2 коментара
sedmiq sin r

Ново старо фентъзи

Ревю на филма „Седмият син“ с Джеф Бриджис, Джулиан Мур и Бо Барнс.

На 9 януари по кината най-накрая излиза фентъзито „Седмият син“ по романа на Джоузеф Дилейни „Чиракът на прогонващия духове“. Филмът мина през редица проблеми докато стигне до премиерата си и беше отлаган на няколко пъти. Сега той излиза на дата, в която обикновено се захвърлят продукциите, от които се очаква провал. В САЩ пък ще излезе чак след месец – там дори не си правят труда да поддържат едно ниво с останалия свят. Юнивърсал не полагат големи усилия да рекламират филма, а трейлърите и това, което знаем за книгата, не загатват за нищо оригинално. Всички тези фактори правят очакванията ни ужасно ниски и дават възможност на кино-критиците, неспособни да отбележат слабите страни на силно рекламираните и задължителни за хвалене блокбъстъри, да си излеят тук душата и да плюят свободно.

Бутон за зареждане на YouTube видео

Е, в това ревю ще разберете, че има основания за ниските очаквания, но филмът има също така и големи предимства.

Историята е точно толкова банална колкото очаквате. Прогонващият духове Джеф Бриджис е последният оцелял от някога елитен рицарски орден, борещ се срещу злите сили. Майка Молкин (Джулиан Мур) пък е кралицата на вещиците, която иска да изтреби хората. Тя има на своя страна разнообразен набор от по-нисши вещици и вещери, всеки от които може да се превръща в различен изрод, а рицарят пък разполага със своите трол и чирак. Последният трябва задължително да бъде седми син на седми син, защото така той е седем пъти по-силен от нормален човек – поне след като бъде обучен. И така, конфликтът е готов, единствено може да хвърлим в микса един забранен романс между чирака и племенницата на вещицата – младежите, които искат да правят любов, а не война.

seventh sonНаистина, като сюжет филмът не допринася с абсолютно нищо за развитието на жанра, а това би трябвало да означава, че не си струва да ходите на кино заради него. Но я бъдете честни сега със себе си и си признайте – кога за последно сте отказали филм, защото не е оригинален и знаете какво ще стане? Всеки един от филмите на Марвел и ДС следва до болка позната формула и не предлага абсолютно нищо, което да не може да се очаква, но въпреки това всички са хитове, нали? Само преди няколко дни гледахме третия „Хобит“ – в него не само че беше ясно какво ще се случи, ами и случилото се беше едно голямо нищо, но това не му пречи да е на върха на класациите. Може да сте настроени негативно към „Седмия син“, и не без основание, но ако той беше по книга на известен автор или зад гърба му стоеше силен бранд като Марвел, филмът щеше да бъде промотиран по съвсем различен начин и очакванията към него щяха да са много по-големи, съответно и резултатите.

Лично за мен, „Седмият син“ е илюстрация на лицемерието и значението на маркетинга в днешното кино. Едни могат да са банални и предвидими, защото са двайсти римейк на една и съща история/бранд, но други не могат, защото нямат армия от фенбойчета, готови да спорят вечно в защита на продукт, който обожават само защото носи определено име. Неслучайно критерият „степен на оригиналност“ отдавна е отпаднал от оценките ни за филми – просто той вече няма значение за филмите и никой не очаква това от тях. Защо тогава липсата му тук да е такава трагедия?

Но всъщност да не бързаме да отписваме „Седмия син“ като провал. Той вече е излязъл в няколко страни още миналата седмица, сред които Русия и Франция, и резултатите му там не са зле. Голяма част от световния пазар се отваря тази седмица, а в САЩ премиерата предстои чак след месец. Очакваният провал би бил заслужен заради слабия маркетинг, баналната история и на моменти неубедителната актьорска игра, но и реализирането на добра печалба също би било заслужено – заради другите предимства.

На първо място бих откроил зрелищата и ефектите. Макар да няма чак толкова силна финансова подкрепа и режисьорът да не е опитен и известен, битките, трансформациите между хора и чудовища, магиите изглеждат супер, точно на нивото, което очаквате от холивудски блокбъстър. Има достатъчно много красиви пейзажи, както и фентъзи градове, които да изпълнят окото. Бойните сцени също са изпипани и, като изключим една сцена със странно несъразмерна борова гора, 3Д-то е на ниво. Само преди 2 седмици писах, че „Хобит: Битката на петте армии“ вероятно ще е последното широкомащабно и зрелищно фентъзи за поне няколко години напред, а този филм ме опроверга.

8H79_D001_06469Фактор, който ми повлия за не чак толкова негативното възприятие на филма, беше неговото начало. В него виждаме рицаря сър Грегъри да затваря Майка Молкин в отдалечена тъмница на върха на планина. Крясъците на Джулиан Мур са много ефектни, а последвалото изобразяване на минаващите години чрез снимане на пейзажа в различни сезони и състояния е адски красиво. В последствие идва сцената с единственото, което може да се нарече елемент на изненада във филма – Кит Харингтън от „Игра на тронове“ и неговия герой, чрез когото се запознаваме и с този на Джеф Бриджис. Да грабнеш зрителя от първите минути е трудно, но The Seventh Son го постига – макар и останалите час и половина да затъват в посредственост (която все пак е зрелищна и красива, както споменахме, и не би трябвало да пречи на съвременните киномани).

Иначе, освен Кит Харингтън, телевизионните таланти са представени и от Оливия Уилямс (Адел от Dollhouse), която играе майката на седмия син. Нейната поява не е еднократна и благодарение на присъствието й, героинята се откроява. Колкото до големите звезди, филмът много добре разбира, че едно от основните му средства за привличане на публика е борбата и отношенията между героите на Джеф Бриджис и Джулиан Мур. Въпреки че единият се има за по-забавен, отколкото всъщност е, а другата на моменти изглежда несигурна как да подходи към ролята си, когато са заедно на екран нещата им се получават.

Креативността, която липсва в сценария, присъства достатъчно силно в различните изроди и чудовища, срещу които Прогонващият духове и чиракът му се изправят. Повечето от тях нямат предистория, но са достатъчно интересни дори само като външен вид, за да си струват. Уникалните черти на всеки персонаж допринасят и за разнообразие в екшън сцените. Допаднаха ми също честите трансформации между човек и дракон при героинята на Джулиан Мур.

И така, не искам да оставате с погрешно впечатление – това не е филмът на годината и не е нещо, което ще помните дълго. Не искам да го изкарвам по-хубаво отколкото е, за да ви накарам да го гледате. Не искам да защитавам факта, че вече никой не се опитва да направи нещо ново и интригуващо извън инди-киното. Но ако вече сте дали пари за безсмисления последен „Хобит“ и ако често ходите на кино, за да гледате истории, в които знаете какво ще стане, то не отписвайте „Седмия син“. А ако все пак решите да го пропуснете, поне после не си давайте парите за тринайстия римейк на петия филм за Спайдърмен или нещо подобно, защото, гарантирам ви, то няма да е по-добро.

 

БележникМоята оценка:

История – 4-
Герои – 5
Режисура и ефекти – 6-
Актьорска игра – 4+
Eлементи на изненада – 3-
Теми за размисъл – 4-
Емоционален заряд – 4.50
Фантастични елементи – 6+
Саундтрак – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 3+

Общ успех: Добър (4.45)

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата