Призраци за Хелоуин

Шестима англоезични писатели, много успешни майстори на истории с призраци, се явяват пред нас, за да участват в свръхестествените шествия в нощта срещу Деня на Вси светии.

И шестимата отдавна са покойници, книгите им са писани в други времена и епохи. Съставител е известната ни преводачка от английски Огняна Иванова. Пословична с високата си литературна взискателност и вродения си усет за аристократизъм, с английска лекота ги е събрала на едно място, което за тези шестима забележителни автори е направо истинска постмъртвешка изненада под капака на колективния им ковчег.

Този ковчег не е дървен, а е от хартия, а капакът е от лакиран картон. И в това тясно пространство няма как и шестимата да останат за дълго мирни и кротки, спокойни и покойни. Още преди нощта на Хелоуин те вече изскочиха навън и се пръснаха по различни книжарници.

Кой предвожда тази отлична шесторка?

Разбира се, великата Вирджиния Улф, предала Богу дух през 1942 г., но която без усилие ни вкарва в историята си за „Къщата с призраците“, обитавана от две влюбени безплътни същества – мъж и жена.

„Едва впоследствие“ е разказ на номинираната за Нобелова награда американска писателка Едит Уортън, преселила се на седмото небе през 1937 г. В разказа млада жена разбира за възмездието, което носи призрак на съпруга й.

Третият в редицата, отпред назад, но не и трети по значение, е разказвачът Е. Ф. Бенсън, починал през 1940 г. Той направо влиза, без много приказки, „В метрото“, където ни чака един призрак…

Английският поет и белетрист Ричард Мидълтън (1882-1911) участва в сборника със история за младо момче, което среща главния герой по пътя за Брайтън. Може би не е незначителна подробност фактът, че то е починало сутринта…

Следващият писател е ирландец, казва се Дж. Шеридан ле Фану и е прекрачил в другите измерения през 1873 г. Известен е далеч извън Ирландия, защото е признат за майстор на готическия ужас. Негова е „Призрачната ръка“, която безцеремонно се намесва в живота на младо семейство.

И шестият разказвач е отличник в писането и умее с дяволска лекота да извади стотици мравки от ръкава си и да ги метне да лазят по гърба ни. Това е английският писател и портретист Джон Колиър. Споминал се е през 1934 г. , но много преди това категорично твърди: „Картите не лъжат“. Нещо повече, предсказанията им не бива да се подценяват, а да се тълкуват прозорливо, защото не става дума за някакви невинни игрички, а за опасен, много опасен покер, с убийствени последици.