Да се побъзикаме с Ной

Ревю на книгата-игра „Ной“ от Коен Ливингстън.

Noi ccКолийн Ливингстън, съответно злият му брат-близнак Коен Ливингстън, е псевдоним на група мистериозни български автори (или поне те се мислят за мистериозни – ако се разровите в интернет ще разберете поне кои са в ядрото, а ако сте от фантастичните среди сигурно познавате поне някого от тях), под който има издадени три книги-игри – „Мъдростта на царя“, „Самсон“ и „Ной“, определени като религиозна фантастика. Всъщност, става дума по-скоро за пародийна фантастика, в която нищо не е такова, каквото очаквате. Ной не е героят от Библията, когото познавате, а пияница-веселяк на средна възраст, който изведнъж започва да чува гласове, уведомяващи го за предстоящ край на света и нужда от построяването на кораб.

Тук на читателя се предлагат много избори, кой от кой водещи до все по-абсурдни развития на сюжета. Ной може да се захване да строи кораб, както уж Божият глас го съветва, като той може да бъде нормален, въздушен, подводен или дори космически. Може и въобще да не строи кораб, а да продължи да пие, или пък да си спретне бункер.

Хубавото на тази схема е, че книгата-игра може да се преиграва до момента, в който не прочетете всеки един епизод – толкова различни са те, че сякаш нямат нищо общо и няма как да ви омръзнат или да ви се струват познати.

Лошото е, че в комбинация със скромния обем (книжлето е малко под 100 страници, но това пък води до добра цена) големият брой сюжети означава много кратки историйки. По който и път на развитие да поемете, вероятно ще стигнете до един от многото краища след около 5 епизода, след което ще се върнете в началото за да видите някой от другите пътища. С други думи, удобна е за четене в автобуса или преди заспиване, но не е нещо, с което да се захванете в началото на деня и да очаквате да ви заеме времето до края му.

noi ilЗа тази книга-игра не е необходимо да смятате показатели като здраве, пари или алкохол, нито да записвате кодови думи – изборите водят единствено до различни сюжети, не е нужно да помните нищо (освен къде кой избор ви води, за да можете после да се върнете и да проверите другите разклонения). Подходяща е за тийнейджъри или хора без желание за концентрация в четивото. Приятно впечатление правят илюстрациите и графичното оформление като цяло.

Самите епизоди са написани в лек и хумористичен стил, а сюжетът върви като в епизод на „Семейство Симпсън“ – събитията имат някаква хлабава връзка помежду си, има изненадващи и смешни моменти, но е невъзможно да предположиш с дори 10% точност докъде ще стигне финалът на базата само на началото. Това е както плюс, така и минус – авторите очевидно не са се стремяли да изградят логически последователен сюжет, а просто да позабавляват малко читателя. Вие си преценете дали такъв подход би ви допаднал, според това какви книги и сюжети обичате.

Въпреки първоначалното впечатление, книжката е абсолютно непретенциозна и съществува основно за забавление както на авторите, така и на читателите си, няма философски послания и морални поуки. Ако сте дълбоко религиозни сигурно няма да ви допадне, въпреки че няма нещо особено обидно (но пък ако сте дълбоко религиозни сигурно всичко извън Библията ви се струва обидно така или иначе), а ако обичате да се забавлявате и да подкрепяте българските автори, дайте шанс на „Ной“. Продава се онлайн и тук-таме по клубове за игри. Гласи се втори тираж, така че явно се харесва от хората.

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |