Връща ли се доброто старо време на космическите фантастики?

Ревю на филма „Пазители на галактиката“ от Петър Атанасов

rodolfo-reyes-guardians-poster-lowШокиращо за мен, Марвел успяха да ме изненадат приятно два поредни пъти! Първо го постигнаха с „Капитан Америка 2“, където направиха няколко интересни врътки и повдигнаха 1-2 теми за размисъл, а сега – с „Пазители на галактиката“, който ни води на вълнуващо, забавно, трогателно и зрелищно приключение в космоса. Този филм ме върна в доброто старо време, когато фантастиката беше където й е мястото, свежа, цветна и истинска!

Ако не сте особено запалени фенове, вероятно не знаете, че „Пазителите“ също са по комикс. Тоест, Марвелските графични новели не са само за супергерои, а от време на време пускат и нещо малко по-различно, като това. Лошото е, че Guardians of the Galaxy са доста неизвестни в САЩ. Затова и филмът по тях беше определян като огромен риск. Представяте ли си, Марвел са инвестирали пари в герои, които не са предварително до болка познати на публиката и са нови и непознати за голяма част от зрителите. Направо кощунство, в днешната кино-индустрия, да се опиташ да представиш нещо ново и непознато, вместо да рециклираш старото и сигурното. Е, все някой е чел тези комикси, така че те не са на 100% непознати – вероятно ако ставаше дума за напълно нови герои, щеше да има революция. Но пак, това си е нестандартно за Марвел и е трудно да си представим, че са се решили на подобна нечувана и невиждана иновация. Все пак като правиш филми за стотици милиони и имаш готова формула за успех, промяната й си е доста рисково бизнес начинание.

Факт е, че новите кино адаптации на емблематичните им герои (няма да им изреждам имената, защото те са навсякъде и ми е втръснало да говоря за тях, а по всичко личи, че през следващите години ще ни заливат още повече) докараха доста пари на студиото и му създадоха име на хитмейкър. Със солидна история и финансова подкрепа зад гърба си, Марвел дръзнаха да пробват нещо ново и различно за тях, рискуваха да се отклонят от доказания бизнес модел и… успяха да се издигнат още по-високо от преди! Говоря не само за финансовите успехи на „Пазители на галактиката“ в САЩ, но и за качествата на самата продукция, които сериозно надвишават тези на досегашните комиксови заглавия.

paziteli1

За какво точно става дума? Истината е, че сюжетът, като същност и основа, не е кой знае колко по-различен от досега продуцираните. Разликите и приятните изненади са в детайлите (и превъзходните космически пейзажи, за които ще кажа малко по-късно). Филмът започва с една доста емоционална сцена, развиваща се през моята рождена година, тоест най-хубавата в историята, когато Питър Куил е още дете, майка му умира, а самият той е отвлечен от космически кораб. Макар и на пръв поглед да стои като лепната, тя има доста важни отражения във финала на „Пазителите“, а и обяснява защо „Звездния повелител“ е толкова привързан към уокмена си.

26 години по-късно, Питър Куил (Крис Прат) е наемник, женкар и далавераджия, който пристига на опустошена планета, за да открадне мистериозен древен артефакт. Там успява да избяга на част от армията на Ронан, манияк, който иска да унищожи планетата Зандар, а покрай нея и галактиката. Ронан пък служи на още по-голям манияк, Танос (който всъщност не е ясно какво точно иска да унищожи, защото има две сцени и ще се появява повече в следващи филми от вселената на Марвел). От двете зловещи дъщери на Танос, Гамора (зелената Зоуи Салдана) и Небула (синята Карън Гилън), първата е избрана да намери „Звездния повелител“ и да вземе артефакта от него.

Междувременно обаче Куил си има и други проблеми – извънземният Уонду (различно синия Майкъл Рукър), който го е отвлякъл, иска да го намери и да му тегли един здрав пердах, задето отново го е прецакал при подялбата на някоя стара плячка. Уонду обявява награда за главата на Куил, което пък привлича вниманието на Ракета (анимиран енот, озвучаван от Брадли Купър) и Грут (хуманоидно дърво с особено богат речник, озвучавано от Вин Дизел).

paziteli2

И така, Куил, Гамора, Ракета и Грут се озовават на Зандар – все още не се познават, но вече са се хванали за гушите в борба за по-голямата плячка. Всяка от трите страни се бори за своето в много красива и забавна битка, което разбираемо привлича вниманието на местните власти. В следващия момент четиримата се оказват в космически затвор заради причинените обществени безредици и обединяват усилията си с Дракс Унищожителя (кечиста Дейв Батиста), за да избягат и да изработят хонорара на живота си, като продадат артефакта на Колекционера. Но щом осъзнават силата му и способността му да разруши галактиката, петимата герои решават да поемат по правия път и да го предадат в ръцете на властите. Логично, Уонду, Ронан, Танос и Небула изобщо няма да са доволни от взетото решение и ще направят всичко възможно да им попречат, без значение кого ще смачкат по пътя си.

Може би малко се поувлякох в разказването на сюжета, но не се безпокойте, спестих доста детайли, покрих като сюжет само около 1/3 от филма и със сигурност няма да ви е скучно да го гледате сами. Темпото, с което той се развива, е близко до перфектното, а детайлите, които го допълват, са наслада за душата. Това е най-успешният в комедийно отношение филм на Марвел, тъй че и на шегите и забавните моменти като цяло може да се разчита. Героите са много добре разработени, като актьорите зад тях вършат перфектно работата си (да, дори кечистът), а двамата компютърно анимирани герои, енотът и дървото, са невероятно симпатични и успяват да ви влязат под кожата, дори и да ви просълзят на моменти.

Една от красотите на този филм беше лекотата, с която се смесват комедия и драма. В един момент сме на косъм да се разциврим за майката на Питър Куил, в следващия го гледаме пораснал, как танцува и си попява из руините, ползвайки злобен гущер за микрофон. В едната сцена се смеем на пиянската свада между Ракета и Дракс, в следващата сме шокирани колко драма всъщност може да има в образа на енота. Да, по дяволите, това е говорещ енот (обяснява се, че е резултат от научен експеримент) и колкото и абсурдно да изглежда това, представете си колко е гадно всички да ви се смеят и да ви обиждат за това, че сте животно, макар и с човешки акъл, както и да сте единствен по рода си. В един момент Грут разсмива с поредното си „Аз съм Грут“ (той само това казва, макар и с различна интонация всеки път), а в следващия подарява цветенце от себе си на просещо момиченце и се оказва най-полезният играч в отбора.

paziteli3

Както загатнах в началото на ревюто, носталгията към старите космически филми и сериали е друг огромен бонус на филма. Киноманите неизбежно ще сравняват този филм със Star Wars, а тв-феновете ще си спомнят за сериали като Star Trek, Farscape, Babylon 5 и Lexx. И нищо чудно, защото не е далеч от тяхното ниво. Отдавна не сме гледали хубав филм, развиващ се на няколко космически локации и включващ различни извънземни раси. Не ми се карайте, знам, че Star Wars и Star Trek са най-великите, но лично на мен Guardians of the Galaxy ми хареса повече от тях. Колкото до споменатите сериали, струва ми се, че дори улових няколко деликатни препратки към тях, но може и само да ми се е сторило, така че няма да задълбавам. Само ще кажа, че явно режисьорът Джеймс Гън е фен на същите неща (и му е също толкова мъчно за липсата им пред последното десетилетие), защото наистина умее да се възползва от тази носталгия и от силните страни на отминалото във фантастиката време. А дали не е предвестник на неговото грандиозно завръщане?

Разбира се, сюжетът си има и своите слабости, които все пак ви напомнят, че гледате филм на Марвел, а не Междузвездните войни за днешното поколение. Формулата, в крайна сметка си остава същата, имаме типичния момент, в който героите са победени, но след това се окуражават да опитат отново и побеждават, имаме отново мистериозното устройство/течност/нещо, което е всесилно (независимо дали му казваме тесеракт, етер или… както му казваха в този филм, функцията за сюжета си остава една и съща и дори анимациите, свързани с разрушенията от вихъра му, си приличат по вид, различавайки се по-скоро само по цвят. Както западните комикс-фенове обаче вече се усещат, това е нарочно и е още един от елементите, които обединява филмите под шапката на Марвел в една вселена), имаме и типично за Марвел плитки злодеи (вездесъщият Танос е слабо застъпен, мотивацията на Ронан да бъде маниакално лош липсва, а Небула е твърде скромно развита). Да не забравяме и няколкото сцени, в които главният герой оцелява след продължително излагане на незащитено тяло в космоса. Но всичко това са неща, които можем да простим, при все че филмът изобщо не прави опит да се взима на сериозно, а и помнейки сушата откъм добри космически филми през последните години.

Marvel's Guardians Of The Galaxy Ph: Film Frame ©Marvel 2014

Стигаме до режисурата и ефектите и това отново е елемент, за който Джеймс Гън заслужава най-дълбокото ми уважение. Именно той беше другият сериозен риск на Марвел с този филм – режисьор, който досега е работел само по евтинджоси и няма никакъв опит с блокбъстъри. Не че Джос Уедън и Алън Тейлър са работели само с милиарди, преди да влязат в тази кино-вселена, но поне са записали някоя и друга по-зрелищна сцена в биографиите си. Гън идва сякаш от нищото и се справя брилянтно – не само подпомагайки сюжета, но и в чисто визуален аспект. Космическите пейзажи са като произведения на изкуството, анимацията е сравнително достоверна, а битките и бързите сцени са достатъчно изчистени, за да се вижда какво се случва (в повечето филми камерата се тресе повече и от актьорите и въобще не се разбира кой кого кога удря. Включително и в „Завръщането на първия отмъстител“ имаше доста такива моменти, но, за щастие, не и тук). 3D-то пък, което от известно време насам възприемаме по-скоро като минус, защото само оскъпява билета, а иначе е напълно излишно, дори разсейващо, тук определено си заслужава. Джеймс Гън внимателно си е планирал сцените, явно добре е работил и с техниката, и третото измерение действително идва като бонус за филма както в динамичните, така и в статичните сцени. Общо взето, оттук нататък пред този режисьор шапки долу!

Разбира се, няма как да не отделим и един абзац за саундтрака. Определено песните от 80-те са нещо, което не можем да видим като акомпанимент на кой да е филм и внасят отдавна жадувано разнообразие. За американците, израснали през 80-те, озвучаването на филма вероятно е било като душевен оргазъм и силно е допринесло за елемента на носталгията. Аз, като мааалко по-млад българин, и то залитащ по чалга, не мога да се впечатля от духа на времето, спомените и настроението, които тези песни носят, но мога да ги усетя, дори да не ме докосват на лично ниво. Саундтраците са вдъхновяващи и пасват идеално на филма и главния му герой. Представете си, ако Питър Куил, разполагащ само с тези уокмен и касетки от своето време, се върне на Земята и чуе днешните хитове… Колко ли потресен ще бъде? Вероятно затова предпочита да си щъка из космоса.

Накратко, „Пазители на галактиката“ не е най-гениалният филм, който някога сте гледали, но определено е едно от бижутата за тази година и е отдавна жадувано завръщане в света на фантастиката, такава, каквато я помним и искаме да бъде. Забавлението, приключенията из далечни светове и запознанствата с нови същества са гарантирани и, въпреки че едно време възприемах тези елементи като даденост, чак сега осъзнавам, колко всъщност ми липсваха след като постепенно изчезнаха. „Пазителите на галактиката“ дойде в перфектния момент – след адски дълга суша, след твърде много супергерои, но преди новите „Междузвездни войни“ и обещани хитове от Syfy. Честно казано, не смея да очаквам нещо от тях, защото този филм постави сравнително висока летва (или по-скоро я върна там, където би трябвало да бъде) и ще рискувам сериозно да се разочаровам, ако следващите проекти не я прескочат. Конкретно за „Пазителите“ обаче, ако не е станало ясно – гледайте ги! Не си поставяйте високи очаквания, но ги гледайте. Няма да съжалявате!

 

БележникМоята оценка:

История – 5.50
Герои – 6-
Режисура и ефекти – 6+
Актьорска игра – 6
Елементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 6+
Саундтрак – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Общ успех: Отличен (5,58)

За ревюто на Станимир Ставрев кликнете тук.

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
7 коментара

Вашият коментар

Вход | Регистрация   |  

Григор Василев

Чак сега гледах филма и много ми хареса! Има си типичните Марвелски буламачи, но като цяло е супер!

Петър Атанасов

Да, същият е. Явно има интереси в най-различни ъгли на Галактиката 🙂 Честно казано, на мен щеше да ми хареса повече ако „Пазителите на галактиката“ си останат в собствена, отделна вселена. Така някой ден неизбежно ще ги съберат с Отмъстителите и ще трябва да играят втора цигулка на някой супергерой, което определено не ми допада като идея 🙁

Miro

Гледах го, определено ми хареса и наистина ми се ще да видя втората част !!
П.с Този Танос /лошия/ не е ли тоя който видяхме накрая в Отмъстителите ?? който ще бъде главния лош в Avengers 2 Age of Ultorn ?

Миро

Ще се гледа !

Петър Атанасов

Определено препоръчвам 🙂 Още повече, че досега не съм видял и едно слабо ревю. Браво на Марвел, че успешно се опитват да се разширяват, въпреки че и без друго са на върха по финансови постъпления. Спокойно можеха да си карат само на супергерои още 10 години и да не пострадат приходите им, но вместо това решиха да направят нещо и за нас 🙂

Сподели си впечатленията след като го видиш 🙂

Сорели

Мислех да пропусна, но явно ще се гледа