Заветът на една по-висша раса

Ревю на „Атлантският ген” – том първи от поредицата „Тайнството на произхода” на А. Дж. Ридъл и издателство „Бард“.

„Атлантският ген” е фантастичен трилър, който завладява с напрегнатото си темпо и мистериозен сюжет още от първите страници. Авторът на творбата – А. Дж. Ридъл, изгражда с лекота атмосферата, която е едновременно мрачна, екзотична и изпълнена с динамика. Историята не се забавя нито за миг, а от читателите се очаква бързо да се ориентират в обстановката и да опознаят персонажите, без помощта на разточителни интродукции. Въпреки, че цялостното впечатление, което творбата оставя, е на екшън-трилър, в сюжета са вплетени зашеметяващо количество фантастични елементи – някои от които са познати на любителите на теориите на конспирацията, докато други са изцяло плод на фантазията на автора.

Романът е многопланов, разделен на кратки глави, които проследяват случващото се с отделните персонажи. Основната идея на автора, заложена в сърцевината на сюжета, е доста провокативна и предлага солидна храна за размисъл. Само че тя е част от пъзел, който се подрежда малко по малко и първоначално е трудно да се определи какъв ще бъде крайният резултат. Именно затова тя до голяма степен е засенчена от екшъна, разкритията и обратите, които са все по-впечатляващи и обсебват вниманието на читателите до самия финал на първия том. Ако може да се сравни с нещо, „Атлантският ген” напомня както за класически филм за Джеймс Бонд, така и за приключенията на Индиана Джоунс (което в никакъв случай не означава, че сюжетът не е оригинален).

„Атлантският ген“ е дебютният роман на А.Дж.Ридъл

Главните действащи лица в творбата са Дейвид Вейл, агент в антитерористичната и свръхсекретна организация Часовникова кула, и Кейт Уорнър – доктор и учен, която е посветила живота си на това да открие лек за аутизма. Организацията, за която работи Дейвид, е атакувана от могъщ и зловещ враг – корпорация Имари, която е олицетворение на всички онези корпорации на злото, въвлечени в ужасяващи дейности, за които със сигурност сте чували поне веднъж в живота си. Дейвид се опитва да спаси каквото може от Часовниковата кула и да отвърне на удара, но задачата му се оказва почти непосилна. Междувременно, Кейт, която всъщност работи за Имари, но не подозира за истинската природа на корпорацията, има свои проблеми. Две от децата аутисти, които тя лекува и които проявяват признаци на гениалност, са отвлечени. В действителност, похитителите са хора на Имари, а задачата им е да прехвърлят децата в друга лаборатория (и държава), където се провежда чудовищен експеримент. Дейвид влиза в контакт с Кейт и двамата обединяват усилия, за да спасят децата, като същевременно постепенно научават все повече за чудовищните планове на Имари.

Един от водачите на корпорацията – Дориан Слоун, е отдал живота си на идея, която на повърхността изглежда хуманно, но в действителност е истинска лудост. Слоун вярва, че човечеството е застрашено от изтребление и за да бъде спасено (или поне, за да бъдат спасени тези, които „заслужават“), трябва да бъде открит начин да се неутрализира ефектът на ужасен (атлантски?) артефакт – Камбаната. Веднъж активирано, това устройство убива незабавно всеки, който се намира в обсега му и отприщва епидемия, която би могла за кратък период от време да изтреби милиони. Единственият човек, който някога е успявал да открие лек, противодействащ на Камбаната (но без да го осъзнава), е Кейт…

Дали човешката еволюция наистина е плавен и естествен процес?

Нищо не е точно такова, каквото изглежда на пръв поглед. Сюжетът изобилства от обрати и разкрития, а историята на Камбаната и нейното откриване е предадена чрез дневника на Патрик Пиърс – минен инженер, който неволно се замесва в делата на Имари по време на Първата Световна война. Похватът, използван от автора – „история в историята” донякъде забавя основните събития, но също така дава възможност на читателите да вникнат по-добре в ситуацията, както и да разберат повече за плановете и методите на действие на зловещата корпорация.

Тъй като „Атлантският ген” набляга на екшъна, персонажите не са детайлно разработени, а имат по-скоро второстепенна роля (спрямо историята). Това не отнема удоволствието от четенето, но прави героите да изглеждат малко повърхностни.

Дейвид Вейл, ветеран и обигран агент, загубил любовта на живота си по време на атаката на Световния търговския център, е напълно посветен на своята нова цел – да унищожи Имари (които всъщност, са истинските инициатори на атентата от единадесети септември). Той е типичният екшън герой – решителен, безстрашен и достатъчно добре обучен, за да се справи с почти всяка ситуация.

Кейт е перфектният партньор за него. Тя също е страдала (заради лична драма, която не мога да коментирам), също е смела, изключителна и много способна.

Макар и клиширани, тези персонажи са симпатични и изпълняват добре ролята си да движат историята напред.

Зловещата Камбана има централна роля в множество теории на конспирацията.

Единственият протагонист, който беше донякъде дразнещ за мен, е Патрик Пиърс – авторът на дневника. Пиърс би трябвало да е трагичен и онеправдан герой, но всъщност е сприхав и не особено умен, но затова пък много горд човек, който донякъде сам носи отговорност за бедите си.

Главният злодей – Дориан Слоун, е точно това, което би могло да се очаква от злодей в подобен сюжет – изключително умен, но и инфантилен (може би дори смахнат), в същото време суетен, развратен и жесток. Дориан си вярва, че това, което върши е за доброто на света, а хората, които убива или наранява са необходими жертви или пък злодеи, на които има право да отмъсти.

Фантастичните елементи в „Атлантският ген” са не по-малко значими от екшъна и заслужават да бъдат споменати отделно (въпреки, че сега не мога да разкрия много, заради спойлерите). Тяхното присъствие се засилва, докато постепенно те не превземат цялата история. Първоначално читателят получава само подсказки, а сюжетът е здраво свързан с реалността, но тези подсказки се превръщат във все по-мащабна и изненадваща картина, която трудно може да се впише в познатия ни свят, а и както вече споменах, съвсем не е това, което изглежда на пръв поглед. Много от обратите са свързани с фантастичните елементи, а това ги прави наистина непредсказуеми, тъй като читателят няма как да знае в каква посока ще поеме въображението на автора.

Основният страх на Имари – че всяка по-развита (от човешката) цивилизация е заплаха и съответно – трябва да бъде третирана като такава, е нещо, което би могло да провокира сериозен размисъл у читателите. Дали наистина сблъсъкът между цивилизации винаги води до разруха? Нима не е възможно да съществува по-развита цивилизация, която няма автоматично да възприема подобните на нея като конкуренти, подлежащи на изтребление? Може би историята на човешките култури сочи друго – действително винаги досега, при сблъсък на цивилизации, резултатът е бил разрушителен за едната от тях, но това не означава, че този модел е неизбежен.

Друг провокативен въпрос, който поставя А. Дж. Ридъл е свързан с това, дали науката, лишена от духовност (и морал) не е олицетворение на злото. Това е тема, способна да породи много спорове, особено като се вземе предвид традиционният западен възглед, че чистата наука не може да се смесва с религия (която пък от своя страна е някакво проявление на духовността). Но все пак – дори науката и прогресът да са синоними, това не означава, че учените имат право да прескочат всички граници, поставени от морала, за да постигнат целите си (независимо дали тези цели са посветени на общото благо).

Финалът на „Атлантският ген” подхожда напълно на общия тон на творбата. Той е дотолкова наситен с действие и обрати, че изисква пълното внимание на читателя – в противен случай, последният може да пропусне някой значим момент.

Тъй като романът е само първа част от трилогия, финалът е отворен и успешно подклажда любопитството и желанието на читателите да преминат възможно по-скоро към следващата книга.

Моята оценка:
История – 6
Герои – 3,50
Стил на писане – 5
Eлементи на изненада – 6
Емоционален заряд – 4
Теми за размисъл – 6
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Много добър (5,25)

Няма коментари

Вашият коментар

Вход | Регистрация   |