Какво четете в момента?

Дискусии / Книгите 86 коментара по темата , в 3 страници

Споделете какво четете в момента и дали ви харесва. Така ще можем по-добре да се ориентираме, когато си търсим ново книжле 🙂 .
Преди няколко часа привърших „Отвъд Безмълвната Планета“ на К. С. Луис и книгата имаше някои доста добри попадения. Сега започнах „Зеленият Път“ на Кинг и много ми пречи, че съм гледала филма – все ми изникват някакви картини от него и ми пречат с четенето. Обаче ще я довърша да видя разликите и приликите.

Аз сега съм се заел с „Игрите на глада“ на Сюзан Колинс, защото чух доста добри отзиви. За един ден я преполових – уникално лека е за четене, въобще съм доста впечатлен засега, така че я препоръчвам на всеки 🙂

за да си почина малко от Азимов, започнах „Не пипай тази книга“ на Ян Ван Хелсинг – то си е научна фантастика😉 До средата съм, и ми е сравнително интересно, макар че много от нещата не са оригинални, а преписани от други автори.

Приключих „Зеления Път“ и силно препоръчвам. Книгата е по-скоро емоционално четиво и много лесно се чете. По препоръка на Влади започвам Игрите, защото от доста време си чакат реда.

П.П.
„Не пипай тази книга“ съм я виждала някъде по библиотечките, но до сега не ми е хващала вниманието. Останала съм с впечатление, че е за „големите конспирации“ или нещо от този сорт. Ако си струва непременно пиши.

Прочетох книгата и утре определено ще ходя да си търся следващите части. Много готина приключенска книжка. Малко ми е странно лицето от което е написана – първо лице от трето лице? 😀 Единствено времето не ми хареса. Понякога обърква доста не е стандартното време използвано за книга сегашно време. Интересно ще ми е да погледна оригинала как е написан. С този превод ми се струва, че ще е на сегашно продължително.

Радвам се, че ти е харесала – определено се чете на един дъх! 🙂 Иначе, права си, и аз не обичам много книги от първо лице, сегашно време, но този начин на писане явно става все по-популярен напоследък, защото много скоро пак четох една, написана така – „Преди да умра“ на Джени Даунам. Ще свикнем, къде ше ходим! 🙂 А оригинала е написан в сегашно просто. 😉

Дали някой е чел разказа на Робърт Шекли „Абсолютна защита“? Не съм го срещала напоследък и не знам в кой от сборниците с разкази може да е включен. Спомням си го от вестник „Орбита“ преди има-няма 20 години, а ми се ще отново да си го припомня. Доколкото се сещам, се разказваше за някакъв газ номер 40, предизвикващ халюцинации, които мозъкът приема за реалност.

Наскоро бях подхванала „Търсене на целта“ на Борис Стругацки, но на шейсет и някоя си страница се отказах. Някак си историите за Втората световна ми идват в повече. Мой познат обаче ме насочи към книга на нов БГ автор – Лабиринтът на Кулдрич. Похвали я като страшно интересна, но за съжаление я има само като електронна книга в сайта на biblio.bg, а аз предпочитам книгите на хартиен носител. Не съм сигурна дали „Игрите на глада“ ще ми допадне. Чете ми се нещо ново и свежо, както petia84, да си почина от препрочитането на Азимов и компания, но задължително да бъде научна фантастика.

@desis Не намерих разказа на Шекли, но мога да ти препоръчам Лукяненко – на мен лично много ми допада. Най-научно фантастичните му книги за мен са „Студени играчки са звездите“ и „Спектър“, но може да пробваш и „Лабиринтът на Отраженията“, ако харесваш киберпънка. В момента се сещам и за „Войната на Старците“ на Джон Сказли и „Ускорение“ на Робърт Уилсън – доста са добри и се четат на един дъх.

Да си призная нищо не съм чела от Лукяненко. Инфодар, мисля, бяха издали негови книги. Ще пробвам като за начало със „Спектър“. Анотацията на романа ми изглежда интересна.

Стигнах до четвърта глава на „Спектър“ и спрях. Като се замисля за детективи и фантастика, и все се сещам за „Луните на Юпитер“, „Голото слънце“, „Космически течения“, „Стоманените пещери“ и други подобни. Може би затова спрях тази. Ще пробвам с „Ускорение“ на Робърт Уилсън.

почти завърших „Не пипай тази книга“ – нямах много време, а и става все по-безинтересна. Честно казано съм разочарована – очаквах нещо провокативно и ново, а се оказа, че авторът само повтаря каквото е чел на други места и си вади разни изводи (в същото време твърди, че всичко написано е резултат от личен опит). В началото наистина има научно-фантастични елементи (според Ян Ван Хелсинг илюминатите, които управляват задкулисно света, поддържат активна връзка с рептилоидни и елфоподобни извънземни, които на свой ред управляват тях. Знам как звучи, но това е сериозно твърдение.), от втората половина нататък – от конспирации и мистерии, минава към ню-ейдж, и то от досадния тип.. Мисля като я довърша, да напиша едно по-подробно мнение като коментар след книгата в Читанка (от където я изтеглих) – просто не мога да се сдържа пред някои от написаните глупости😉

Завърших и другите две книги от „Игрите на Глада“ и си признавам, че ми харесаха. Започна да ме притеснява филма, защото смятам, че ще наблегнат на тийн драмите от колкото на бунта и революцията. Най-близкото нещо като атмосфера, за което се сещам е „В като Вендета“. Също най-накрая прочетох и „Аномалия“ на Людмила Филипова. Не виждам какво толкова я плюят тази книга. За мен една книга е хубава, ако успее да задържи интереса ми и „Аномалия“-та го направи. Не може да се каже, че е някакъв шедьовър, но не е и боклука, за които се опитват да я изкарат. В момента съм прочела няколко глави от „Проходът“ на Джъстин Кронин и за сега е нещо като увод в историята – чакам да се случи голямата случка :D. Книгата е доста обемна и съм в самото начало и за сега нямам забележки. Стивън Кинг го е обявил за една от най-добрите книги на 2010, тъй че ще се чете 🙂

„Ние, боговете“ на Бернар Вербер. Уникално добра книга! Скоро ще напиша ревю, но наистина това е най-увлекателната книга, която съм чел, откакто започнах да работя по сайта 🙂

Наближам края на „The Omen Machine“ на Тери Гудкайнд и все още чакам нещо да се случи. Доста съм разочарована от новата книга. Честно казано представлява едни уникално големи разтягания на локуми. Аз съм достатъчно зарибена, за да си призная, че каквито и глупости да пише Гудкайнд, стига да включват Калан, Ричард и Кара ще си ги купувам, но наистина исках нещо по-интересно.

Най-сетне прочетох „Лабиринтът на Кулдрич“. Няма и помен от локуми, както каза Pepper за „The Omen Machine“ на Тери Гудкайнд. Динамична и много увлекателна книга. Чак не мога да повярвам, че е написана от български автор. Поразрових се малко и се докопах до инфо за автора й. Даже вече се свързах с него във фейсбук.

в последно време не бях много свободна, и нямах време за четене; току що си изтеглих „Кармичният часовник“ – сигурно до утре ще съм я прочела.😉

прочетох я – беше по-кратка, отколкото си представях😀 . Стилът е много приятен, и историята беше интересна, друг е въпросът доколко съм съгласна с концепцията от философска гледна точка .. Интересно, ако човек се прероди в камък какво точно трябва да стори, за да има смислен и добър иживот и да се издигне по колелото на преражданията?!

Е кратичка е 🙂 Аз концепцията си я обяснявам, че животът като камък си е наказание сам по себе си, а изтърпяването му води до прераждане в по-висше ниво, където вече можеш да имаш някакви действия, от които да зависи кармата ти.

„Живота като камък“ ??? 😀 Няколко милиона години заради едната карма. Не мерси. Не го о обмислил добре. С лошата карма наказание – да си останеш на същото ниво. С хубавата – минаваш нататък.

13-тата книга от „Колелото на времето“ – Р.Джордан и Брандън Сандерсън. Просто… велика е!!!

Някъде бях чела, че за индийците е благословия да се преродиш като скъпоценен камък…Сигурно всичко е въпрос на гледна точка, а и честно казано не вярвам на камъка да му пука особено дали го шлифоват и го носят като бижу, или е заровен в земята😉. Приготвила съм си и скоро ще започна поредицата за мравките на Вербер – ако ми хареса, ще мина към ангелите и т.н.

@desis – а кой е авторът на „Лабиринтът на Кулдрич“?

Аз запълвам паузите в транспорта и преди заспиване с „Вълкодав“ на Мария Семьонова. И не мога да повярвам колко се кефя на героите вътре – все едно пак съм на седемнайсет…

Кажете нещо повече за тези „Хроники на Амбър“ (ако някой тук ги е чел)- историята интересна ли е, или прекалено наивна, като цяло поредицата мрачна ли е като тази на Джордж Мартин, или по-позитивна?? 🙂

Чела съм я отдавна, но като цяло е отлична поредица – това ми е останало като впечатление. Препоръчвам я по бегли спомени 🙂 .
В момента чета Handmaids Tale на Маргарет Атууд – номер 22 в скорошната класация. Книгата започна доста бавно и някак странно докато навлезеш в новия свят. Но сега нещата взеха да се навързват.
Колкото до последната книга от „Колелото на времето“ с ръка на сърцето си признавам, че книгите завършени от Сандърсън ми допадат повече.

„Хрониките“ си остават образец за фентъзи с фантазия 🙂 – преходите от Сянка в Сянка направо секват дъха.

Малко съвременни поредици ги надминават и по обрати. Аз по едно време си водех записки кой от принцовете на Амбър е жив, кой – не. Е, на единия статутът му се промени четири пъти, и от един момент нататък просто му ковнах една въпросителна… 😀

Не са мрачни, не са и лековати. Препускащи са. 😉

благодаря за отговорите – със сигурност ще ги прочета, звучи много интригуващо!🙂 безпокоеше ме това, че в информацията, която намерих из нета пишеше най-често кой в какъв цвят се облича и кой от главните герои чий син е – най-вече коя е майката – някаква объркано родословно дърво като на древногръцките богове (или като на персонажи от евтин сапунен сериал😀 ) -не знам дали сред такъв калейдоскоп от герои остава място и за хубава история, но дано.

…Чета само научна литература – свързана с жанра естествено – физика и астрономия – пътуване във времето, струнна теория, червееви дупки, паралелни вселени, допълнителни измерения и много други. ако на някой му е интересно как науката гледа на жанра може да се свърже с мен! (А науката не глада никак скептично и без никакви предразсъдъци на научната фантастика!)

Че то връзката между фантастиката и науката си е съвсем здрава и логична 🙂 Именно фантастиката е една от силите, които движат науката напред, поне според мен.

Иначе аз сега отново чета Бернар Вербер, тоя път първата книга за Танатонавтите, скоро ще напиша ревю и ще обявя нещо, за което се надявам да има добър интерес 🙂

Хареса ли ти финала на третата книга от Игрите – доста хора в интернет са разочаровани, но според мен, беше силен и реалистичен?
Поредицата за Тифани е предвидена за деца, затова Пратчет си е приложил малко автоцензура. По-нататък заприличват повече на книгите за вещиците, но последната е малко нехомогенна („Ще облека полунощ“ – хареса ми, но историята се развива някак неестествено). Аз малко се разочаровах от „Дългата земя“ на ТП – написана е като сериозна фантастика, и ми липсва обичайния му стил. Освен това имам някои проблеми със сюжета.

Вашият коментар

Влезте в профила си или се регистрирайте

Коментар: *

Поддържание BB тагове

[b] Удебелено [/b]
[i] Наклонено [/i]
[u] Подчертано [/u]
~~Зачеркнато~~
[tt] Печатен текст [/tt]
[spoiler] Спойлер [/spoiler]
[q] Цитиране [/q]
[img] https://връзка.към/изображение.jpg [/img]
[url=https://хипервръзка] съдържание [/url] или [url]https://хипервръзка[/url]
[hr] разделител
@ИмеНаПотребител - споменаване

Име *

Имейл *

Интернет страница

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *