Да запеем други песни за други светове…

Едно от честите оплаквания на хардкор феновете на фантастиката е, че напоследък никой не измисля нищо ново. Предъвкват се стари теми и сюжети, никой не поема риска да излезе от канона. Същевременно обаче, когато се появи нещо ново, нашите умове са толкова притъпени и свикнали да възприемат едно и също, че се виждат в чудо, когато трябва да осмислят тотално различни творчески вселени. Аз определено усетих, че имам втория проблем, докато четох „Други песни“ на Яцек Дукай. Това е най-оригиналната, странната и трудната за възприемане книга, на която съм попадал през последните години. Самият факт, че ми отне половин година да я прочета, е достатъчно красноречив. Вселената в нея е ужасно интересна, идеите и изцяло непознатият, алтернативен свят са феноменални, веднъж щом ви грабне, книгата ви задължава да стигнете до края, но отгръщането и осмислянето на всяка следваща страница си е интелектуално предизвикателство, което малцина автори са способни да отправят и малцина читатели могат да преминат успешно. Аз самият си признавам, че не съм толкова умен, за да схвана изцяло книгата, идеите, героите, сюжетите и вселената в нея, но пък съм страшно горд със себе си, че я прочетох и харесах.

Определянето на точния жанр на „Други песни“ е трудно, но най-добре би било да я наречем алтернативна фантастика. Светът в нея е нашият, но не с познатите ни физични и химични закони, а изграден от елементи на различни философии – предимно на Аристотел и Хегел. По-надолу ще се опитам да я очертая, но преди това ще ви предупредя, че една от целите на книгата е да ви въведе бавно и постепенно в този фундаментално различен свят, да ви покани сами да го изследвате и осмислите. Аз ще се постарая да обясня основите му, но бих ви препоръчал първо да се пробвате сами да го прочетете и разберете, сами да разтълкувате изобилието от думи и термини, които в нашата вселена не използваме. Стига да се смятате за готови, разбира се.

Вселената в „Други песни“ е изградена според метафизиката на Аристотел. Нямаме атоми и молекули, а пет елемента, които изграждат всичко. Огън, земя, вода, въздух (тези са въведени първо от Емпедокъл) и етер (това, което запълва космическото пространство, нововъведението на Аристотел). Земята е център на вселената и всичко друго, планети, сфери със звезди от етер, се върти около нея. Една от най-важните характеристики на нещата е формата, като тя е изцяло зависима от съзнанието (тук вече вкарваме Хегел). Някои хора се раждат със силни форма и съзнание. Те могат да налагат своята морфа над другите, като по-слабите нямат избор, освен да се подчинят – те сами започват да се възхищават, да желаят да служат на по-силния, привлечени от силата му. Болестите не се причиняват от вируси или бактерии, а от слабости в съзнанието – терзания, вина, съмнения, лудост и т.н. Обратно – силните умове и съзнания, вярата в собственото превъзходство и увереността в собствените сили могат да направят от човека господар не само на останалите хора, но и на сътворението.

Така например, кратиста Илеа е била прокудена на Луната, където властват пиросът (огънят) и етерът и е невъзможно да се живее. Нейната морфа обаче е толкова силна, че тя успява да направи от земния спътник обитаемо място. Открадва от въздуха на Земята (тъй като Земята е център на вселената, само тя има гравитация и може да задържа въздух) и прави от Луната втори център, макар и доста по-слаб. Така в пироетеричната среда започват да се задържат и другите елементи, появяват се растения, животни, хора, градове, цивилизация. Но всичко това зависи от нея и от нейното присъствие там – ако Илеа напусне Луната за твърде дълго и не се появи кратистос като нея, условията постепенно ще се върнат към естествения си вид и всичко на Луната ще умре. Не че сега е особено приятно там – пиросът във въздуха изгаря дробовете, жаждата е невъзможно да бъде утолена, огънят дори влиза в кръвта на местните.

Използвах две думи с гръцки произход – кратистос и пирос. Текстът е изпъстрен със стотици такива, което 100% е било ад за преводача (свалям шапка на Силвия Борисова!) и от което идва голямата трудност за възприемането на книгата. Можете постепенно да си обясните коя какво значи от контекста и основните си асоциации с други гръцки думички, които сте чували, но за по-лесно може просто да се образовате по философия няколко години и тогава да минете към „Други песни“ на Яцек Дукай.

Та, кратистосите са хората с най-силни съзнания, които налагат своите антоси (зони на влияние) над останалите, над хората и материята около тях, изменяйки ги според своята морфа. Първият кратистос е бил Александър Македонски, а след него са се нароили и други, които се борят за власт и съществуване чрез силата на волята си, но и чрез интриги, политически машинации и манипулации. Възможно е да вярвате и в други свои способности – нимродите например са прекрасни ловци, а аресите – способни воини, но не биха били такива без стабилността на своите морфи.

Главният герой е Йероним Бербелек – гениален стратегос, влязъл в учебниците по история със своите победи, известен надлъж и нашир с постиженията си. Но днес той е само сянка на предишното си аз. Преди много време е влязъл с армията си в сражение с могъщ кратистос – Магьосника от Уралските планини. Единствено Бербелек е оцелял обсадата на Магьосника, но с изцедена докрай и пречупена воля. Затова битките и стратегиите са в миналото му, днес той се занимава със занимание за много по-недостойни хора – бизнес. На вратата обаче се появяват децата му – Авел и Алитеа. Майка им не може да се грижи вече за тях, поради което ги стоварва на баща им. Авел се възхищава на родителя си, когото познава предимно от учебниците, и иска някой ден да бъде като него. И именно това ще мотивира Йероним Бербелек отново да потърси старото си аз, да вдъхнови сина си чрез своя собствен пример.

Тримата се отправят към Африка като част от ловна експедиция, водени от търговски интереси и лични амбиции. Сърцевината на Африка обаче не попада в ничий антос, никой кратистос не я оформя спрямо волята си. Затова там необезпокоявано си се развива Сколиодой, голямото Изкривяване, където формата и материята се губят в непознаваем хаос. Но това не е естественото състояние на нещата – някой го причинява, с някаква цел. То заплашва да се разрасне и да погълне цялата Земя. Сколиодои променя всичко в зоната си на влияние – животните там са уродливи и невъзможни, пристъпването в него е с риск за живота, защото не се знае какво и как ще ти бъде изкривено, умът ти със сигурност няма да е същият. Там на Бербелек му се случва нещо, което ще го мотивира да разбере кой и защо причинява Изкривяването, а това ще го върне към гениалния стратегос, погребан и забравен вътре в него, но и ще го направи пионка в сложните игри на по-висши и силни от иначе великата му персона.

Целта на това ревю е да ви накара да се осмелите да се захванете с „Други песни“, затова няма да давам повече спойлери, но ако търсите по-подробно обяснение на вселената и сюжета, прочетете това ревю на английски. Дори и то е недостатъчно – романът е достоен за цели философски изследвания сам по себе си, а те могат да се получат по-дълги и засукани дори от 640-те му страници, но поне се обяснява основното от сюжета и вселената за тези, които са го прочели, но не са го разбрали.

Ако сте стигнали дотук, вече знаете колко сложен и интересен е светът на книгата, колко много неща се случват и колко много идеи се засягат. Аз ви разкрих само върха на айсберга. „Други песни“ е висока литература, висша фантастика в най-пълния смисъл на думата. Сравнението на Яцек Дукай със Станислав Лем е донякъде подходящо, това с Нийл Стивънсън, Питър Уотс и Дан Симънс не толкова, защото последните не знам да са стигали толкова далеч с концепциите си и с такъв размах да са творили вселени. Inne Pjesni определено не е за всеки, като сложността на изказа и идеите е много вероятно да отблъсне масовия читател.

За съжаление, отблъсква и недобре развитата история – тя просто не отговаря на високото ниво на вселената. Развива се доста бавно, често лъкатуши и минава през странични герои и сюжети, от които всъщност няма нужда (макар че отнемането на кой да е от тях ще осакати богатата алтернативна вселена). Дори главните герои са сякаш създадени, за да може читателят да схване малко от малко този свят, в който не само песните, но и всичко е по-друго, дори повествованието. Краят, както и много от събитията, е отворен за интерпретации, но не по хубав начин. За емоционален заряд е трудно да говорим, докато се мъчим да схванем какво, по дяволите, се случва, а и самите герои са доста студени (което е с цел, не е просто така). Не искам да съм твърде суров с критиката, от една страна защото ми е неудобно да критикувам гениалния автор, а от друга, защото израстването на персонажите и местата, през които минават, хората, с които се срещат, са изключително интересни, но те просто бавят нещата и не са на феноменално високото ниво на останалото, като допринасят за още по-трудното възприемане на текста.

Книгата обаче ме спечели не само с творческия си размах, но и с това колко лесно могат много от метафизичните постулати да се приложат и в нашия свят. Например, сюжетът често поставя едни герои в подчинена позиция спрямо други и ни кара да се замислим как лесно и неусетно и ние понякога отстъпваме на хора с по-силни морфи от нашите (нищо, че в нашия свят нямаме морфи). Един малък жест, една малка дума и вече сме загубили битката на волята, каквато представлява всеки разговор с друг човек, всяко ново запознанство. И също така, един малък жест, една малка дума могат да превърнат непознати за нас хора във верни и лоялни последователи, които винаги ще ни се възхищават и ще работят за нас. Пречупването и обясняването на привидно обикновени събития през призмата на този свят с други песни е изключително интересно и ни дава нов поглед върху нашия собствен свят, показва ни аспекти и гледни точки от нашето ежедневие, върху който не сме се замисляли досега.

Та, ако досега сте чели само тийн-романи и комикси, тази книга не е за вас, но вероятно сте разбрали това още по средата на ревюто и не сте стигнали до финалния обобщаващ абзац. А ако сте хардкор фенове на фантастиката, интелигентни хора, обичате философията и търсите новото и алтернативното, то препоръчвам ви „Други песни“ на Яцек Дукай. Заредете се с търпение и концентрация обаче, защото романът не е за слабоволеви.

Моята оценка:

История – 5
Герои – 5
Стил на писане – 5
Eлементи на изненада – 5
Емоционален заряд – 4
Теми за размисъл – 8
Фантастични елементи – 8
Степен на оригиналност – 8
Старание на автора – 6+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 4

Общ успех: Отличен (5,83)