Една история с призраци

Ревю на филма „Пурпурният връх“, по кината от 16 октомври.

От известно време вниманието на киноманите е привлечено от рекламната кампания на „Пурпурният връх“. Тя определено е много силна и със сигурност ще изцеди максимума от потенциала на филма за привличане на зрители. С режисура, достойна за учебник, талантлив актьорски състав и обещание за истински хорър, Crimson Peak изглежда като точния филм за любителите на хоръра.

За съжаление, в него няма достатъчно „уау-фактор“, липсва оригиналност и не са изрязани твърде много отегчителни моменти, но пък в крайна сметка филмът не може да се нарече и разочарование – драмата е силна и качествена, визуално е на много високо ниво, а актьорите дават максимума от себе си, за да го издигнат над посредствения сценарий. Общо взето, „Пурпурният връх“ е интересен, но не отговаря на високите очаквания и не се откроява достатъчно, за да остане в паметта ви.

До голяма степен филмът отговаря на описанието, което главната героиня, Едит Кушинг, дава на своя роман – това не е история за призраци, а история със призраци. Всъщност, те въобще не са основният двигател на сюжета, а просто детайл, който го прави по-разнообразен и интересен. Факт е, че са направени добре, но, ако трябва да съм честен, гледал съм много по-ужасяващи хоръри. Тук имаше една уж страшна сцена, която дори ме отегчи. Когато се усетиш, че призраците всъщност не движат сюжета напред, и когато поредната поява е идентична с предишната, духовете започват да стават излишни. Но нека не съм твърде строг – факт е, че душите на починалите, които се появяват от време на време и стряскат главната героиня, допринасят адекватно както към сюжета, така и към цялостната визия на филма. Просто маркетинговата кампания, която гради рекламата на тях, е леко подлъгваща.

Сюжетът се върти около Едит Кушинг (Мия Вашиковска), която е дъщеря на богат американски бизнесмен и се влюбва в изкусителния британец Томас Шарп. Той обаче май не я обича наистина и я съблазнява с неизвестна пъклена цел (която се оказва доста прозаична) и сестра му, Люсил, която очевидно е част от плана, няма търпение да се стигне до нея. Зрителят също няма търпение за последното, защото, докато отиде главната героиня в имението на Пурпурния връх (наречен така заради червената глина в основата му), половината филм вече е минал.

crimson peak actors

Почитателите на историческите драми и романси сигурно ще намерят филма за по-вълнуващ от любителите на ужаси (въпреки че Стивън Кинг вече изрази одобрението си за Crimson Peak, наричайки го „прекрасен“ – а Кинг със сигурност разбира от хорър повече от мен) и истината е, че „Пурпурният връх“ е отлично попълнение към този жанр (на моменти напомня за роман на Джейн Остин). Драмата е силна, макар и да се основава на често срещана история както в изкуството, така и в живота, а историческата обстановка е великолепно пресъздадена в детайлите, дрехите, диалозите и всичко възможно. Много по-голяма част от екранното време се отделя на героите и техните взаимоотношения, отколкото на призраците, добавени просто за цвят. Не че последното е лошо или вреди на непредубедения зрител, просто го натъртвам, за да знаете какво да очаквате.

Визуално, филмът наистина е прекрасен. Набляга се на няколко основни цвята, като всеки от тях носи определено послание или настроение със себе си, а най-вече красота на образа. Имението на Пурпурния връх пък е тотално очарователно, макар и едновременно с това да е отвратително (ако някоя съвременна жена бъде заведена да живее на такова място, тя ще нарита съпруга си и ще му поиска развод моментално). Действително, режисурата издига филма над хилядите с подобни истории и е сред най-ценните качества на Crimson Peak. Поздравления за Гийермо дел Торо, дори и сценарият да го дърпа назад.

crimson-peak-5-970x546-c

Тъй като Том и Люсил Шарп не се справят много добре с поддържането на семейния бизнес, имението на Пурпурния връх е пред разпад – то потъва в меката червена глина, а в покрива му има голяма дупка, от която валят листа и сняг направо във фоайето (много е красиво, но де факто е адски студено и доста клошарско).

Колкото и да оплювам сценаристите заради баналната основна идея и мудното темпо, трябва да им се признае, че в диалозите и детайлите са се справили, постепенното разкриване на мистерията за истинските намерения и грехове на Том и Люсил е реализирано доста добре (предвидимо, но не прекалено), а и все пак може да се даде една бонус точка за хитрото привличане на публика с призраци, които в последствие се оказват просто красиво и ефектно допълнение към сюжета, а не негов център.

Колкото до сполучливата драма, похвалата за нея ще отиде не толкова при посредствения сценарий, колкото при актьорите, които извличат максимума от него. Мия Вашиковска ми е тотално непозната, но се справя перфектно с пресъздаването на героинята си. Том Хидълстън пък е както винаги брилянтен. Джесика Частейн сигурно съм я гледал в 10 филма досега и винаги имам чувството, че я виждам за първи път. Казвам това като комплимент, защото във всяка лента тя е с тотално различен и открояващ се образ – какво повече може да се иска от идеалната актриса? Това трио придава много повече дълбочина на персонажите си, отколкото същият сценарий би постигнал със случайни актьори или режисьор.

И все пак, „Пурпурният връх“ може и да се открои от хилядите си хорър-братовчеди с почти идентични сценарии, благодарение на режисурата и актьорския си състав, но не отговаря на високите очаквания, поставени от рекламната кампания, и не е филм, който ще остане в съзнанието ви. Може би съм повреден от твърде голямото количество евтини псевдохоръри със същите врътки и сюжети, които съм изгледал, но Crimson Peak нямаше да е по-различен от тях ако не разполагаше с добри режисьор и актьори и адекватен бюджет. Хубаво е, че такива филми получават широко разпространение, но без намесата на Гийермо дел Торо, както за визията, така и за плаката, „Пурпурният връх“ щеше да мине тотално незабелязан.

 

БележникМоята оценка:
История – 3.50
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6+
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 6-
Фантастични елементи – 4
Саундтрак – 4.50
Старание на екипа – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5+

Общ успех: Мн. добър (4.88)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
Няма коментари

Вашият коментар

Вход | Регистрация   |