Росен Марков се моли за България

Излезе дебютният роман на Росен Марков – „Боже, избави България“.

boje spasi bgПриятелите на българските книги могат вече да потърсят „Боже, избави България“ – дебютния роман на Росен Марков, издава печатница НИМА. Романът отсъства от книжарниците, но може да бъде закупен през сайта на издателството на този линк. За какво става дума в книгата:

Полковник Маджарски от МВР, възползвайки се от служебното си положение, организира трафик на наркотици за Англия и Франция. Но се получава сблъсък на интереси между него и Кукловода – генерал от ДС, който действа основно на територията на Великобритания като доставчик на дрога. Последният организира серия атентати срещу полковника, но той сякаш вечно се измъква от лапите му…

Аспарух, Кубрат и Асен са преуспели програмисти, работещи в Англия, но те милеят и за своето отечество – България. Роднините им много често споделят с тях в разговори за нечовешките условия на живот в България, за кризата, за мизерията. Тримата програмисти заедно със своите приятели, учени от САЩ – Крум, Ивайло и Симеон решават да организират въстание по почина на Васил Левски и да свалят властта. Докато българските управници си правят политическите машинации и забогатяват с всеки изминат ден, Аспарух се връща в родината си и намира смели и достойни българи, готови да умрат за делото.

Крум и Ивайло са молекулярни биолози и изобретатели. Те успяват да клонират Апостола на свободата от негов запазен косъм, с цел да поведе народа във въстанието. Симеон е атомен физик, който е изобретил универсалния репликатор – устройство, посредством което може да се копира или пресъздаде всеки предмет или същество от живата и неорганичната природа. Симеон добавя към функциите на репликатора и една съвършено нова – телепорт. Така пред българите вече не съществуват никакви препятствия в придвижването в пространството. Дата на въстанието наближава, но клонинга на Васил Левски не желае да приеме мисията си на водач на народното въстание. Поради това се налага Симеон да създаде машина на времето, с която да се върнат в 19 век и от там да вземат истинския Апостол на свободата. Минавайки през Черната дупка в центъра на нашата галактика обаче, те се оказват с друг велик български герой – Хан Крум. Това обаче привлича черната дупка към Слънчевата система и заплашва с унищожение цялата ни планета…

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
13 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Из „БОЖЕ, ИЗБАВИ БЪЛГАРИЯ“ 2015©
РОСЕН МАРКОВ
Щатите, Чикаго. Крум се връща в института по молекулярна биология в извън работно време, където е спрян от охраната.
– Добър вечер г-н Хански.
– Добър вечер, забравих да свърша нещо, а ни трябва за утре спешно…
– Заповядайте. Влезте, но куфара ще оставите при мен.
– В куфара има специални материали и документация по експеримента, който работим….
– Знаете правилника за вътрешния ред на института! В извън работно време имате право на достъп, но без да внасяте или изнасяте каквото и да е от института.
– Но материалите с които ще работя са в куфара….без тях не мога да свърша нищо!
– Съжалявам, но правилника е за всички! Заповядайте утре в работно време.
– Имате право, аз съм си виновен, че забравих да свърша това в работно време. Лека работа!
Крум излезе от сградата и се качи в джипа, който го чакаше на отсрещната страна на улицата.
– Ударихме на камък, момчета. Охраната е стриктна и не ме пусна да вляза с куфарчето, правилника на института не го позволявал след работно време.
– И сега какво ще правиме? Как ще направим дубликат на апаратурата, с която трябва да клонираме Апостола?- зачуди се Ивайло.
– Лабораторията, където се намира апаратурата, има ли прозорец, който гледа към улицата…
– Да.
– На кой етаж е?
– На четиринадесетия.
– Апаратурата в близост до прозореца ли е? За да може репликатора да я скенира изцяло. Ще го включа в режим на работа „невидим”, имам предвид лазера.Обхвата му на действие е 100 метра.Сега само ще запамети атомната структура на вашата апаратура, а после в квартирата ще я възпроизведе…… Трябва само да се качим на четиринадесетия етаж в жилищната сграда отсреща, на външното авариино стълбище!
– Но така може някой да види репликатора…
– Налага се да поемем този риск!
Симеон и Крум се качват по аварийното стълбище на четиринадесетия етаж и разполагат универсалния репликатор, като го насочват към прозореца на лабораторията на института. Симеон го включва в режим на работа „невидим” и насочва лазерния лъч право в прозореца. След като лъча достигна прозореца, на екрана се изписа, че той има специална защита, която не позволява, проникването през него и по нататъшното скениране на обекта.
– Лошо….прозореца е изграден от специална защитна материя….Мога да го изгоря с лазера, но това означава да изляза от режим „невидим”, което ще привлече със сигурност чуждо внимание…А дори и да не ни забележат отдолу на улицата или тук по етажите на сградата, сто процента съм сигурен, че такъв тип прозорец е вързан със системите за сигурност и охрана на института. Така, че прибираме такъмите и се махаме от тук!
Двамата заслизаха надолу по стълбището, Крум силно разочарован.
– И какво излиза, че няма как да скенираме апаратурата за клониране?
– Има още една възможност, но е много рискована работа!
Влизат в джипа при Ивайло, който нервно пие кафе от уличния автомат.
– Айде бе, кво стана…
– Нищо не направихме….Сложили са специален прозорец на лабораторията.
– И сега?
– Прибираме се в къщата!
– И ще се откажем от всичко, така ли?
– Не, но ни остава единственото, което се надявах, да не се налага да правиме!
– Нищо не разбрах!?!
– Ще направим копие на репликатора и ще телепортираме един от нас в лабораторията, за да копира вашата апаратура за клониране!
– Ще „телепортираме”……….. Извинявай какво си пушил, че да мина и аз на него! Разбрахме се, да не се дрогираме, докато не свършим сериозната работа!
– Грам не съм помирисвал! Репликатора има и втора функция, може да бъде използван като телепорт!
– И досега си мълчал за това нещо!!!
– Точно за това си мълчах…И двамата ще кажете „Дай да отскочим за малко до България или Англия”! И тогава аз какво ще правя? Освен това, телепортирането е много рисковано! Не винаги се получава добре, възможно е след процеса на дематериализирането ви и пращането по лъча, в крайната точка на дестинация, да не се материализирате отново! Все още не съм проучил достатъчно тези процеси, нещата не са изчистени технически докрай. Кой е съгласен да го телепортираме в лабораторията?!?
В джипа настана невъобразим шум и боричкане. Крум и Ивайло като малки деца се надпреварваха за това, кой от двамата пръв да изпробва репликатора, в качеството му на телепорт.
– Край на спора! Аз ще бъда телепортиран в лабораторията….Тази машина е мое изобретение и аз нося отговорност за последствията от нейната употреба. Не искам после на съвестта ми да тежи нечия смърт. И двамата сте свестни момчета, не мога да поема такъв риск спрямо вас!
– Да, но ако нещо се случи пък с теб! Ние не сме усвоили напълно работата с репликатора и особено втората му функция – телепортирането! Кой ще ни обучи тогава до края?- опита се да хитрува Ивайло.
– Казах край! Оставете ме да шофирам, защото ще направим някоя катастрофа!
– Добре де! Толкова време сме вече заедно, а ти не си ни казал на какъв принцип работи репликатора! Това гениално изобретение, дело на българин!
– На какъв принцип работи, че на какъв принцип работи…Ами ей така работи!
– Добре де Симо, толкова ли ни нямаш доверие?
– Нямам доверие на никого.
– Айде бе, човек кажи най после как работи тая джаджа…
– Добре бе, добре! Има един кристал в него, без който нищо не става!
– Е какъв е тоя кристал?
– Кристалът е с извънземен произход. Чували сте за Розуел, където са аварирали три летящи чинии. Този кристал е намерен в една от летящите чинии и ми бе даден, за да го изследвам и разбера за какво служи.
– И на какъв принцип действа?
– Ей много си припрян! Кристала акумулира съзидателната енергия на Първия и Последния…Посредством тази енергия, която я има навсякъде във Вселената, репликатора може да възпроизведе всичко на този свят!Кристала е своеобразен акумулатор и трансформатор на съзидателната енергия.
– Под Първия и Последния имаш предвид Бог, нали така?
– Точно така! Освен това в летящите чинии са намерени и книги, написани на особен вид йероглифи. Лингвистите успяха да разчетат малки пасажи, в които се споменава и за друг кристал. Акумулатор на унищожителната енергия във Вселената. Мисията на тези извънземни е била да намерят втория кристал. Те са вярвали, че който притежава двата кристала е господар на света.
– Ако не бях видял възможностите на твоя репликатор, щях да кажа, че това са бабини деветини!
– И аз така си мислех, докато една нощ не ми се яви насън чертежа и техническото изпълнение на универсалния репликатор!
– Значи все пак, не ти си го изобретил! А свише ти е пратен сън, как да го реализираш?
– А какво е гениалността? Дар свише…Дар от Бога! Нима на всекиму е дадено да се докосне до този кристал, да го изследва и най накрая в съня си да намери едно от предназначенията му! Нищо случайно няма на този свят, момчета…Това, че сме заедно сега, също е по божията воля!
– Не съм виждал досега, толкова религиозен учен. По принцип науката отхвърля Бог, а религията анатемосва учените.
– А аз ще кажа, че Бог е сътворил Вселената и е пратил учените на Земята, за да опознаят и изучат неговите творения и по този начин да прославят делата Му! Амин.
– Брей опасен си бил…
Джипа спира пред къщата, която са наели за провеждането на експеримента с клонирането на Апостола. Тримата влизат вътре обхванати от лека възбуда, неизменно съпровождаща големите учени, преди всяко приключение с неизвестен край. Симеон разположи репликатора на масата, включи го и натисна бутона „авторепликация”. Машината запита автора на командата, дали е сигурен, че точно това иска. Симеон потвърди с бутона „Да” и процеса се стартира с едва доловимо бръмчене. Шумът идващ от репликатора продължи около тридесетина секунди и после изведнъж утихна. Във въздуха сякаш от нищото се изсипаха шест двойки спираловидни конструкции, които започнаха да извайват основата на новия репликатор. След това спираловидните конструкции се умножиха до двадесет и четири на брой, нагоре по вертикалата и плавно завършиха и последния детайл на новосъздадената машина.
– Така момчета…Това беше лесната част! Сега идва трудното – телепортацията! Но за да спазим докрай процедурата, нека да тестваме първо как работи новия репликатор. Някой иска ли да го копираме , да му направим двойник? Круме искаш ли да си направиш твой двойник, още един Крум? Крум втори ще изпълнява неприятните за теб задължения в живота! Шегувам се приятелю, макар това да е напълно възможно! Я докарай котката от кухнята.
– Ама ти сериозно ли- облещва се Крум.
– Докарай котката от кухнята ти казвам!
Крум донася котката и я слага на килима, тя се изтяга блажено без дори да подозира какво я чака. Симеон нагласи новия репликатор в първоначален режим „тест” и насочи волфрамовото острие към дремещата писана. Петдесет секунди бяха достатъчни на машината, за да възпроизведе още една мъркаща сладурана досущ, като оригинала. Приличаха си като две капки вода, всъщност не си приличаха, а направо бяха еднакви. Атом по атом, протон до протона и така до последния щръкнал косъм по опашките им. От репликатора ли, от що ли, копието се изсипа директно върху оригинала и стана котка връз котка. Двете котки се вкопчиха една в друга, драскайки се и вдигайки врява до бога, в търсене на надмощие. Тримата учени се затъркаляха по пода от смях, при вида на нелепата и изпълнена с ирония ситуация. Така заредени с добро настроение, те пристъпиха към по сериозната част от своя план.
– Пичове! Трябва да ви кажа, че досега съм телепортирал единствено предмети и никакви живи същества. Да не говорим за хора! Така, че ние сме пионерите на Земята, дръзнали да извършим телепортация на човешко същество! Ако не се върна, не ме помнете с лошо. Първо да локализираме лабораторията на картата на телепорта. На четиринадесетия етаж беше, нали така? Ето го и етажа!За вас остана само да натиснете бутона „телепорт”. Айде момчета, с божията воля напред!
Застава на метър и половина пред машината и дава знак на Крум да го телепортира. Крум натисна бутона и Симеон усети силен трус, като че земята под краката му се разпадаше на съставните си частици.В следващия миг осъзна, че не земята, а той се разпада на трилиони и трилиони атоми. Чувството на болка беше ужасно, но не трая дълго. Стана тъмно и оттам нататък загуби съзнание. Последва рязък преход към първоначалното му състояние. Страшна болка, все едно някой го събираше парче по парче, след падане от петдесетия етаж. Ярка светкавица озари съзнанието му, за момент чак го ослепи….И той се озова в тъмно непознато помещение, само усети някаква тежест в ръцете си. Спомни си смътно, че преди Крум да натисне бутона за телепортация, Ивайло бързо му напъха в ръцете новия репликатор. Значи все пак съм жив, помисли си Симеон. Трябваше по най бързия начин да намери машината за клониране и да я репликира с програмата „умалител”, защото след десет минути телепорта щеше да го върне обратно при Крум и Ивайло. Нямаше как и той светна лампите в лабораторията, машините бяха две и на двете пишеше „клонинг стар”. Не знаеше коя да скенира, а за двете нямаше да му стигне времето. Докато се чудеше какво да прави и се шляпаше по челото, ръката му неволно се плъзна по джоба на дънките и напипа мобилния му телефон. Веднага набра номера на Крум, но никой не се обади. Звънна и на Ивайло, който моментално се отзова.
– Жив ли си бе, човек?!?
– В лабораторията съм, но не знам коя машина да репликирам!
– По голямата!
– Добре…
Затвори телефона и започна да копира машината за клониране, в бърз режим на работа. Промени настройките само на режим „скениране”, за да спечели време.
Репликатора тъкмо завършваше скенирането, когато по коридора се чуха стъпки. Симеон угаси лампите, но вече бе твърде късно. От външната страна някой натисна бравата на вратата. Като разбра, че е заключена, охраната затърси връзката с ключовете из джобовете си. Оказа се, че ги е оставил на бюрото в дежурната стая. Изпсува ядосано и се върна да ги вземе. Репликатора приключи окончателно скенирането, Симеон погледна часовника на ръката си, който бе и единствената му връзка с телепорта. Десетте минути бяха изтекли, той се разлюля като ударен от гръм. Болката бе неописуема, тъмнина и отново загуби съзнание….

По повод на това кое издателство публикува романа ми http://www.booksinprint.bg/Publication/Details/611685cb-d52a-4aa4-aed6-ef940375632d

SargoS

“ Напишете нещо и вие и тогава плюйте по другитe…“ Похвално е желанието и ентусиазма на всеки млад (предполагам) автор и е разбираемо да си брани детето ( романа де :)). НО моля недей да продължаваш с този тип изказвания! какво излиза- аз не съм издал нищо през живота си и това автоматично ме прави неспособен да критикувам чужди произведения? Само авторите ли помежду си трябва да обсъждат достойнствата на произведенията си? А ние да си купуваме каквото ни казват, да четем каквото са похвалили и да си траем? С ръка на сърце мога да ти кажа, че съм сигурен че съм прочел огромно количество книги ( не по- малко от 2-3 седмично до скоро, вече по 1-2) и определно смятам, че мнението ми е най- малкото адекватно. А сега си чети критиките, отсей хейта и виж как да направиш следващата книга така, че похвалите да преобладават! Защото реплики от тоя сорт си е чисто бягане от отговорност и неспособност да се приемат критики. А без тях няма напредък. Поздравления за труда и ти пожелавам дълги години да се препитаваш успешно с писане!

Миро

Ами прочетох и аз … не ме грабва нещо … не знам

Кал

Четем…

– Грешиш, Боряна… аз съм болен от аутизъм.
– Аз не искам да си болен! За мен ти си много свестен човек!
– Благодаря за топлите думи. Просто съм си такъв, трябва да ме приемеш какъвто съм.
– Аз съм те приела, Ванка! Но съм объркана от чувствата си към теб!!!
– Ние сме приятели и нищо повече. Е, може би ако успеят да ме излекуват… ще има шанс за нещо повече от приятелство между нас! Отец Маджарски често идва при тебе, откъде се познавате?
– Още като бях съвсем малка той започна да се грижи за мене. Имам го като баща!
Очите и се просълзяват и това не убягва от вниманието на Ванката.

… и бележки си водим. За едно писмо към родните ни издателства относно нуждата им да се въоръжат с редактори и коректори. 🙂

(Росене, това не е атака към теб. Отговорността един текст да изглежда изрядно е преди всичко на хората, които го издават. Иначе правят лоша услуга и на автора, и на читателите си.)

http://literaturensviat.com/?p=104670
Четете момчета….

ДругияТ Роско

Браво Роско, кажи им го на „тези платени връзкари“. След като ги призова да напишат нещо, това изведнъж направи творбата ти много по-добра. Браво!

Благодаря за топлите думи! Аз съм малоумния автор на тази книга! Напишете нещо и вие и тогава плюйте по другите…

SargoS

Определено. Голяма излагация е тази анотация. Даже и на чернова не подобава да е толкова зле. Определено от издателството не си дават зор да подкрепят автора ( или пък автора да е прекалено зле и отвъд спасяване с редакция?)

Иван Петков

Аз цъкнах на линка и видях оригиналната анотация… Не знам това нещо минавало ли е през редактор (за тази статия определено си личи, че е редактирано), но ако цялата книга е толкова нечетлива и малоумна, колкото оригиналната анотация……. И не разбрах в крайна сметка има ли връзка между клонингите и генералите или просто авторът е бутал всичко, което е по-модерно и скандално? Иначе браво на списанието, че подкрепя български автори, ама специално този не знам дали заслужава…

SargoS

Определено бих си я взел ако беше една идейка по- оригинална поне в някаква насока. 🙂 А и е само 190 страници. Сега бих я прехвърлил за час- два ако ми попадне от някъде иначе…

Nedev88

Клониране, пътуване във времето и апокалипсис… ихааа.