекта, но си знае, че Силата все още е най-мощният и опасен елемент от тази война и в момента само той я владее. Така Креник, и останалите простосмъртни, са мержелеещи се мижитурки в сравнение с бившия джедай. Той просто е на съвсем друго ниво, с което и борбата на бунтовниците накрая изглежда по съвсем друг начин, отколкото в обикновен военен филм.

Що се отнася до новите герои – личи си, че за всекиго от тях е мислено, всеки от тях си има история. Лошото е, че за повечето остава неразказана. Какви са мотивите им да се присъединят към бунта? Как приятелските двойки са се събрали и са изградили тези силни връзки помежду си? Тук има нереализиран потенциал, макар че донякъде разбирам Едуардс. За да се развият повече героите, трябва или да се изрежат страхотно изглеждащи битки, или да се удължи времетраенето, което и без друго е над 2 часа (не се усещат, само началото е с една идея по-бавно и подробно от необходимото). За съжаление, така се отнема от иначе силния емоционален заряд в края на историите им, който можеше да е много по-силен.

За разлика от силния акцент върху приключенията и ескейпизма в основната сага, тук ставащото повдига социален коментар* и теми за размисъл. Редно ли е да жертваш морала или да рискуваш живота си за по-голяма кауза? Кога трябва да пренебрегваш себе си и лукс ли е да имаш политически пристрастия и мнения? Имат ли значение личността ти и добруването ти, ако от теб зависи съдбата на Галактиката? С изчезването на джедаите ясното разграничаване между Светлата и Тъмната страна липсва и хората се завръщат към присъщата им сивота. Моралът е малко по-размит, защото и двете страни следват максимата „целта оправдава средствата“, липсват легендарни герои, които са такива защото Силата им го е предопределила, но изобилства от неизвестни герои по неволя. Макар и това да прави филма по-мрачен и тежък, този нов подход към Star Wars определено внася свеж полъх (така силно необходим след миналогодишното плагиатство) и вдига летвата за следващите части, антологични или не. Същевременно, богатството на вселената и много основни сюжетни формули и типажи за главни герои си остават, та дори и чувството на оптимизъм, че винаги има надежда. Тук просто ни се показва колко трудна е борбата за нея, когато нямаш Сила да ти помага. Единственото, по което Rogue One отстъпва на „Епизод VІІ – Силата се пробужда“, е хуморът. Съмнявам се, че Гарет Едуардс е искал да прави филма си забавен, но има няколко опита за шегички (може би по настояване на Дисни?), много от които са неуспешни (новият робот спазва формулата, но бледнее пред досегашните).

Съветвам ви да гледате Rogue One на кино, защото акцентът е върху битките, така че ефектът определено няма да е същият ако не е на голям екран. Неотдавна Дисни и Гарет Едуардс събраха актьорите за презаснемане на някои сцени, което притесни феновете – обикновено е лош знак. Екипът отвърна, че Дисни толкова много са харесали идеите на режисьора, че са му дали възможност да направи филма още по-добър, с още повече пари, и именно това е наложило презаснемането. Склонен съм да вярвам, защото битките наистина са страхотни, а режисурата на Едуардс е повече от адекватна. Всичко се вижда, всичко се усеща сякаш си там и действието се развива пред очите ти.

Ако трябва да съм честен, въпреки отбелязаните в ревюто недостатъци, Rogue One ми е любимият филм от всички във вселената на Star Wars (макар че за повечето от запалените фенове вероятно първото място ще си остане за „Епизод V – Империята отвръща на удара“). Ако сте фен на поредицата, почти съм сигурен, че ще ви хареса. Ако не сте фен, то има шанс все пак да ви грабне, защото тръгва с малко по-друг подход и е по-сериозен – така се случи с мен. Забравете скептицизма си към това разклонение на „Междузвездни войни“ и му се отдайте, защото си заслужава.

Моята оценка:
История – 5
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5.50
Теми за размисъл – 5.50
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 6+
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6+

Общ успех: Отличен (5.60)

*Интересен факт е, че малко след победата на Доналд Тръмп в президентските избори на САЩ сценаристите на Rogue One са пуснали туитове, в които напомнят, че злата Империя е фашистка организация, бореща се за бялото (в случая човешкото) господство, а Съпротивата е водена от смели и разнородни по етнически (планетарен) произход жени (още преди години Джордж Лукас си каза, че се е вдъхновявал от Хитлеристка Германия за Галактическата империя). Както може да се очаква, туитовете са предизвикали много полемични коментари и в последствие са били изтрити, тъй като в днешно време приравняването на расизма със злото май вече не се приема за правилно, а и може да навреди на бизнеса. Филмът, разбира се, не акцентира на тези неща и расата на героите по никакъв начин не играе роля в сюжета, та да дразни консерваторите, но си личи, че съставът на добрите е разнороден, а този на лошите – не. Заради горните изказвания обаче, сред туитовете на крайно десните американци се е появил хаштагът #DumpStarWars. Стигнало се е дотам сценаристът публично да се извинява, макар и с брошка „Star Wars срещу омразата“ на ревера.