28 садиста с руси перуки по-късно

Ами убийте ме, ако искате, но на мен „28 години по-късно“ ми хареса. Явно, че филмът не е за масова публика и със сигурност няма как да се хареса на всеки фен на класиката „28 дни по-късно“. Но аз останах доволен от опита за нестандартна постапокалиптична зомби история със силен емоционален заряд.

„28 години по-късно: Храм от кости“ тръгва точно там, където „28 години по-късно“ завърши. Желателно е да сте гледали предния филм, защото този му е директно продължение. Историята е с една идея по-семпла и събрана, но ако не сте харесали миналогодишното предложение, не се мъчете с това – няма съществени разлики, даже зомбитата са още по-слабо застъпени. Ако пък сте го харесали – давайте смело, аз съм във вашия отбор и сега пак съм доволен.

Мислех да представя филма без спойлери, защото и без друго историята не е особено богата или развиваща се с бясно темпо, но трейлърът издава достатъчно. Спайк е в бандата на откачените Джимита и там ще му се наложи да оцелява както може, а д-р Иън Келсън си поставя за цел да намери лек за зомби-инфекцията, и то експериментирайки не върху кого да е, а върху алфата от предния филм, чийто пенис безсрамно ви се навираше в лицата на всеки втори кадър. Срещата между лидера на откаченяците с анцузите и намазания с йод доктор е неминуема, като тя ще доведе до учудващо удовлетворяващата кулминация на „28 години по-късно: Храм от кости“.

Спайк беше главният герой и нашата гледна точка в предния филм, а тук си дели по равно екранното време с доктора. Много ми допадна при малчугана, че преживяванията от разходките с баща му и майка му не са го направили някакъв корав супергерой. Напротив, той сега е в по-трудна ситуация от всяка друга в живота му и неопитното уплашено дете в него поема контрол. Това прави събитията около него много по-реалистични и въздействащи, отколкото ако се беше подходило със стандартната за киното формула на бързо възмъжаващия тийнейджър, който без особени усилия преодолява всяка трудност. Бандата на Джимитата също е сравнително интересна, макар и без да блести с нещо особено – напомням, че тя се базира на някаква реална личност в Англия, но ние като не я познаваме, не ни впечатлява. Мога само да ви обещая, че финалът на тази сюжетна линия няма да ви разочарова.

При д-р Иън Келсън имаме повече противоречиви моменти. От една страна имаме странни сцени, в които лекарят меко казано се държи неадекватно. Ясно е, че и той не е с всичкият си (всъщност, всички в този филм са откачени и това му придава допълнителни чар и непредсказуемост, което е плюс), ясно е че след десетилетия в апокалипсиса не му пука особено дали ще живее или ще мре, но нито логически, нито тонално му подхожда да танцува в поляната с грамадни голи зомбита с грамадни пениси. От друга страна имаме и невероятно яки сцени с него, включително едно изпълнение на The Number of the Beast, достойно да бъде новият клип на песента и ново попълнение в класацията на яки музикални сцени. Като фенове на „28 дни по-късно“ вероятно тази хвалба не ви звучи особено достоверна, защото какво по дяволите прави музикално изпълнение във филм за зомбита, но, повярвайте ми, яко е и има логика и смисъл! При всички положения, няма да се учудя ако Рейф Файнс осъмне с номинации за награди след тази роля – може би не Оскар, но със сигурност поне БАФТА.

Впрочем, може и Джак О’Конъл да намери някакво признание. Въобще не се усетих, че великолепният вампир от Sinners тук е главният сър лорд Джими – изглежда по-пухкав, а русата перука и развалените зъби (много точен и логичен детайл за персонажа) го различават визуално. Акцентът и играта му също са доста различни, въпреки че все става дума за злодеи. Изобщо, актьорът е извадил късмет да бъде в два хубави филма, но и въпросните филми явно не са го кастнали случайно, а въз основа на някакъв талант. Самият персонаж също е интересен – напомням, че той е порасналото детенце от първата сцена на предния филм. Баща му беше свещеник, но с времето Джими, успоредно с побъркването си, тотално е извратил спомена си за него и сега възприема и разказва историята си по съвсем различен начин. Което на нас като зрители ни дава хем известни непредсказуемост и тегавина на ситуацията, хем достатъчно информация да си обясним защо се е случило така и какво мотивира действията на образа.

Като споменахме феновете на „28 дни по-късно“, те сигурно се радват, че Килиан Мърфи най-накрая се завръща в ролята си от първия филм. Но ще ги разочаровам – появява се чак накрая в малка сцена, загатваща по-голяма роля занапред. Хубавото е, че колкото и да сте хейтили първата част от тази нова трилогия, тя е направила достатъчно пари, за да се поръча и трети филм още преди премиерата на втория. Естествено, ако вторият флопне брутално, може и да се прекъсне работата по него, тъй като е на много ранен етап, но засега си тече и ще стискам палци да се доведе докрай. На мен тази трилогия ми харесва и ще се радвам да бъде завършена. Макар че режисьор на финала явно ще бъде пак Дани Бойл, а всъщност режисурата сега на Ниа ДаКоста ми хареса повече. Тя явно не се олива чак толкова в експерименти и лигавщини, а действа по същество, същевременно без да се отказва от по-нестандартни погледи.

Засега отзивите за 28 Years Later: The Bone Temple са по-добри отколкото за 28 Years Later, аз също го харесах с една идея повече, но предвид реакцията на повечето зрители спрямо първия, не бих се зарекъл, че този ще бъде особено успешен. Но пък кой знае, може и пак да бъда изненадан от хорското отношение към тази нова трилогия, само че този път приятно.

Моята оценка:

История – 5+
Герои – 6-
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5.50
Eлементи на изненада – 5+
Теми за размисъл – 5+
Емоционален заряд – 5,50
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 5,50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5-

Общ успех: Мн. добър (5,28)