4 коментара
got7

Светкавичната игра на тронове

Ревю със спойлери на седми сезон от сериала на HBO Game of Thrones.

Почакахме повече време, за да получим по-малко епизоди от „Игра на тронове“. Краят на епичната сага, която завладя света, вече е на хоризонта, но дали Дан Вайс и Дейвид Бениоф не го пришпорват? Оказва ли влияние липсата на издадени книги, на които сценаристите да се опират? И дали, ако има такова влияние, то е отрицателно или положително?

Рейтингите със сигурност отчитат, че Game of Thrones продължава да става все по-популярен. С такъв интерес към него, догодина вероятно ще задмине „Живите мъртви“ като най-гледания сериал, а феноменалният му отпечатък върху световната култура ще бъде помнен и след десетилетия. Броят зрители не се повлия особено дори от хакерските посегателства, а финалът за пореден път счупи рекорди – епизод 7х7 е най-гледаният за сериала, с над 12 милиона чифта очи, вперени в прякото излъчване. И, нека да сме си наясно, каквото и да се случи, едва ли има човек, който е стигнал дотук и ще се откаже да гледа последните серии на грандиозния епос само заради няколко недоизпипани елемента. Но въпреки това, трябва да сме обективни и да отчитаме както силните, така и слабите страни.

Бутон за зареждане на YouTube видео

Досега фен-базата беше сравнително единна – всички си скубеха косите на Червената сватба, кефеха се на Лилавата сватба, гледаха зяпнали развръзката на конфликта между Церсей, Врабеца и фамилия Тирел. Тази година обаче хората се разединиха, именно заради турбо-темпото, с което продължи историята. Изчезнаха внимателно подготвяните сцени, красивото и логично развитие на персонажите, детайлното повествование. Наблегна се на битките и зрелищата, препускаше се из важните събития. За някои това е добре дошло – мнозина не бяха особено доволни от наличието на мудни епизоди в първите сезони. За други е разочарование и знак, че Бениоф и Вайс са некадърници, които не могат нищо свястно да направят без да стъпват върху основата от Мартин. Всеки си има право на мнение за това развитие на нещата, което не го прави повече или по-малко фен от застъпниците на другия лагер.

Лично аз съм от разочарованите. Нямам нищо против по-малкия брой епизоди и по-събраното повествовение, ненавиждам разтягането на локуми. Но тази година просто нямаше нужда от това, дори то навреди. Умряха ужасно много персонажи, което намали ефекта от финалите им. Кутрето, Елария Санд, Олена Тирел, дори Бенджен Старк – ясно е, че те не са главните герои в тази сага, но не заслужаваха да бъдат просто отпъдени като мухи. Трябваше смъртта им да бъде представена по-красиво и ефектно, което можеше да бъде постигнато с повече подготовка и повече сцени с тях преди логичните им финали. Представете си, че на обсадата на Високата градина (или както предпочитате да наричате на български High Garden, замъка на фамилия Тирел) беше отделено толкова внимание, колкото на обсадата на Кралски Чертог във втори сезон. Ако победата на Юрон и Церсей над Елария и дъщерите й беше толкова добре подготвена и развита, колкото взривяването на Септата. Ако интригата около сестрите Старк и Кутрето беше по-внимателно и реалистично развита (да се обърнат Санса и Аря една срещу друга, щеше да е прекалено недостоверно и обидно за развитието им досега, така че заигравката с тази идея беше неадекватна независимо от изхода й). Усещането от тези бързи кончини е сякаш шест сезона сме играли шах и сме кроили сложни стратегии, намествайки внимателно фигурите по дъската, за да можем в седми да отстраняваме тези фигури не чрез дългоочакваното реализиране на победоносни ходове, надхитрящи противника, а като сложим върху дъската палаво куче, което да разбута всичко с опашката си.

Бутон за зареждане на YouTube видео

Друг проблем, който значително намали удоволствието ми, беше телепортирането, което широко се дискутира и по другите ревюта (къде с добро, къде с лошо). Не е нормално да е установено, че пътуването на един персонаж от един до друг град отнема дни, дори седмици, след което да виждаме целия континент да се прекоси два пъти от край до край за една вечер. Имаше и много други глупости в предпоследния епизод, който трябваше да бъде най-силният. Как пък точно така се напуква леда, че добрите да останат в средата на езерото, а зомбитата да ги обградят в кръгче, без да могат да преминат? Откъде се взеха тези гигантски вериги? Принципно, тези недомислици сами по себе си не са толкова фатални, но тази година се натрупаха прекалено много.

Нека бъда ясен – „Игра на тронове“ продължава да е сериал-явление, което не бива да се изпуска. Не искам да изглеждам като мрънкач или като застъпник за протяжни сапунки и безкрайни разговори. Но това не е сериалът, който ме зариби преди години. Качеството е значително по-ниско от преди. Което не означава, че е ниско по принцип – Game of Thrones все още е една от най-добрите телевизионни продукции на нашето време.

Бутон за зареждане на YouTube видео

Имаше и предостатъчно силни моменти, които да компенсират недостатъците и да държат интереса висок. Битките стават все по-зрелищни и красиви (ако сте гледали изтеклия четвърти епизод с лошото качество и не сте се насладили на битката в края му, задължително повторете, но този път с хубава картина – струва си). Има повече фентъзи. Реализират се дългоочаквани развръзки на много стари сюжетни линии, стига се до отплащане за години следене на историята, анализ на събитията и развитие на фен-теории. Вече е пределно ясно кои са главните герои и защо толкова много хора умираха неочаквано в първите сезони. Падналите глави, извършеното насилие и показаните цици преди години не бяха просто измислица на автора, за да ни шокира и да угоди на низките зрителски страсти, а важен елемент от историята на Вестерос и ключова част от развитието на всеки от оцелелите до днес персонажи. След като нещата изглеждат малко по-ясни, едва ли ще видим още неочаквани обрати. Но дори и така, все още има потенциал за изненади. Той е малък, защото сериалът е в заключителна фаза, по достатъчно явен начин наглася нещата така, че добрите да победят, а правилният наследник да се окаже на трона, но все пак го има, защото са налице предостатъчно основания да очакваме неочакваното.

Каквото и да ви е мнението за начина, по който Бениоф и Вайс са избрали да завършат сериала, трябва да отчетете и големите постижения на огромния екип зад продукцията. Преди години изглеждаше невъзможно един фентъзи сериал със зомбита и дракони да стане най-големият хит на малкия екран – масовата публика рядко дава шанс на такива неща, но ето, че се случи. Ясно е, че ще минат много години, преди отново да станем свидетели на подобен феномен, но с успеха на „Игра на тронове“ и високото качество, което демонстрира през годините, както и безрезервната подкрепа на телевизията към екипа, бъдещето на жанра изглежда по-оптимистично. А ние можем да сме благодарни, че живеем във времето, в което „Игра на тронове“ се излъчва за първи път, защото нищо чудно след десетилетия да разказваме на децата си къде сме били когато Денерис стъпи на родна земя, когато Валът падна или когато Теон Грейджой най-накрая се сдоби с мъжество.

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата