Авторът на „Игра на тронове“ обича непредсказуемите истории
Джордж Р. Р. Мартин обяснява някои от решенията си за сюжета на епичната му фентъзи сага „Песен за огън и лед“ или, както е позната по телевизията, „Игра на тронове“.
Най-шокиращата и запомняща се сцена от първи сезон на Game of Thrones, без съмнение, беше обезглавяването на привидно главния герой Едард Старк. Естествено, сериалът заслужаваше да му се обърне внимание и покрай ред други свои черти, но определено смъртта на Нед беше кулминацията на сезона. Събитието остави многобройните фенове на сериала, които не са чели книгите, върху които той е базиран, с ококорени очи за доста дълго време. Дори злата кралица Серсей Ланистър, безкрупулната злодейка на сериала, беше потресена от случката. Истината е, че Джордж Р. Р. Мартин, е предопределил смъртта на единствения добродетелен жител на Седемте Кралства на Вестерос още през 1991 година, когато е започнал да пише сагата си. Кончината на Владетеля на Уинтърфел доказа, ако не друго, че този мистичен свят е наистина опасно място и нито един герой, без значение колко е централен за историята, не е в безопасност.
Защо такава мрачна история допада на Мартин? Той отговаря в радио интервю за On Point.
Чувствам героите си като свои деца и затова ми е много трудно да ги убивам. Но е необходимо. Предсказуемите истории ме отегчават. А всички сме виждали тези истории, в които героят уж попада в трудна ситуация, сам е и е обграден от врагове, но накрая побеждава. През цялото време знаеш, че ще се измъкне, не си наистина уплашен за него. Аз искам да ангажирам читателите с историята си. Искам да почувстват това, което чувства и героят. Ако той е в опасност, тогава искам да се страхуват за него и да не знаят дали ще се измъкне или не. И единственият начин това да се случи, е още в началото на историята да покажеш, че си сериозен, че всеки може да умре и да не оцелее от някоя животозастрашаваща ситуация. Това не са супергерои, тук няма Индиана Джоунс. Това са човешки същества, които са уязвими откъм предателство и смърт. Така, поне за мен, историята става много по-емоционална, напрегната и увлекателна.
Битката между доброто и злото винаги е била централният конфликт във фантастиката. Но е толкова използван, че е станал клише. Мен винаги са ме привличали повече „сивите“ герои. Предпочитам тази философия, че единият герои е злодей за друг, и обратно. Това прави и самата история по-непредвидима, а аз не искам да отегчавам читателите, или дори себе си, с предсказуеми истории. Все пак аз бях читател много преди да стана писател, затова пиша така, че да харесам на себе си. Опитвам се да създам сложен свят, в който обратите и изненадите чакат на всеки ъгъл, но те произлизат от човешката природа, от героите ми, техните желания и мечти.
„Игра на тронове“ определено беше хитът на пролетния сезон, което доказва, че Джордж добре си е свършил работата и е бил прав, че публиката обича непредсказуеми истории. Догодина чакаме втори сезон, който ще се базира на втората книга на Мартин – „Сблъсък на крале“. Преди няколко дни в Америка пък излезе петата книга, „Танц с дракони“. Българският превод и издаване на роден език у нас едва ли много ще се забави, като се има предвид какъв хит е сериалът.
Можете да прочетете и нашето собствено интервю с Джордж Р. Р. Мартин тук.