Една хромозома повече

– Не знам какво ще е нужно да направиш в Ню Йорк – промълви полковникът – но вярвам в теб. В никой друг не съм вярвал така. И не защото познавам баща ти. Ти си видял дявола в очите. Познаваш го. Можеш да го различиш навсякъде.
– Омръзна ми да виждам дявола навсякъде. – Александър стисна слепоочията си. – Наистина ми омръзна, Иван Иванович. Забравих какво е да виждаш ангелите. Забравих…
– Спомняш ли си какво си говорихме веднъж, Саша? Така, лично.
– Не, какво? – Александър премигна, за да прогони една нежелана сълза. Тонът на полковника също бе станал много тих.
– В началото, като дойде тук. Споделих ти някои свои виждания, дето и с баща ти не съм ги говорил. Видях те, че си различен. Казах ти, че не трябва да се борим за Русия, а за света. Помниш ли? Е… това искам да направиш сега. Да отидеш там и да се бориш за света.
– Не искате ли твърде много от мен?
Полковникът се пресегна и сложи ръка на рамото му.
– Ако се пребориш за света, може би ще се пребориш и за себе си. Не мислиш ли?

Романът е единодушно отличен в конкурса „Изгревът на следващото“ за позитивна литература от жури в състав Елена Павлова, Атанас П. Славов, Геновева Димова, Калин М. Ненов, Десислава Сивилова и Валентин Д. Иванов.

~

Невена Паскалева живее и работи в Гърция. Автор на сборника „Игрите на града“ (2017). Нейни разкази са включени в български и международни антологии и са отличавани в конкурси.

• Брой страници: 338
• Предлага се и в електронен формат на цена по ваша преценка