Кой кой е сред номинираните за НФН / Еврокон 2015?

Научете повече за над 200 фантастични творци, творби и личности от България, номинирани за Национална фантастична награда и участие на Еврокон 2015.

Интересът към Националните фантастични награди и Еврокон 2015 надмина всички очаквания. Получени са над 260 номинации, като 62 са само предложенията за най-добър писател (в тази бройка не влизат оттеглените номинации от самите номинирани, които също не са малко). При това огромно море от заслужили творци, творби и личности е много трудно човек да се ориентира за кого да гласува.

В момента тече обработка на резултатите и свързване с подалите невалидни гласове, за да оправят линковете си. Оставяме обаче списъка с представяния на всеки от номинираните тук, за да е овековечен във времето 🙂

 

1. Кои се борят за наградата „Най-добър писател“, която се дава за цялостен принос:

  • Агоп Мелконян е писател-фантаст от арменски произход, преводач, журналист, университетски преподавател и книгоиздател. Автор на десетина книги – романи и сборници с фантастични повести и разкази – и на голям брой пиеси и сценарии за филми. Негови произведения са преведени на девет езика. Носител е на първата награда за фантастика „Гравитон“ през 1991 г.
  • Адриан Лазаровски вече има награда от Еврокон – за дебют, със „Завладей българите!“ през 2010, а отделно е съавтор и на романа „Моливко и Сръчко в България“. Автор е на редица разкази от жанровете научна фантастика, фентъзи и хорър, които са включени в различни антологии и са спечелили различни награди.
  • Алек Попов е писател и журналист, автор на сатирична, социална, гротескова, абсурдистка, хорор и научна фантастика, белетристика, радиопиеси и сценарии за игрални и документални филми. Използва и псевдонима Бед Алекс. Разказите и есетата на Алек Попов са преведени на 12 езика. Участник в множество антологии и носител на множество литературни награди.
  • Александър Карапанчев е писател, журналист, поет, съставител, издател и редактор, известен също с псевдонимите alexandrit, Карина Асанди, Наталия Маринова, Сандро Георгиев и др. Публикувал е голям брой разкази, стихотворения, статии, интервюта и пр. Негови произведения са включени в около 50 сборника, като някои са превеждани на руски, немски и английски език. Има три авторски книги и е съставил над дузина антологии с родна литература на въображението. Носител на два Еврокона (1989 – със списание „ФЕП“; 2002 – за дебют със сборника си „В епохата на Унимо“) и Гравитон (1996 – с издателство „Аргус“).
  • Ана Величкова е автор на повести и разкази, предназначени за подрастващите. Основни теми в творчеството й са различните варианти за контакта и утопичния облик на бъдещето. Най-известна е със сборника си „Пурпурната цефеида“ (1982).
  • Ангелина Илиева – Ангелина е писател и журналист, известна повече с псевдонима си Йоан Владимир. Спечелила е редица отличия на конкурси за свои разкази, нейни творби са публикувани в антологии и най-различни списания, включително и в САЩ, на английски („Атентатът“). Характерно за нейното творчество е използването на елементи от българския фолклор, митологични образи, понякога и реални исторически фигури.
  • Антон Фотев е писател-фантаст от Бургас. Работи като юрист. Автор на множество разкази и на фентъзи романа „Разторг“ (2013).
  • Атанас Василев Славов е литературовед, изкуствовед и прозаик, автор и на научна фантастика. Автор на многочислени литературоведчески и изкуствоведчески работи; на мемоари и стихове. В областта на фантастиката предпочитанията му са към „твърдата“ научна фантастика – романите „По голямата спирала“ (1965) и „Факторът Х“ (1965) и разказът „Черният праг“ (1964).
  • Атанас Наковски е писател-белетрист, автор на разкази, повести и романи, както и на произведения за деца. Автор на романите „Бреговете на реката“ (1971) и „Другата галактика (1999)“, и на множество разкази. Носител на Гравитон (2001) за цялостно творчество.
  • Атанас П. Славов – Писател, фантастолог, издател и активен фен, Атанас твори и допринася за жанра вече почти половин век. Негови разкази са превеждани на английски, немски и руски, а най-голямата му творба е „Психопрограмираният“, излязъл през 1992 г. Носител на два Еврокона – през 2003 г. за фензина „Фентернет“, а през 2004 – за най-добър популяризатор на фантастиката. Специален е интересът му към позитивния преход на човека и обществото към по-високоразвити и хуманни форми.
  • Беа Надѝ е писателка на фентъзи. Родена е през 1950 г. в Берлин. През 1995 г. започва да пише без сериозни намерения. През 1996 г. е публикуван първият ѝ роман „Приказки за боговете“, а през 1998 г. неговото продължение „От светлина родени“. Освен фентъзи пише и приказки за деца.
  • Богдан Русев (с псевдоними Робърт Блонд, Деймън Райт) е писател на фентъзи, киберпънк и книги-игри, преводач от английски и журналист. Първата си книга-игра „Варварският Бог“ пише съвместно с Ейдриън Уейн/Александър Султанов през 1993 г. Солово Богдан Русев издава „Синът на пустинята“, „Пустинен огън“, „Приказки от 1001 кули“ и други книги-игри. Русев е автор и на повестта „Съдбовно равноденствие“, сборниците „Електрочакра“ и „12 приказки от Белегаст“ и др.
  • Бранимир Събев – Автор на 3 сборника с разкази – „Хоро от гарвани“, „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“ и „Пустинният скорпион“, участвал със свои произведения и в конкурси (има спечелен такъв на списание „Дракус“) и антологии („Мечове в леда“). Специализира се в хорър-жанра, често вкарва и български елементи в разказите си. Бранимир има свой личен блог, където можете да научите повече за него.
  • Вал Тодоров е писател на фантастика, поет и рок-музикант. Дебютира с разказа „Пътуване към Акад“ през 1989 г., отличен с ІІ награда в конкурс на сп. „ФЕП“. Той е фрагмент от по-късно публикуваната „Иркала страната на мъртвите (Месопотамски хроники от края на ХХ в.)“. Автор е и на игрално-документалния филмБългария, тази вечна ерес“.
  • Валентин Дилов дебютира с романа „Плът от твоята плът“ (2004). По професия е лекар и от много години работи в бърза помощ.
  • Валентин Попов е автор на фантастични разкази и преводач на фантастични произведения от английски. Той направи официалния си дебют миналата година със сборника „Нощта срещу ноември“. Литературният му блог се намира тук.
  • Васил Велчев e писател и преводач на фантастика. През 2002 г. на „конкурс „Фантастика през 100 очи“ печели награда за роман: „Кървав ренесанс“, а през 2005 г. на „Конкурс на Фондация „Буквите“ за фантастичен роман – поощрение. Издал е два романа: през 2001 г. „Кървав ренесанс“ и през 2004 г. „Сезонът на пясъчните бури“.
  • Величка Настрадинова e музикант и автор на научна фантастика, фентъзи и магически реализъм, исторически и детски книги. Макар да имат доста елементи от приказката, нейните разкази са изпълнени с психологически реализъм и автентичност на фантастичното, а женските й образи са ярки и самостоятелни. Носител на наградата Гравитон (1992) и на Награда за най-добра детска книга за 2009 г. за „33 приказки и половина“.
  • Велко Милоев e писател, редактор, журналист и наблюдател в международни организации. Фантастичните му произведения са главно къси разкази. Някой от тях са обединени в сборниците „Нанокомпютър за вашето дете“ (1988) и „Където не сте били“ (2001; уникално оформен като поредица от писма в пликове). Носител на наградата Гравитон (2002).
  • Весела Люцканова е издателка, редакторка и авторка на белетристика и научна фантастика. Автор е на над 30 книги – 15 романа, сборници с разкази и новели. Главните й фантастични произведения са трите романа от поредицата „Клонинги“ (1975, 1996, 2004). Преведена е на много езици. Носител на Еврокон (1989) за цялостно творчество.
  • Георги Връбчев е поет и прозаик от Пазарджик. Разказът му „Пътят на Уил“ вилиза в сборника „Вдъхновени от Краля“. Повече за него може да научите от авторската му страница.
  • Георги Малинов e фен, писател и издател с около 30 разказа, повести и новели, писани от 1988 г. досега, а най-известният му роман е „Орфеус слиза в Ада“ (2007 г.). Той вече е представял България на Еврокон в категорията за дебют, като същата година е спечелил и наградата на Еврокон – през 2003 г. за повестта си „ВИРТ“.
  • Георги Христов е автор на множество къси разкази в жанра хорър, някои от които са обединени в сборниците „Черна фантастика“ (2000) и „Още черна фантастика“ (2003). През 2003 г. получава литературната награда за проза на Община Бургас.
  • Григор Гачев е писател на научна фантастика и фентъзи, преводач от английски и руски и фен. През 1992 г. създава SF&F BBS – първата в Европа електронна библиотека, специализирана за фантастика, достъпна през технологията Fidonet. Блогър и участник в много граждански акции. Носител на трета награда за разказ в конкурса на издателство „Аргус“ за „Случаят Бенковски“. Поддържа личен блог.
  • Десислава Дюлгерян е автор на фентъзи поредицата „Преобразена“, от която до момента са излезли два тома. Главната им героиня Десислава води двойнствен живот – през деня е студена и волева личност, отдадена на науката, а нощем се пренася в света на свръхестественото.
  • Елена Павлова е писател на научна фантастика, хорър, фентъзи, книги-игри и преводач. Използва псевдонимите Лени Кинг, Ким Нюмън, Върджил Дриймънд, Елайджа Джауит и Кристофър Макдоуел. Авторка е на 24 книги-игри и стратове. Повечето са издадени под псевдонима Върджил Дриймънд. Лауреат на множество конкурси, автор на три романа, сред които се откроява постапокалиптичният „Номад: Самият пъкъл“.
  • Емил Манов e автор на сатирично-философска фантастика, предимно от жанра на научната фантастика. Към научната фантастика се обръща през 1960-те. Творбите му са сатирично-философска фантастика, която на моменти иронизира съвсем откровено обществения ни строй тогава. Най-известен е с романите си „Галактическа балада“ (1971) и „Пътуване в Уибробия“ (1975).
  • Ивайло Господинов Иванов е автор и критик на научна фантастика от Варна, който работи предимно в жанра фентъзи. Негови разкази са събрани в сборника „Наследници“ (2002). Преводите им са публикувани в американски, британски, руски и латиноамерикански електронни издания за фантастика и в SF списания от Франция и Казахстан. За периода 2004-2005 г. сборникът му „Наследници“ е включен в учебната програма на United World College of the Adriatic – Италия. Многократен носител на награди от конкурси.
  • Ивайло П. Иванов (известен още с псевдонима Кира Валери) e автор на научна фантастика и фентъзи. Страстен почитател на музиката – по негово признание идеите за повечето му разкази тръгват от една или друга мелодия. Многократен носител на награди от конкурса „Таласъмия“, и на издателствата „Квазар“ и „Аргус“. Разказът му „Сънувах човешко лице“ е публикуван на английски в електронното списание Marginal Boundaries.
  • Иван Атанасов (известен още като Deadface) е писател и преводач. Пише в жанровете хорър, психотрилър, научна фантастика и фентъзи. До момента е превел над 30 книги. Един от първите му разкази – „То дебне в мрака“ – е отпечатан във в. „Глас“ през 1995 г. и с тази публикация авторът се превръща в един от основоположниците на българския хорър.
  • Иван Мариновски е писател на хумористична и приключенска фантастика. Най-известен е с фантастичните си романи за деца „Руфо, червенокосия“ (1980) и „Космосът да ти е на помощ, Александър“ (1990). Сценарист е на фантастичния комикс „Неотера“, сериализиран на 8 части във вестник „Разкази в картини“ – 1989-1990 година.
  • Иван Попов е автор на научна фантастика, предимно в поджанра киберпънк, преводач, есеист и футуролог. Той е автор на първия киберпънк роман в българската литература – „Хакери на човешките души“. Творчеството му се доминира от два цикъла: „Езиково инженерство“, който включва „Нашите марковски процеси“ (застрахователен трилър за младши научни сътрудници; 2001) и романът „Хакери на човешките души“ (хуманитарен киберпънк; 2004).
  • Йордан Радичков е писател, драматург и сценарист, представител на магическия реализъм. Класическите му произведения включват много етнографски елементи, местни диалектни думи, поверия и приказни герои. Произведенията му са превеждани на 37 езика и са издадени в 45 страни в света. Фантастичните елементи приобщават много негови произведения към жанровете фентъзи или магически реализъм (“Верблюд“, „Ние, врабчетата“ и др.).
  • Калоян Захариев е автор на хумористично фентъзи. Разказът му „Начинаещ магьосник“ е публикуван в антологията „За спасяването на света“ (2013), а през 2014 г. излиза дебютният му роман „Ех, магесническа му работа“, отличен в Конкурса за ново българско фентъзи от журито на Човешката библиотека. Има редица награди от национални конкурси за фантастика.
  • Кристиян Малинов е роден през 1995 г. и вече има две книги зад гърба си, част от поредицата „Недосегаем“. Първият му роман е преведен и издаден в САЩ. В момента работи по третата част от квадрилогията.
  • Любен Дилов e писател на научна фантастика. Повече от тридесет негови книги са преведени на над 30 езика (вкл. в САЩ и Япония) в общ тираж над 1,1 млн. Дебютира още като студент с разкази във в. „Народна младеж“. Култови негови романи са „Атомният човек“, „Тежестта на скафандъра“, „Парадоксът на огледалото“, „Пътят на Икар“ (награден със специална награда от Еврокон през 1976), „Двойната звезда“ и др. В неговите произведения фантастичното е начин да се покаже и освети реалното.
  • Любомир Николов – Нарви е български писател, преводач и редактор, известен и с псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс, под които издава книги-игри. Той е „бащата на жанра“ книга-игра в България. Известен е с преводите си на Дж. Р. Р. Толкин – „Властелинът на пръстените“, „Силмарилион“, „Недовършени предания“ и „Децата на Хурин“. Автор на множество приказки за деца, фантастични разкази и романи. Носител на наградите „Еврокон“ (Франция, 1987), „Соцкон“ (1989) и „Гравитон“ (2001) за цялостно творчество, Читателска награда за най-добър фантастичен роман на десетилетието (2002), Награда на Съюза на преводачите и Награда „Кръстан Дянков“.
  • Любомир Стаменов Пеевски e писател на научна фантастика и фентъзи, предимно предназначени за деца и юноши; критик. Във фантастиката е известен с романите си „В страната на Черната снежинка“ (1976) и „Очите на професор Самберг“ (1979), както и повестта „Да разплачеш плачуща върба“ (1986).
  • Любомир П. Николов е писател на научнофантастични и реалистични разкази. Сред по-известните му фантастични текстове са „В началото бе метрото“ (2006), който през 2010 г. е публикуван на английски в електронното списание Marginal Boundaries, и „Три истории за града с много вятър“, който през 2012 г. излиза на английски в сп. Unstuck.
  • Мариян Петров е фен, преводач и автор на фантастични произведения. Използва също псевдонима М. С. Стоун. Пише предимно разкази. През 2002 г. печели трета награда за разказа Phito sapiens на третия конкурс „Фантастика през 100 очи“ на издателство „Аргус“.
  • Мирослав Петров е автор на фентъзи. Участва в антологията „Звяр незнаен“ с разказа „Тайната на мечето усое“. Публикува разказа „Приказка за дракона Флоуъренгоу“ в сп. „Фентъзи фактор“.
  • Никола Русев е писател, драматург и сценарист, автор на белетристика, нефантастични произведения, приказки и на произведения в жанра фентъзи. Най-известен е с приказния си роман „Приказка за Стоедин“ (1974), претърпял множество преиздания, и с пиесата „Как писар Тричко не се ожени за царкина Кита с китка наконтена“.
  • Николай Райнов е писател, преводач, художник, изкуствовед. Преразказва огромно количество приказки, както български, така и от цял свят. Енциклопедичните му познания и философската му ориентация придават на преразказите модерна интерпретация, която ги сродява с жанра фентъзи. Много от символистичните му творби също са смес от символизъм с реални елементи. Творчеството му съчетава дълбоки познания по родна история и фантастично-приказни мотиви от цял свят.
  • Николай Светлев е писател, редактор, журналист и издател. Фантастичните му романи от т.нар. „Трилогия за Доброто и Злото“ са изградени върху елементи от българската история, фолклор и митология, православното християнство и българското езичество. Романът му „Аз, грешният Иван“ през 2000 г. е обявен за най-добра българска фантастична книга за годината.
  • Николай Теллалов е писател, редактор, преводач и публицист. Творбите му се отнасят към жанровете магически реализъм, научна фантастика, алтернативна история и твърда научна фантастика. През 1998 г. излиза първата му книга „Да пробудиш драконче“, с която започва „змейската“ му поредица, кулминирала в „Слънце недосегаемо“. През 2007 г. се появява романът „10-9“, в който основна тема е нанотехнологията, нейните измерения, области на приложение и бъдеще. В края на 2007 г. излиза сборникътАнгели пазители“, който съдържа едноименния роман и 7 разказа.
  • Павел Вежинов (псевдоним на Никола Делчев Гугов) e автор на белетристика, книги за деца, филмови сценарии и научнофантастични произведения. Още през 1956 г. пише сатиричната гротеска „Историята на едно привидение“, а през 1965 г. разказите „Сините пеперуди“ и „Моят пръв ден“. През 1973 г. излиза романа „Гибелта на Аякс“ (1973). Винаги го е вълнувала фантазията като притча, като иносказание и поради това неговите фантастични разкази и повести се родеят с фентъзито, а не с научната фантастика. Повестта му „Бариерата“ е преведена на няколко езика и по нея има заснет филм.
  • Петър Бобев e писател на приключенски романи (много от които с фантастичен елемент), научна фантастика, историческа фантастика, романи за юноши, приказки и други литературни произведения. Няколко поколения млади читатели са израснали с книгите на Петър Бобев, и са се учили на активно добротворчество. По много показатели той се доближава до доайена на този род фантастика Жул Верн. Най-известните му фантастични произведения са романите „Галатея“ (1967), „Отмъщението на мъртвия инка“ (1976), „Зеленият вампир“ (1987), „Фаетон“ (1988).
  • Петър Кърджилов (с псевдоними Пит Къри и Питър Ърл Грейхард) е автор на научна фантастика и фентъзи. Популярен като ярък автор на хуманитарна научна фантастика. Пише и хумористична фантастика („Звездни детективи“) и фантастични произведения за деца („Пръстенът на магьосника“). Лауреат на наградата „Гравитон“ за писателско творчество (1993). Най-известен е с авторските си сборници: „Орбитата на Сизиф“ (1987), „Призрачен цикъл“ (1989), „Основание за смърт“ (2005).
  • Полина Лъвчиева (Lady Pol the Beloved) има един издаден сборник с фентъзи приказки на български и английски. Нейни разкази са включвани и в антологии. Можете да разгледате нейния блог на този адрес.
  • Ради Радев пише научна фантастика, фентъзи и хорър. Публикувал е над 70 разкази и статии, свързани с жанра. Три негови разакза са публикувани на английски език: „Грижовна дъщеря“ в списанието „Нюктаун“ (САЩ; 2000), „Камъни“ във Phantazm (Дания), и „Сеансът“ в Southern Ocean Review (Нова Зеландия; 2005). Има няколко публицистични материала за българската фантастика в сп. „Локус“.
  • „Светлини сред сенките“ е клуб за фантастика, създаден от група ученици с ръководител Валентина Димова. Публикуваните им творби включват фантастичната приказка „Въже от светлина“; „Шахтата“, „Монетата“, „Храмът“, първа и втора част от трилогията „Аурелион – вечният баланс“; фентъзи романа „Играта“; научнофантастичния роман „Дивна“; екологичните приказки „Войната с фафите“ и „Дупка в небето“; антиутопичния роман „Непоискано добро“. Снимат и уебсериал по трилогията за Аурелион. Страницата на клуба може да се види тук.
  • Светослав Александров дебютира с романа „Сред пясъците на Саркания“ през 2014 г. Поддържа популярен блог с новини за космоса и космическите изследвания. Повече за него може да научите на авторския му сайт.
  • Светослав Минков e автор на произведения в жанровете диаболизъм, научна фантастика и сатирична фантастика, журналист с дългогодишна практика, коректор, редактор, библиотекар и книговодител. Заедно с Владимир Полянов основава първото в света издателство, специализирано за фантастика – издателство „Аргус“. Приема се за „баща“ на модерната фантастика в България. Неговият сборник с разкази „Синята хризантема“, издаден през 1922 г., e смятан за първата фантастична книга в България.
  • Светослав Николов e автор на научна фантастика, журналист и редактор. Дебютира с разказ в списание „Родна реч“ (1969 г.). Същата година печели наградата „Златното перо“ на списание „Космос“ за фантастичен разказ. Автор е на над 200 журналистически материала, около 20 разказа с различна тематика и множество статии за научната фантастика. Има няколко сценария за комикси. Носител на 3 национални награди за къса проза. Негови разкази са превеждани на руски и английски.
  • Светослав Славчев e автор на научнофантастични произведения, редактор, драматург и сценарист. Автор е на повече от 25 книги, 35 телевизионни и радиопиеси, както и на сценарии. С научна фантастика се занимава от 1962 г. Разказите му са преведени в цяла Източна Европа и Япония. Носител на „Награда „Гравитон, за цялостен принос към българската фантастика (2000). Най-известен е със сборниците си: „Крепостта на безсмъртните“ (1970), „Следа към Вега-Орион“ (1979), „Шпага с рубини“ (1988) и „Незабравимо. Светослав Славчев“ (2006).
  • Сибин Майналовски пише разкази от 1998 г. насам. Вече има три издадени сборника, сред които „Кръчма „Зелената котка“,  като „Сянката“, се оказа сред десетте издадени през 2013 г. книги с най-висока оценка в SciFi.bg. Негови разкази участват и в различни антологии. Отличава се с черен хумор и предпочитания към „черна“ фантастика
  • Стефан Кръстев пише произведения предимно с фантастичен елемент. Общолитературното си направление авторът определя като „археология на подсъзнателното“. Фантстичните му творби включват сборника „Бяс и рози“ (2006), „Далебор – синът на кладенеца“ (2013) и „Змейова орис – краят на печалта“ (2014) – две части от заплануваната поредица „Ням свят“, „Бъг във времето“ (2014) и „Баркодът на Сизиф“ (2014).
  • Тошо Лижев е писател на научна фантастика и приказки. Автор е на много разкази, посветени на космическите полети, контактите с извънземен разум, социални и технологически промени в света на бъдещето. Известен е с детския роман-приказка „Омайко и Умейко“ (1980). Блогът му може да се прочете тук.
  • Христо Пощаков e писател на научна фантастика и преводач. Използва също псевдонима Кристофър Поустман (Christopher D. Postman). Първият му фантастичен разказ „Да отидем на гости“ се публикува в списание „НТ за младежта“ през 1987 г., а след това броят на публикуваните му разкази достига около 130. Негови разкази са преведени и издадени на 9 езика. Самият той превежда разкази на испански писатели-фантасти. Носител на Еврокон за сборника „Дежурство на Титан“ (1994). Най-известен е с романите си „Приключения в Дарвил“ (1996) и „Меч, мощ и магия“ (2003).
  • Ценка Бакърджиева е авторка на фантастични произведения, предимно къси разкази с неочакван край. През 2011 г. се появява дебютният й сборник „От алфа до омега“. Лауреат на множество конкурси.
  • Явор Цанев – С четирите си сборника, „Избраникът“, „Странноприемницата“, „Вино за мъртвите“, „Слънчогледите“ и многото си разкази в съвместни антологии, Явор Цанев е известен и като човека зад списание „Дракус“. В творбите си „гради персонажи, които не просто дишат, а вдишват от живота и се борят с него“. Списък на разказите му можете да намерите тук.
  • Янчо Чолаков – Започва да твори през 1984 г., като първият му официален дебют е пет години по-късно с разказа „Малък екран“. Оттогава досега е издал редица разкази, повести и новели, включително на английски и руски език. Най-голямата му творба е романът „Запали свещ на дявола“. Повече за него можете да прочетете тук.

 

2. Кои се борят за наградата „Най-добро издателство“, която се дава за цялостен принос:

  • „Аргус“ и ЕГИ са софийски издателства за фантастика. „Аргус“ е учредено от Александър Карапанчев, Димитър Ленгечев и Светослав Николов през 1992 г. (като наследник на първото българско издателство за фантастика „Аргус“, просъществувало само една година). По-късно към издателите се присъединяват Петър Колев и Емануел Икономов. Издава поредиците „Фантастика“ (преводна), „Нова българска фантастика“, „Незабравимо“ и отделни книги. Организира конкурса „Фантастика през 100 очи“ за най-добри български фантастични творби (роман и разказ). Издателство „ЕГИ“ е основано от Емануел Икономов, а сред фантастичните му издания е поредицата годишници „Ваяния“.
  • „Бард“ е софийско издателство, основано през 1993 г. от Йордан Антов. Издава редица фантастични поредици, сред които най-популярна е „Избрана световна фантастика“, отличена с наградата „Гравитон“ (1994 г.). Издавани са поредиците: „Избрана световна фантастика“, „Серия 3000“, „Фентъзи клуб“, „Колекция Клифърд Саймък“, „Велики майстори на фентъзи и фантастика“ и други. Страницата на издателството може да разгледате тук.
  • „Буквите“ е издателство, създадено към фондация „Буквите“. През последните години провежда два конкурса в областта на фантастиката: Конкурс на Фондация „Буквите“ за фантастичен роман на Фондация Буквите и Дивва ООД и Конкурс за фантастичен разказ „Буквите 2006“ на Фондация Буквите и Фантазийската преводаческа школа към Човешката библиотека. Страницата на издателството може да разгледате тук.
  • „Весела Люцканова“ e издателство, чиито книги включват НФ и фентъзи. Основано от Весела Люцканова и дъщерите й Вихра Манова и Росица Крамен през 1992 г. В неговата поредица „Фентъзи“ са включени: „Една нощ през самотния октомври“ – Р. Зелазни, „Времето на Сатаната“ – Юлиана Манова и др. Страницата на издателството може да разгледате тук.
  • „Георги Бакалов“ е варненско издателство, съществувало допреди няколко години. Останало е в историята на фантастиката с популярната библиотека „Галактика“, от която през периода 1979–1998 г. излизат 121 книги. Основен принос за издаването и успеха на поредицата имат тогавашния директор на издателството Петър Станев, редакторът Милан Асадуров и художничката Текла Алексиева.
  • Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ е създадено през 2009 г. от инициативно ядро от членовете на клуб „Терра Фантазия“ – Бургас. Включва над 35 активни български дейци на фантастиката – писатели, преводачи, художници, съставители, кинодейци и др. Председател е Атанас П. Славов. Периодичните му издания включват: Алманах „ФантАstika“, „Фентернет“ и „Фантастихия“ – поредица антологии за фантастична поезия. Организира ред конвенти, сред които и Фантастивалите.
  • Егмонт България е дъщерна фирма на датската компания „Егмонт“. Издава и фантастика, включително книги с героите на Дисни и романите за Хари Потър, както и съпътстващите издания: плакати, календари, дневници, картички и занимателни книжки. Набляга предимно на световните бестселъри в тийн-литературата. Страницата на издателството може да разгледате тук.
  • „Екслибрис“ е софийско издателство, което включва в издателската си гама и фантастика, с предпочитание към фентъзито и трилъра. Най-забележителното му жанрово произведение е „Игрите на глада“ от Сюзан Колинс. Страницата на издателството може да разгледате тук.
  • „Ибис“ е софийско издателство за хорър, фентъзи и пост-апокалиптични романи. Най-забележителните му жанрови произведения са романите на Стивън Кинг, както и сборниът на Бранимир Събев „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“ (2012). Страницата на издателството може да разгледате тук.
  • „Изток-Запад“ е софийско издателство, създадено през 2010 г., което издава и фантастика. Сред авторите се откроява Алистър Рейнолдс, а сред българските книги – „Сивият път 1.Наследникът“ (2014) от Любомир Николов – Нарви. Страницата на издателството може да разгледате тук.
  • ИнфоДАР е първото специализирано компютърно издателство в България. През последните години издава и фантастика, включително автори като Алистър Рейнолдс, Чайна Миевил, Наоми Новик, Дейвид Гемел, Филип Дик, Сергей Лукяненко и Хал Дънкан. Негово дело е романът „Отвъд и по-нататък“ на Емануел Икономов, както и Алманах „ФантАstika 2010-11“. Страницата на издателството може да разгледате тук.
  • „Квазар“ е издателство, специализирано в издаването на фантастична литература. Основано е през 2000 г. от Иван Крумов. То е второто издателство (след „Аргус“), което създава библиотечна поредица само за български автори. Издателството е носител на награда от конвента „Еврокон“ (2003 г.). Издава поредиците: „Фантастика“, „Българска фантастика ХХІ“ и „Магичен кристал“. Списъци с издадените книги могат да се намерят тук. Сред тях са сборниците с наградените творби от ежегодния Конкурс Таласъмия на Старозагорския клуб на любителите на фантастиката „Уибробия“.
  • „Колибри“ е основано през 1990 г. и е лауреат на две награди „Бронзов лъв“ за най-добър издателски проект и най-добре издадени книги. Сред техните преводни автори са Бернар Вербер, Марио Варгас Льоса, Хорхе Луис Борхе, Итало Калвино, Харуки Мураками, Клифърд Саймък, Октавия Бътлър и Джо Абъркомби. Страницата на издателството може да разгледате тук.
  • Орфия е основана през 1990 г. с първи президент Ивайло Рунев като първото частно издателство след промените, специализирано за фантастика. Издава поредицата „Фантастика Орфия“, поредицата „Фентъзи Гид“ и поредица „Меч и Магия“. Заедно с ИК „Камея“ издават първите книги от „Кристална библиотека“. Съвместно с издателство „Неохрон“ издават поредицата от алманаси „SF трилър. През 2002 г. основава наградата „Златна Руна“, присъждана ежегодно за особени заслуги в сферата на фантастиката и фентъзито.
  • „Отечество“ е издателство, публикувало и фантастика. То работи през периода 1970-1990 г. Издава от 2 до 7 книги годишно от наши и чужди автори, повечето от тях събрани в поредицата „Библиотека „Фантастика“. В него дебютират някой от най-известните български фантасти: Агоп Мелконян, Любомир Николов, Асен Милчев, Никола Кесаровски, Велко Милоев. Публикува произведения на Хърбърт Уелс и Конан Дойл, Айзък Азимов, Сакьо Комацу, Артър Кларк, Клифърд Саймък и братя Стругацки. Списък на книгите от неговата поредица „Фантастика“ може да видите тук.
  • Офир е издателство, специализирано за фантастика, основано в Бургас през 1993 г. от Янчо Чолаков, Я. Желев и Георги Милев. Издава библиотека „Фантастика“ – През 1997 г. получава награда „Гравитон“, „за издателска смелост“, а през 2001 г. – отличие от националния конкурс на Министерството на културата, за сборника „Моделириум“. Последните му издания са авторските сборници на Янчо Чолаков „Упражнения по безсмъртно писане“ (2009) и „Целият свят в ръцете“ (2014).
  • „Плеяда“ е издателство, създадено в началото на 1990-те години от двама от художниците на спряното списание „Дъга“ – Петър Станимиров (Peter Stan) и Димитър Стоянов (Dimo). Издава автори като Стивън Кинг и Дийн Кунц и книги-игри, с по-известни автори Колин Уолъмбъри (Любомир Николов), Майкъл Майндкрайм (Димитър Славейков), Ейдриън Уейн (Александър Султанов), Робърт Блонд (Богдан Русев) и други. Страницата на издателството може да разгледате тук.
  • „Човешката библиотека“ е екип от писатели, преводачи и фенове, чиято основна мисия е популяризирането на качествената литература (със силен акцент върху фантастични творби), в България и по света. Издава библиотечната поредица „Човешката библиотека“, сред чиито заглавия са „Последният еднорог“ от Питър С. Бийгъл и „Слънце недосегаемо“ от Николай Теллалов, и алманаха „ФантАstika“. Превежда и реализира български произведения в чужбина. Страницата ѝ може да разгледате тук.
  • Artline Studios е софийско издателство за фентъзи, трилъри, хорър. Издава книги, комикси и манга. Страницата на издателството може да разгледате тук.
  • Deja Book е софийско издателство с интерес към трилърте, хоръра и паранормалните романи, създадено през 2014 г. от Христо Блажев и Благой Иванов. Страницата на издателството може да разгледате тук.
  • Gaiana Book & Art Studio е русенско издателство, основано през 1996 г. от Явор Цанев. От юни 2012 г. то започва издаването на периодичното списание „Дракус“, а от 2014 г. – издаването на поредицата „Колекция Дракус“. Заедно със списание „Дракус“ организира 6 конкурса за разкази, като в резултат от последния е издаден сборникът „Вдъхновени от Краля“.
  • MBG Books първоначално е софийска фирма за играчки, която впоследствие се превръща в издателство. През 2012 г. съвместно със „Сборище на трубадури“ и Човешката библиотека провежда конкурс за български фентъзи роман, а през 2013 г. издава първите три места: „Разторг“ от Антон Фотев, „Приказка за магьосници, физици и дракон“ от Геновева Детелинова и „Песни за отвъд“ (в 2 тома) от Радостин Нанов. Страницата на издателството може да разгледате тук.

 

3. Кои се борят за наградата „Най-добър преводач“, която се дава за цялостен принос:

  • Адриан Лазаровски – Освен със собственото си творчество той е известен и с над 50 преведени романа на автори като Владимир Набоков, Рей Бредбъри, Роалд Дал, Ричард Матисън, Робърт Блох, Лорд Дансени, Стивън Кинг, Хауърд Лъвкрафт и други.
  • Ангел Ангелов е преводач от анлийски, сред чийто преводи се отличават „Името на вятъра“ от Патрик Ротфус и „Титан“ на Джон Варли.
  • Борис Шопов има редица преводи зад гърба си, като сред авторите, които е направил достъпни на български език, се отличава Брандън Сандерсън.
  • Валерий Русинов няма стотици заглавия в преводното си портфолио, но е човекът зад някои от най-емблематичните фентъзи поредици – „Колелото на времето“, „Песен за огън и лед“, „Малазанска книга на мъртвите“ и „Влад Талтош“
  • Васил Велчев е сред малкото преводачи с издадени преводи от цели три езика. От английски е превеждал Робърт Хайнлайн, Филип Дик и др., от руски – Сергей Лукяненко, Дмитрий Глуховски и братя Стругацки, а от полски – Анджей Сапковски. Има и два собствени романа
  • Виолета Чушкова е най-известна с преводите си за Библиотека „Галактика“, сред които са „Недокоснат от човешки ръце“ на Робърт Шекли (сборник, 1983), „Галактическа болница“ на Джеймс Уайт, „Тунел под света“ на Фредерик Пол (сборник, 1985), „Зелените хълмове на Земята“ на Робърт Хайнлайн, „Дюн І и II“ на Франк Хърбърт (романи, 1987, 1989), „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли (роман, 1990), „Играта на Ендър“ на Орсън Скот Кард.
  • Владимир Зарков е превел над 60 романа на български, като в портфолиото му са автори като Тери Пратчет, Робърт Хайнлайн, Робърт Шекли, Марион Зимър Брадли, Айзък Азимов и др. Списък с негови преводи можете да намерите тук.
  • Владимир Полеганов e писател и преводач. В онлайн пространството използва основно ника armydreamer. През 2005 г. става един от основателите на Фантазийската преводаческа школа. Сред преводите му от английски е „Последният еднорог“ – Питър С. Бийгъл (заедно с Калин Ненов и Желяна Пеева; 2006); а към английски: The Assassination („Атентатът“) от Ангелина Илиева, публикуван в ел. списание Oceans of the Mind, и I Dreamed a Human Face („Сънувах човешко лице“) от Ивайло П. Иванов, публикуван в ел. списание Marginal Boundaries. Личната му страница може да се види тук.
  • Елена Павлова: С няколко нови превода („Слепоглед“ на П. Уотс, „Момчешки живот“ на Р. Маккамън и др.) през 2013 г. Елена Павлова полека се завръща във фантастичното пространство, от което изчезна през 2007 г. Преди това превежда автори като Дан Симънс, Роджър Зелазни, Стивън Кинг, Глен Кук, Лоръл Хамилтън, Андрей Белянин, Джеймс Уайт и др.
  • Емануил Томов е един от активните автори в ShadowDance и преводач в Сиела, Колибри, Artline, Probooks и др. Превежда от английски автори като Клайв Къслър, Питър В. Брет, Джоан Д. Виндж и др. Последният му превод е на “Светът на огън и лед” на ИК Сиела.
  • Иван Атанасов – До момента е превел над 30 книги. През 2007 г. е номиниран за наградата „Кръстан Дянков“ за художествения превод на романа „Принцът на огъня“ от Даниъл Силва, а през 2012 г. печели наградата на блогърското жури на „Книга за теб“ за художествения превод на сборника „Кървави книги“ от Клайв Баркър.
  • Илиана Велчева е преводач от анлийски. За превода на „Питър Пан в алено“ е удостоена с годишната награда на ShadowDance за преводач на годината (2008).
  • Ирина Манушева е преводач на художествена и научнопопулярна литература от английски и руски език. Преводач на Дж. Вандърмиър, Клайв Къслър и други.
  • Калин М. Ненов е превеждал както англоезична литература на български (Питър С. Бийгъл, Теодор Стърджън, Дейвид Зиндел), така и родни произведения на английски. Част от номинираните за „Най-добър писател“ са представени в англоезични списания именно благодарение на преводите, които правят той и другите участници във Фантазийската преводаческа школа. Пълен списък можете да намерите тук.
  • Любомир Найденов е преводач на фантастични и нефантастични творби от френски и английски. На него принадлежат преводи на Серж Брусоло, както и „Аз съм легенда“ на Ричард Матисън (1999).
  • Любомир Николов – Нарви е превел някои от най-култовите произведения във фантастиката, включително тези на Дж. Р. Р. Толкин – „Властелинът на пръстените“, „Силмарилион“, „Недовършени предания“ и „Децата на Хурин“.
  • Николай Теллалов има 11 превода от руски език (на автори като Сергей Лукяненко и Ник Перумов) и 3 на руски – „Генератор реальностей“, „Исключение из Дарвина“ на Христо Пощаков; Сборник „Дневник кота с лимонадным именем“.
  • Петър Тушков е превел 30 книги от автори като Салман Рушди, Кристофър Прийст, Алистър Рейнолдс, Кори Доктороу, Уилям Форсчън, Маргарет Вайс и Трейси Хикман, Мира Грант, Адам Робъртс и др. Пълен списък на преводите му можете да намерите на личния му сайт.
  • Радин Григоров е преводач от анлийски, като отскоро се изявява за Deja Book – с „Прилив“ на Даниел Суарес и „Кралят в жълто“ на Робърт У. Чеймбърс от 2014 г., както и за MBG Books – с „Вълшебният кораб“ на Робин Хоб.
  • Саркис Асланян е преводач от английски език. Преподавател, главен асистент катедра „Англицистика и американистика“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. На него принадлежат преводите на такива знакови книги като „Пътеводител на галактическия стопаджия“ от Дъглас Адамс, „Ресторант на края на вселената“ от Дъглас Адамс, „Унищоженият“ от Алфред Бестър и „Междинна станция“ от Клифърд Саймък.
  • Светлана Комогорова – Комата, както е известна Светлана сред фенове и приятели, е основен преводач на „не-Дисковите“ произведения на Тери Пратчет, а в списъка на превежданите от нея автори попадат и светила като Дъглас Адамс, Роджър Зелазни, Робърт Шекли и др. Списък на фантастичните й преводи можете да намерите тук.
  • Светомир и Ясен Иванчеви са преводачи от чешки език, чийто най-известен принос е романът „Фабрика за Абсолют“ на Карел Чапек (1981).
  • Симеон Цанев е преводач от английски език. Освен това пише фантастични разкази и ревюта и изпълнява редакторски функции в онлайн-списанието ShadowDance. Пише и статии за геймърското списание Gamers’ Workshop, на което е и коректор. Използва ника Roland (Роланд). Известен е с преводите си на романите от поредиците Starcraft и Warcraft, както и на произведения на Кристофър Паолини и Дейвид Гемел.
  • Юлиян Стойнов е преводач на над 90 фантастични романа, както и на много разкази и повести за списания като „Космос“, „Фантастични истории“, „Наука и техника“ и др. Сред авторите, представени от него на български, са Брандън Сандерсън, Робърт Хайнлайн, Тимъти Зан, Урсула Ле Гуин, Реймънд Фийст, Робърт Дохърти, Стивън Кинг и много други. Списък с преводите му можете да намерите тук.

 

4. Кои се борят за наградата „Най-добър превод за последната година“, която се дава за издания от 2014 г.:

 

5. Кои се борят за наградата „Най-добра книга за последната година“, която се дава за издания от 2014 г.:

 

6. Кои се борят за наградата „Най-добра книга-игра за последната година“, която се дава за издания от 2014 г.:

 

7. Кои се борят за наградата „Най-добър художник“, която се дава за цялостен принос:

  • Александър Денков е художник с принос в развитието на модерното българско изкуство, преди всичко в областта на съвременната илюстрация и кногооформление, с основна роля за развитието на научнофантастичната илюстрация в България. Илюстратор на редица произведения на научнофантастичната и приключенската литература. По-известни от тях са: „Победителите на Аякс“ на Георги Марков, „Война на световете“ на Хърбърт Уелс, „451 градуса по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри и др.
  • Ани Бобева е художник-илюстратор, чиито рисунки са публикувани във всички известни детски и юношески периодични издания преди 1990 г. – списанията „Дружинка“, „Пламъче“, „Славейче“, вестник „Септемврийче“ и т.н. Няколко години е и художник-редактор на списание „Дружинка“. Илюстрира голям брой детски книги. Най-постоянният илюстратор на произведенията на баща си – Петър Бобев. Непълен списък на илюстрираните от нея книги може да видите тук. През последните години нейни илюстрации се появяват в сборниците с наградените творби от ежегодния Конкурс „Таласъмия“.
  • Атанас П. Славов създава изображения от цветови конструкции и фрактали с философски насочени заглавия. „За тези, които ще познаят в моите картини присъствието на фрактали, ще им припомня любимата поговорка на скулпторите: „Тя картината си беше вътре в камъка – аз само махнах излишното“. И аз така: Картината си беше в безсмислените шарении, създавани от компютъра, аз само махнах излишното… и прибавих нужното.“ Картини на Атанас можете да разгледате тук.
  • Георги Марков – Негова страница може да се намери в DeviantArt, където публикува под псевдонима Hofarts. Негови творби могат да се видят тук.
  • Димитър Стоянов – Димо, както е прякорът му, рисува комикси в списание Дъга“ от 18 бр. и е редовен участник до приключването му през 1992 г. Фантастичните му истории включват „Екип за ликвидиране на опасности“ (ЕЛО). От 1989 г. рисува и комиксовите поредици „Дюн“, „Белият лотос“, „Сянката на Плутон“ и др. кратки истории във вестници „Разкази в картини“ и „Пулсар“. Той е и художникът на почти всички корици на издателство „Плеяда“, като е илюстрирал и много други, включително поредици на издателство „Аргус“. Негово интервю можете да прочетете тук.
  • Евгений Йорданов – Евгений Йорданов е първият български художник защитил дипломната си работа в Художествената Академия с комикс. Заедно с Петър Станимиров логично създават комикса „Радул“, който пишат и рисуват заедно за списание „Чуден свят“. Поканен е да работи за списание „ДЪГА“ по сценария на Асен Кожухаров – „Добромир“. Освен „Добромир“, за списанието Евгений създава и „Томек на военната пътека“ по книгата на Шклярски. Следват участия в почти всички комиксови издания, появили се след 10 ноември. Повече за него можете да видите тук.
  • Ели Апостолова е художничката, създала кориците на „Последният еднорог“, „Бленуващите кристали“ и илюстрации към алманаха „ФантАstika“.
  • Ертан Мусов – Умбриел може да бъде подробно разгледан в DeviantArt, където публикува под псевдонима elende.
  • Иван Кирков – завършва Художествената академия през 1955 г., а първата му самостоятелна изложба е през 1969 г. Работи в различни области и жанрове — живопис, плакат, сценография, монументално изкуство, художествено оформление на книги. Автор е на монументалната металопластика във фоайето на Централна гара, стенописите на потона и завесата на Народния театър „Иван Вазов“ и мн. др. Носител е на много награди за живопис, приложно и монументално изкуство.
  • Калин Николов – Работи в областите на графиката, карикатурата, илюстрацията и изкуствознанието. Илюстрирал е книги на Радой Ралин, Йордан Радичков, Атанас Далчев и други. Между 1978 и 2004 г. има 11 изложби в София, Хамбург, Атина и Будапеща.
  • Калина Атанасова – Бъдъмба, „дизайнер по професия, художник по образование и илюстратор по призвание“, поддържа личен блог със свои творби.
  • Катерина Данаилова рисува и илюстрира главно под вдъхновението на фентъзито. Можете да разгледате галерии с нейни творби, включително корици за книги и гейм арт, на личния й сайт.
  • Мая Бочева – Wicky е млада художничка-мечтателка, вдъхновявана от приказки и фентъзи. Нейни творби можете да разгледате на личния й сайт.
  • Михаил Руев е български художник, илюстратор на книги, който работи основно в жанровете илюстрация и карикатура. Той е сред първите български илюстратори на комикси – едва 13 годишен рисува първия си комикс “Статуята на Вишну” по Емилио Салгари. Илюстрира много книги, учебници. Редовно участва в общите изложби на илюстрацията и карикатурата. Получава награди от конкурси за илюстрации на книги, както и от ИБА – Лайпциг през 1971 г.
  • Никифор Русков – Илюстратор е на повече от 550 книги. Участва в общи художествени изложби у нас и в чужбина. Реализира десетки обекти в областта на декоративно — монументалното изкуство. Русков е автор на много илюстрации за сп.Космос през 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ в. Художник на книги-игри, издадени от издателство „Мега“, а също и на много други фантастични и нефантастични книги. Работи като илюстратор за сп. „Осем“.
  • Пенко Гелев – брат на Сотир Гелев, с когото основават студио „Гекон“. Заедно са са реализирали през последните 23 години значително количество визуални разкази, показвани, награждавани и коментирани в България и по света. Студио „Гекон” реализира рекламни клипове, два игрални филма, три телевизионни сериала за деца с повече от 300 епизода, няколко анимационни филма, хиляди страници комикси.
  • Петър Станимиров е автор на комиксите „Бубачко“, „Карамела Му, Пуки и галактическите пирати“, „Крепостта на безсмъртните“, „Островът на съкровищата“ и „Янтар“ в списание „Дъга“ и „Радул“ (в съавторство с Евгений Йорданов) в списание „Чуден свят“, „Неотера“ и „Пулси“ във вестник „Разкази в картини“, „Мечо Пух“ във вестник „Знаме на мира“. Работил е като арт директор в „Хемимонт Геймс“ – студиото, създало компютърни игри като Celtic Kings, The Punic Wars, Imperivm, Rising Kingdoms и др. Създател е на редица корици и илюстрации, представил е свои творби на над 20 изложби. Повече за него прочетете тук.
  • Радостина Нейкова – Сценарист, режисьор и художник на анимационни филми, участвали и награждавани в множество международни филмови фестивали. Илюстратор на детски книжки, автор на над 40 студии и статии в специализира- ната литература за анимационното кино и комиксите. Радостина Нейкова е доцент в Института за изследване на изкуствата при БАН и преподавател в НАТФИЗ.
  • Росен Дуков, известен и с прякора си Pikasso, е печелил редица Фотошоп състезания. Вероятно сте виждали негови корици на книги, които впечатляват с детайлност и реалистичност на образа. Ако не сте, заповядайте в личния му сайт.
  • Румен Чаушев е илюстрирал десетки книги-игри, като негови творби са включвани и в списание „Дъга“. Румен има и детска книжка с илюстрации, наречена „Весели гатанки“.
  • Сотир Гелев: Студио „Гекон“, в което работят Сотир и брат му, Пенко Гелев, реализира рекламни клипове, два игрални филма, три телевизионни сериала за деца с повече от 300 епизода, няколко анимационни филма, хиляди страници комикси. Сотир Гелев пише сценарии, фотографира, рисува и режисира. Негови са „Пилето“, „Билбо Бегинс“, ключовото участие в „Над дъгата“ и десетки други произведения.
  • Стоян Атанасов е само на 26, но вече има редица корици и художествени оформления на книги и списания зад гърба си. Неговото портфолио можете да разгледате в личния му сайт.
  • Текла Алексиева е позната преди всичко с над 120-те си корици на фантастичната библиотека „Галактика“ на варненското издателство „Георги Бакалов“. Участвала е в инициативи на Клубовете по фантастика и прогностика в България и Клуба на художниците-фантасти в България „Васил Иванов“ – изложби на фантастичното изкуство.
  • Христо Кърджилов е автор на комиксите „Петият закон на роботиката“ и „Загадката на порт Анжер“. Участва в основаването на списание „Дъга“, илюстрира редица книги. Работи предимно в областта на графиката, акварела, рисунката и живописта. Участва в почти всички издания на графични биеналета в света и е получил много награди от най-престижните сред тях. Пълна биография и негови произведения можете да видите тук.
  • Христо Чуков е автор на кориците на „Кралят в жълто“ на Робърт У. Чеймбърс, „Нощ на ножове“ и „Завръщането на Пурпурната гвардия“ на Иън К. Есълмонт и др.
  • Яна Левиева е рисувала или моделирала художествено повече от 1000 книги. От 2004 г. е хоноруван преподавател в НХА в специалност „Книга и печатна графика“. Повече за нея можете да прочетете тук.
  • Ясен Гюзелев илюстрира книги, сред които „Алиса в страната на чудесата“ и „Алиса в огледалния свят“, „Пинокио“ и много други. Обявен за илюстратор на годината на Международния панаир на книгата в Болоня през 1994 г. Печели наградата „Константин Константинов“ за илюстратор през 2011 г. През 1988-89 г. негови илюстрации се появяват в списание „ФЕП“. Повече за него може да се научи от неговата лична страница.

 

8. Кои се борят за наградата „Най-добър художник за последната година“, която се дава за художници, представяли свои творби през 2014 г.:

  • Катерина Данаилова създава през 2014 г. кориците на „Песента на ханджията“ и „Ех, магесническа му работа“ – можете да ги видите тук.
  • Калин НиколовМиналата година той направи собствена изложба в „Интерпред“.
  • Пенко Гелев – През 2014 г. Пенко направи изложба „Приказният свят на вълшебната флейта“
  • Петър Станимиров през посочения период е номиниран за илюстрациите си по Едгар Алан По, „Забравените предания“ на Любомир Николов – Нарви, „Рейнско злато“ и „Приключенията на Гъливер“.
  • Светлин Велинов – Светлин е публикувал редица свои творби от посочения период в DeviantArt.
  • Стоян Атанасов е сред най-търсените графични дизайнери за фантастични книги и списания в момента. Неговото портфолио можете да разгледате в личния му сайт.
  • Христо Чуков е номиниран за корицата си за „Кралят в жълто“.

 

9. Кои се борят за наградата „Най-добър комикс“, която се дава за цялостен принос:

 

10. Кои се борят за наградата „Най-добър комикс за последната година“, която се дава за издания от 2014 г.:

 

11. Кои се борят за наградата „Най-добър детски фантаст“, която се дава за писатели и художници с принос към фантастиката за деца през 2014 г.:

  • Весела Фламбурари е сценарист на редица пиеси и писателка на детска литература, известна може би най-много с фентъзи поредицата „Приказки от горната земя“, чиято първа част „Мина, магиите и бялата стъкленица“ бе преиздадена наскоро. Повече за нея прочетете тук.
  • Никола Райков е автор на детските приказки-игри „Големите приключения на малкото таласъмче“. Повече за тях можете да видите на сайта им. През 2014 г. излиза „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче“. Тук Таласъмчо приключенства из приказни места и четирите краища на земята, среща се с интересни животинки, полулярни детски персонажи и дори със самия автор на книгата. Приказното фентъзи е подходящо за деца от 3 до 9 години и предлага много пътища за изиграване и допълнителни игри.
  • Петър Станимиров е номиниран в тази категория за илюстрациите си към „Рейнско злато“ и „Приключенията на Гъливер“.

 

12. Кои се борят за наградата „Най-добър дебют“, която се дава за дебютни творби (книги или картини), появили се през 2014 г.:

 

13. Кои се борят за наградата „Най-добра компютърна игра за последната година“, която се дава за заглавия от 2014 г.:

  • Pirate Duel – водещ гейм дизайнер: Калоян Хлебаров: Безплатна пиратска стратегия, в която строите сгради в своето пиратско свърталище, събирате флотилия и се сражавате с другите играчи.
  • Seasons of War – водещ гейм дизайнер: Александър Торофиев: Безплатна походова стратегическа игра, в която поемате ролята на губернатор в малък имперски град. Ще трябва да се грижите за разпределяне на работна ръка, строителство, наука, добив, финанси, земеделие, образование и др. За да просперирате, жителите ви трябва да бъдат и добре защитени от кръвожадни варвари и недробожелателни съседи (други играчи).

 

14. Кои се борят за наградата „Най-добро представление“, която се дава за постановки, пиеси, филми, сериали, епизоди от сериали, уебсериали, видеоклипове с фантастични елементи, представени през 2014 г.:

 

15. Кои се борят за наградата „Най-добро ролево/ЛАРП събитие за последната година“, която се дава за събития от 2014 г.:

 

16. Кои се борят за наградата „Най-добро списание“, която се дава за цялостен принос:

  • Алманах „ФантAstika“ е замислен като годишник, но от 2008 г. досега са излезли пет броя. Всеки от тях е обемен (500+ стр.) и обхваща български и преводни разкази, публицистика, картини, научни статии и обзори на фантастичните събития през изминалата година. Една от целите му е търсенето на решения за позитивно бъдеще.
  • „Върколак“Първоначално носи името „Върколак“, а по-късно “Зона F”, и е създадено през август 1997 г. като списание за остросюжетна литература (фантастика, криминале,хорър, фентъзи). Учредено и издавано от Агоп Мелконян и Петър Кърджилов.
  • Годишник „Ваяния“Годишник за фантастично изкуство, в който влизат фантастични произведения само от български творци, и то в различните жанрове и изкуства: разкази, повести, пиеси, киносценарии, поезия, живописни и графични произведения. Постоянен съставител е Емануел Икономов, постоянен художник на кориците – Ивайло Петров – Ив, а вътрешното оформление е на Димитър Стоянов – Димо.
  • „Дракус“ излиза от юли 2012 г. средно веднъж на три месеца, като се фокусира върху представянето на български фантасти. Има специална рубрика за млади таланти под 18 години, както и преводи на чуждестранни автори-класици. Отличава се с необичаен за българския пазар формат и честите конкурси, които организира.
  • „Сборище на трубадури“ е списание за фантастичното с акценти върху българска и преводна проза, поезия, новини, рецензии на книги, филмови ревюта и тематични статии. Организатор на ежегодния Конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян. За списанието публикуват и работят активно участващи във фендъма блогъри, писатели, поети, преводачи и критици.
  • „ФЕП – Фантастика, евристика, прогностика – Списанието излиза между 1988 и 1991 г. след дълга битка между инициаторите от клуб „Иван Ефремов“ и бюрократите от ЦК на ДКМС. „ФЕП“ е първото в страната периодично издание за фантастика. Общо излизат 22 броя, като първият е двоен.

 

17. Кои се борят за наградата „Най-добро списание за последната година“, която се дава за принос през 2014 г.:

 

18. Кои се борят за наградата „Най-добър фензин“, която се дава за цялостен принос:

  • „Под моста“ е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл, а фантастиката е централна тема за много от статиите.
  • „Сивостен“ – Преди време „Сивостен“ беше най-активният сайт-фензин за фантастика с ежедневни публикации и много ревюта.
  • „Тера Фантастика с подзаглавие „списанието на българския фендъм“ е издание на екип от членове на клуб „Иван Ефремов“. Списанието е професионално оформено, но без ISSN, което го вкарва в категорията „Професионален фензин“.
  • „Фентернет“ е фензин за фантастика, прогностика и фаКтастика. Съставител и автор на повечето материали е Атанас П. Славов. Списанието започва да излиза през 2000 г. в електронен вид, а от 2001 г. и в хартиен със средно три броя на година.
  • ShadowDance съществува от 2000 г. Допринася за развитието на фантастиката в България с новини, статии и ревюта на разнообразни фантастични и допирни до фантастичните теми, както и чести конкурси за разкази.
  • Starlighter – онлайн фензин с ревюта и статии за фантастика с 18 броя, излезли между 2006 и 2008 г.

 

19. Кои се борят за наградата „Най-добър фензин за последната година“, която се дава за принос през 2014 г.:

  • „Под моста“ е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл, а фантастиката е централна тема за много от статиите.
  • „Фентернет: Измерения и модели“ е специален брой на „Фентернет“, посветен на 40-годишния юбилей на софийския клуб за фантастика, евристика и прогностика „Иван Ефремов“.
  • ShadowDance съществува от 2000 г. Допринася за развитието на фантастиката в България с новини, статии и ревюта на разнообразни фантастични и допирни до фантастичните теми, както и чести конкурси за разкази.

 

20. Кои се борят за наградата „Най-добър сайт“, която се дава за цялостен принос:

  • bgf.zavinagi.org е онлайн енциклопедия на принципа на Wikipedia, която съдържа най-обширната известна към момента информация за българските фантасти от зората на жанра досега.
  • knigi-igri.bg е портал за книги-игри и стратегически книги-игри.
  • peterbobev.eu е посветен на творчеството на писателя Петър Бобев. Включва библиография, снимки, интервюта, спомени и статии за него.
  • SciFi.bg се обновява ежедневно с новини, ревюта и класации за най-новото и интересното от света на фантастиката във всичките й проявления. Секциите „Каталог“ и „Календар“ се стараят да обхванат максимално количество фантастични произведения с техните премиери и да ги представят по пълноценен, удобен и визуално впечатляващ начин.
  • sfbg.us е сайт с библиографска информация за фантастични книги, издавани в България. Основната му цел е достоверност на информацията.

 

21. Кои се борят за наградата „Най-добър сайт за последната година“, която се дава за принос през 2014 г.:

  • bgf.zavinagi.org – вижте „Най-добър сайт“
  • fantasylarpcenter.com е специализиран портал за LARP игрите и фентъзи творчеството в България
  • king-bg.info е портал и форум, специализиран за творчеството на Стивън Кинг.
  • knigi-igri.bg – вижте „Най-добър сайт“
  • peterbobev.eu – вижте „Най-добър сайт“
  • SciFi.bg – вижте „Най-добър сайт“
  • sfbg.us – вижте „Най-добър сайт“

 

22. Кои се борят за наградата „Най-добър популяризатор“, която се дава за цялостен принос:

  • Александър Карапанчев
  • Ана Хелс и annahells.wordpress.com
  • Антония Дончева и екипът, който организира Зимните Таласъмии
  • Атанас П. Славов
  • Бранимир Събев и chetene.blogspot.com
  • Георги Недялков
  • Дилян Благов
  • Екипът на фензин ShadowDance
  • Емануел Икономов
  • Ивайло Рунев
  • Иван Крумов
  • Калин Ненов, Валентин Д. Иванов и екипът на Човешката библиотека
  • Книжно момиче и knizhnomomiche.blogspot.com
  • Кристиана Тошева и екипът на Фентъзи ЛАРП център
  • Кънчо Кожухаров
  • Милан Асадуров
  • Ненко Сейменлийски
  • Петър Атанасов и екипът на SciFi.bg
  • Петър Колев
  • Петър Тушков и екипът на “Сборище на трубадури”
  • Ради Радев
  • Светослав Николов
  • Тодор Ялъмов – Федя
  • Флориан Пекаж и pekazh.com
  • Христо Блажев и knigolandia.info
  • Юрий Илков – Генерала
  • Явор Цанев и Gaiana Book & Art Studio

 

23. Кой се борят за наградата „Най-добър популяризатор за последната година“, която се дава за принос през 2014 г.?

  • Александър Карапанчев
  • Александър Попов
  • Ана Хелс и annahells.wordpress.com
  • Антония Дончева и екипът, който организира Зимните Таласъмии
  • Атанас П. Славов
  • Бранимир Събев и chetene.blogspot.com
  • Калин Ненов, Валентин Д. Иванов и екипът на Човешката библиотека
  • Екипът на knigi-igri.bg
  • Книжно момиче и knizhnomomiche.blogspot.com
  • Кристиана Тошева и екипът на Фентъзи ЛАРП център
  • Петър Атанасов и екипът на SciFi.bg
  • Петър Тушков и екипът на Сборище на трубадури
  • Ради Радев
  • Христо Блажев и knigolandia.info
  • Флориан Пекаж и pekazh.com
  • Юрий Илков – Генерала
  • Явор Цанев и Gaiana Book & Art Studio

 

24. Кои се борят за наградата „Гранд-майстор на фантастиката“, която се дава за цялостен принос и над 20-годишна дейност:

  • Агоп Мелконян – вижте „Най-добър писател“
  • Александър Карапанчев – вижте „Най-добър писател“
  • Атанас П. Славов – вижте „Най-добър писател“
  • Борис Априлов (псевдоним на Атанас Василев Джавков) е писател, хуморист и драматург, известен със своите разкази, пиеси и филми, но най-много със своите творби за деца.
  • Величка Настрадинова – вижте „Най-добър писател“
  • Елена Павлова – вижте „Най-добър писател“
  • Емануел Икономов e писател на научна фантастика и криминална литература, журналист, издател, критик и преводач. Често подписва творбите си като Емилиян Малезанов, Иван Гълъбов или Кирил Иларионов. Други псевдоними: Кристофър Бътлър, Робърт Шели, Самюел Голдблат, Кристиян Кантор, Том Антъни, Лари Рок. Автор е на над дузина сборници с разкази, предимно във фантастичния и криминалния жанр. Негови произведения са преведени и публикувани в Англия, Германия, Испания, Русия, Сърбия. Основател е на поредицата „Нова българска фантастика“ и конкурса „Фантастика през 100 очи“, както и на годишника за фантастично изкуство „Български фантастични ВАЯНИЯ“. Носител на редица награди в жанра: 2000 г. – награда „Еврокон“ за принос в развитието на фантастиката, 2005 г. – авторският му сборник „Икосаедри“ печели конкурс на Националния център за книгата към Министерство на културата.
  • Иван Мариновски – вижте „Най-добър писател“
  • Калин Николов – вижте „Най-добър художник“
  • Любен Дилов – вижте „Най-добър писател“
  • Любомир Николов – вижте „Най-добър писател“
  • Павел Вежинов – вижте „Най-добър писател“
  • Петър Бобев – вижте „Най-добър писател“
  • Петър Станимиров – вижте „Най-добър художник“
  • Светослав Минков – вижте „Най-добър писател“

 

Представянията съставиха Валентин Иванов, Петър Атанасов, Александър Торофиев, Калин Ненов, Кристиана Тошева, Александър Карапанчев, Георги Пенчев и незнайните воини, които забравихме. Съставителите благодарят на енциклопедия БГ-Фантастика (http://bgf.zavinagi.org) и на българското издание на Уикипедия.

Ако смятате, че информацията за някой от предложените е непълна или бихте искали да я допълните или редактирате, свържете се с нас през тази форма:

No Fields Found.

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
7 коментара

Вашият коментар

Вход | Регистрация   |  

Като един от авторите/агрегаторите на резюметата искам да кажа, че сигурно има много неточности. Ако някой забележи нещо, моля коментирайте. Сигурно и догодина ще ми се падне тази „чест“, така че ще пробвам(е) да поправим каквото е за поправяне. ВДИ

R-E

Добре сте се сетили да направите кратко резюме за всички. Има малки неточности, като например за Библиотека „Галактика“ сте писали 1979-1995, а номер 120 е издаден 1996, пък номер 121 – 1998, но да не издребнявам 🙂