Да помогнем на Зомбмама!

Вероятно сте чували, че зомбитата са новите вампири – да, в последно време проектите с немъртви в сюжета определено се множат. И макар все още да не заплашват количествено вампирските филми и сериали, доминирали преди няколко години, те вече са достатъчно много, за да си позволят разнообразяване и нишово ориентиране. И тъй като Z Nation не може да се нарече чистокръвна комедия, iZombie е твърде криминален, а ситуационните комедии с фантастични елементи са рядкост (със зомбита май изобщо няма), Netflix реши да запълни този пропуск със Santa Clarita Diet. В него щастливо омъжена брокерка се превръща в зомби и семейството й трябва да се справи с новото й амплоа.

https://www.youtube.com/watch?v=xjRnbOgoAUQ

Трансформацията на Шийла (Дрю Баримор) е по-бавна, отколкото при обикновените зомбита. Тя запазва човешки вид доста дълго време и всъщност живее като силно подобрена версия на себе си (стига да се е наяла). Като изключим, че й се налага да убива и яде хора, превръщането в зомби е най-хубавото нещо, което й се е случвало. Зловещата трансформация е много по-тежка за хората наоколо, отколкото за самата нея.

Истински интересната история идва не толкова от семейната й драма/комедия, колкото от съседа бивш полицай. Той веднага надушва, че нещо не е наред и започва да създава проблеми на семейството. За щастие, неговата сюжетна линия не се разтяга излишно, а се развива в перфектно темпо.

Междувременно, мъжът на Шийла, Джоел, ще направи всичко възможно да намери лек за нея, дори ако трябва да се прави на шут пред баба-сръбкиня (Грейс Забриски или Сара Палмър от „Туин Пийкс“), която ненавижда полски сладки за селяндури.

Интересно е, че сюжетът не е съвсем безсмислен – деликатно се повдигат и някои теми за размисъл. Готов ли си да рискуваш абсолютно целия си живот, да убиваш, в името на човека, когото обичаш? Колко струва човешкият живот? Какво ни струва да потискаме природните си нужди и желания и дали самоконтролът винаги е хубаво нещо? Както и защо всичко трябва да е с мярка и освобождаването на първичните инстинкти рядко е най-доброто решение? Можеш ли да останеш верен на любовта, ако се появи нещо тотално разтърсващо и унищожително във връзката? Нито една от темите не е зачекната по разтърсващ начин, но все пак ги има, за да придадат една идея повече дълбочина, отколкото приляга на ситком.

Не може да се каже, че „Диета по американски“ блести с нещо особено, но пък всичко в този сериал е на ниво над средното. Не всички шеги са смешни, но повечето разсмиват. Не всеки обрат е неочакван, но доста от тях изненадват. Не всички герои са симпатични, но пък никой не е дразнещ. Никой от актьорите не си дава много зор да изпъкне, но не е и необходимо – сериалът е за забавление, а за някои от тях е достатъчно самото им присъствие (Дрю Баримор, Нейтън Филиън, Порша де Роси, Патън Озуалд). Има няколко по-натуралистични момента с отрязани пръсти и хвърчащи кървища, но едва ли ще накарат гнусливите зрители да повърнат.

С други думи, впечатленията, които ще ви останат след Santa Clarita Diet, не са особено дълготрайни, защото епизодите ви разсмиват, печелят ви с чар, но не предлагат нещо грандиозно и невиждано. Същевременно, няма нито един недостатък, за който да си заслужава да се хване човек и да се заяде. Може да се опише като „Декстър“ плюс „Отчаяни съпруги“, умножено по „Аз, зомбито“, делено на „Женени с деца“. Подходящо е за семейно забавление (стига в семейството да няма деца), както и за лично такова (ако по принцип гледате много сериали и не знаете какво да изберете за следващия път).

Моята оценка:
История – 5-
Герои – 5-
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5-
Eлементи на изненада – 5-
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5-
Фантастични елементи – 4.50
Саундтрак – 5-
Старание на екипа – 5-
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5-

Обща оценка: Много добър (4.75)