2 тийн бози на Netflix от последния месец – Resident Evil и First Kill

Ревюта на първите (и, надяваме се, последните) сезони на „Заразно зло“ и „Първо убийство“.

Тези два сериала са толкова еднакви, толкова тъпи по специфичния тийнейджърски начин на CW (нищо че реално са на Netflix) и дразнещи, че заслужават общо ревю. Специален хейт обаче ще изяде „Заразно зло“ заради обидата към големия дългогодишен франчайз, която нанася. В последно време Netflix са недоволни, че губят абонати – продукции като тези двете са основната причина защо.

В САЩ напоследък е модерно да се правят сериали, в които главните героини са тийнейджърки, опитващи се да се справят (потресаващо некадърно и ирационално) с някаква свръхестествена беда, надвиснала над тях и близките им (често самите те са свръхестествени същества, които нормалните хора не разбират). Сякаш нарочно се правят по-евтини и с по-долнопробни ефекти. С повечко клишета, политкоректност и най-ключовото – изобилие от отвратителна музика. Сравнително приемливи сцени на екшън и ужаси се редуват с тийнейджърски лични драми, озвучени от лигави поп-парчета, на които ти идва да повърнеш. От онези, в които певиците не пеят, а мрънкат под носа си на монотонен фон. Колкото по-тъп е сериалът, толкова повече от тази музикална помия се блъска. Понякога дори песните преливат една в друга, от сцена в сцена, за да не оставят нито момент на тишина или нормален саундтрак.

Въпреки че двата сериала заслужават много хейт и ниски оценки, ако преглътнете погнусата си, в тях има и нещо… да го наречем зарибяващо, което все пак те кара да изгледаш целите сезони за два дни. Вероятно е заради шокиращите моменти, в които нещо толкова абсурдно се случва на героите, че просто не можеш да повярваш на очите си. Гледаш и се чудиш какво са пушили сценаристите, за да измислят такива тъпи обрати или да накарат героите си да вземат толкова шокиращо лоши решения. На моменти тези сцени предизвикват смях, което не знам дали е нарочно – подиграват ли се сценаристите със себе си или наистина си вярват, че някой се впечатлява в положителен смисъл. Но непреднамереният комедиен заряд също помага за гледането, ако си падате мазохисти.

Започваме с First Kill, защото е първи по хронология, и след това ще минем на Resident Evil – защото той трябваше да е нещо съвсем различно, но се оказа почти копие на първия и трябва да се разглежда не като адаптация на знаменитата поредица игри, а като поредна тийн боза, която кара филмите с Мила Йовович и Welcome to Raccoon City да изглеждат като шедьоври. Оценките им са доста различни – 6.4 на „Първо убийство“ и 3.7 на „Заразно зло“, но те са повлияни от очакванията на хората – феновете на книгата зад първия сериал са получили общо взето това, което са очаквали, а феновете на втория – обратното. Реално обаче и на двете оценката трябва да е около 4 по системата на IMDB или малко над среден 3 по нашата.

Сюжетът е напълно типичен – децата на две вражески семейства се влюбват едно в друго. Това, че става дума за хомосексуална любов, възникнала от въздуха, за вампири и ловци на вампири, за богаташи, едните от които са абсурдно хипепболизирани снобари-сектанти, а другите се държат все едно не са излизали от гетото, всичко това са само подробности в познатата история. Разбира се, тук ще имаме много украшения и премеждия, през които двете главни героини и семействата им ще преминат, но основната идея си остава експлоатирана до смърт.

Хубавото тук е, че героите са като цяло симпатични. Може да са ходещи клишета и светът им да няма никаква логика, но поне имат чар. Елизабет Мичъл от „Изгубени“ и „Посетителите“ играе майката-вампирка по достоен за всяка латиноамериканска сапунка начин – с всички задължителни зли погледи и фалшиви усмивки. Сюжетът е достатъчно богат откъм смешни обрати и борби не само между двете семейства, но и вътре в клановете им, за да задържи вниманието ви. Двете главни героини имат и достатъчно братя, сестри и възрастни роднини като източник на поносими второстепенни сюжетни линии.

Лошото е, че тук гореспоменатата отвратителна музика тече (или се точи) буквално нон-стоп. Също така, ако гледате този сериал повече от 5 минути и сте на повече от 16 години, вероятно ще ви хване срам от вас самите. Има къде-къде по-сериозни и дълбокомислени продукции за гледане. Хванете дори някой комиксов филм. Все ще е на по-високо ниво. И въпреки това, ако превъзмогнете погнусата си от този тип типични повтаряеми тийн-драми, чиито сценарии са писани на салфетки в нощни клубове, може да се зарибите. Сигурно ще помогне ако сте пияни или подходите с идеята да се посмеете на глупостите, които могат да сътворят в Netflix в желанието си да повтарят болезнено познати формули до втръсване, защото си мислят, че така привличат повече зрители. Моля това да не се чете като препоръка да се напивате и/или да гледате First Kill, но първото е желателно, за да стане второто.

 

Моята оценка:

История – 4
Герои – 4+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 3
Eлементи на изненада – 4.50
Теми за размисъл – 2
Емоционален заряд – 4+
Фантастични елементи – 4
Саундтрак – 0
Старание на екипа – 3
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 3

Обща оценка: Среден (3,20)

Ако сте фенове на Resident Evil, вероятно сте се принудили да дадете шанс на този сериал и сте се отказали още след първите минути на първа серия. Е, аз пък го изгледах докрай – къде от нездравословна фенщина към бранда, къде просто за да видя колко по-дълбоко може да потъне тази злополучна адаптация.

Напрегнат хорър с борещата се с всички сили да оцелее Джил Валънтайн? Епични екшън сцени с Крис или Клеър Редфилд? Героични прояви на Лион Кенеди? Неее, защо да ползваме наготово целия този потенциал, като можем да направим тийн драма с две момиченца, чийто баща е Албърт Уескър – но не суперготиния непобедим злодей от игрите, а просто чичак от лабораторията, попаднал в нездравословна работна среда.

В защита на сериала, трябва да им се признае опита да измислят нещо ново и да придвижат нещата напред. Мина четвърт век, не може постоянно да се връщаме в 1998 година в имението Спенсър и полицейското управление на Ракуун Сити. Трябва също да се признае, че в късните епизоди сценаристите правят опит да вържат идеята си със събития и образи от игрите. Ланс Ридик играе добре (въпреки че физически е огледална противоположност на първообраза си), идеята за отношенията между двете сестри и за две паралелни истории, които текат в две различни ери (2022 и 2036 г., а в един момент имаме и прехвърляне в 2005 г.) не е лоша като замисъл. Стига сериалът да не се казваше Resident Evil, а нещо друго. Естествено, игрите също имат солидно количество абсурдни моменти, безумни диалози, ужасна актьорска игра и долнопробни обрати, пък си ги харесваме, така че донякъде е разбираема увереността на екипа, че и този сериал ще бъде одобрен, колкото и зле да е направен.

Но дори и да не опетняваше популярен дългогодишен бранд, „Заразно зло“ има предостатъчно лоши черти. Като начало – безумно тъпи и дразнещи главни герои. Били Уескър е един от най-противните персонажи в историята на телевизията – вечно мрънкаща, шокиращо безотговорна и малоумна. На всичкото отгоре, актрисите за младата и порасналата Били нямат нищо общо – вапцали са им грозни бели кичури, за да ни подскажат, че става дума за един и същи човек, но едната е с тъмна кожа, кръгло лице и широко ококорени очи, а другата – точно обратното. Ужасни осветление и грим на зомбитата, правещи продукцията да изглежда като направена от петокласници в голямото междучасие. За ефектите да не говорим – гигантският крокодил накрая по-скоро ще ви разсмее, отколкото да ви уплаши. А като вземем предвид какво очакваме от сериала като фенове на франчайза, просто да не започваме да изреждаме глупостите. Разбирам опита да се модернизира бранда за новите поколения, но никой не иска да гледа злодейката да пее и танцува на Дуа Липа. Така или иначе, този сериал не е направен за феновете на игрите или за хора с вкус, така че може би е безсмислено да се продължава с хейта.

 

Моята оценка:

История – 4
Герои – 3
Режисура, ефекти и актьорска игра – 2
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 2
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 1
Старание на екипа – 3
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4

Обща оценка: Среден (3,20)

Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |