28 сантиметра по-късно

„28 дни по-късно“ е класика, прекрасен филм и важна стъпка в развитието на зомби-жанра. Той направи популярни не само бързите зомбита, но и идеята, че дори в апокалиптична обстановка, в която жадни за кръв обезумели чудовища дебнат отвсякъде, оцелелите хора могат да си останат най-голямата опасност. „28 седмици по-късно“ е също добро продължение с морално сив персонаж. Сега, 23 години след излизането на оригинала, е време за третата част – „28 години по-късно“.

На мен лично филмът доста ми хареса, но с учудване установявам, че страшно много хора го хейтят. Разбирам, че вероятно сте търсили повече хорър и сюжет и по-малко драма и голотии, но аз получих точно каквото очаквах и съм доволен. Не е достигнато нивото на старите филми, но пък има много трогателна история и немалко интересни идеи. Ако още не сте го гледали, можете да спрете с четенето на ревюто дотук, защото по-надолу в текста ще има спойлери.

Коментар върху сюжета

Съгласен съм с критикарите, че третата част е далеч от нивото на първата, особено пък откъм свежест и иновации в жанра. Не съм учуден. „28 дни по-късно“ вдъхнови „Живите мъртви“, които, като дълги комиксова поредица и сериал, от който все още продължават да излизат разклонения, също доста развиха зомби-нишата и вкараха в нея лудост и нови елементи. Затова и по-бавният сюжет, в който зомбитата са на заден план, а порастването на главния герой е във фокуса на нещата, не ме подразниха, но и не ме вдъхновиха особено – гледали сме ги вече.

Това обаче хич не означава, че са направени зле, дори напротив. Излизането на момчето с баща му, първите му зомби-убийства, а след това излизането с майка му и развръзката на нейната история, бяха доста интересни, увлекателни и трогателни. Мнозина в киносалона откровено си се разреваха, когато тя се предаде на смъртта, моите очи също не останаха сухи. Имаше и морална дилема относно бащата – малчуганът много му се обиди за лъжите и изневярата, но реално човекът си се държа съвсем нормално. На него никак не му е лесно и той също заслужава малко моментно щастие, дори и да е грешно спрямо семейството му.

Високо оцених появата на шведския войник, макар и да беше кратка. Той внесе хумор, промяна на динамиката и яснота за международната обстановка, а в по-личен за главния герой смисъл беше символ на приятелството. Малко е странно, че светът е оставил живите британци да се оправят сами и не прави никакви опити да ги спаси, а и е неясно как точно е оцеляла Европа, след като вторият филм завърши с побеснели пред Айфеловата кула, но не задълбавам върху тези въпроси. Целта на Алекс Гарланд е да се фокусира върху Великобритания и да използва зомбитата като средство именно за това, а не да се занимава със света.

Раждащата жена също беше елемент, който ми допадна. Да, малко чупи правилата на зомби-жанра, но пък даде красив момент за майката, а и чисто технически това не са истински зомбита, така че защо да не могат да раждат, че и да проявяват учудваща яснота на ума в този момент. Реално погледнато, способността на побеснелите да се размножават и по естествен път наистина би била необходима, за да може поредицата да продължава и да разказва истории десетилетия след момента на епидемията.

Последните пет минути не са най-приятните – никой не иска да гледа грозни изрусени хора по анцузи да трепят зомбита, но и „Живите мъртви“ имаше подобни изцепки, например с Принцесата от последните сезони. Явно те пак ще служат за някакво послание в следващия филм. А и доколкото разбирам това пак е препратка към нещо британско. Въпросният Джими, израснал с Телетъбис и Пауър Рейнджърс като последни примери за култура, е репрезентация на някакъв британски педофил, който изградил култ около себе си и им скандализирал обществото преди време.

Уви, нямаме завръщащи се стари герои, явно слуховете за участие на Килиан Мърфи са били силно преувеличени, но това не е такъв проблем за мен. А и щом се планират още два филма, не е късно да се появи.

За финал на тази секция ще направя едно обобщаващо наблюдение – сюжетът може и да не беше наситен със събития, но всяко от тях беше зрелищно и запомнящо се. Самият факт, че изписах толкова много текст за няколкото момента от филма със случки, означава, че съм впечатлен от тях. Та в този случай мудното темпо дори помага да се фокусираме върху важните сцени.

Голите зомбита и военната реч

Разбира се, не можем да кажем, че филмът не предлага абсолютно нищо ново. За мен имаше два по-нестандартни елемента – голите зомбита и монтажът с военната реч. Факт е, че огромният пенис на алфа-зомбито, който се завира в камерата при всяка негова поява, прави впечатление и то противоречиво такова. Всъщност идеята, че след 28 години заразените ще са голи, е доста добра и логична. Ако не бяха пуританските стандарти за телевизията и киното, това щеше да се направи по-рано. Десетилетия след заразяването им, озверелите хора няма как да се вълнуват от облекло и мода. Който е имал дреха на гърба си, отдавна я е изподрал, разкъсал и загубил. The Walking Dead също има голи зомбита, но им прикрива срамотиите. Тук обаче се набляга на обратното – за да се акцентира върху размерите и силата на алфа-зомбитата, в екрана се навират огромните им пишки. И при положение, че не сме свикнали да гледаме такива неща на голям екран, а и те са твърде провокативни за иначе изискания ни вкус, тези кадри се отпечатват в съзнанието, дори и да не сме очаквали цената на билета за кино да включва преглед на onlyfans профили на небръснати мъже.

Но докато колосалните пениси все пак имат смисъл и провокират, монтажите с военната реч стоят доста неудачно. Всъщност, това с речетатива е стихотворение от 1903 година, записано като художествена декламация през 1915 година. Посланието му е пацифистко, защото описва монотонността и несгодите на маршируващите войници. Маркетинг отделът го е използвал като фон за първия трейлър, за да създаде атмосфера и да запълни звуковите празноти без да издава диалози. След това режисьорът Дани Бойл толкова го е харесал и се е впечатлил, че е намерил начин да го вкара и във филма. Идеята му е да покаже регресията на обществото след апокалипсиса и новите ценности, на които се учат децата му. Зомбитата се дехуманизират в представите на хората, за да се убиват по-лесно, но наистина ли всичко човешко у тях е мъртво? Очевидно не съвсем… Уви, колкото и ефектна и зарибяваща да е декламацията и колкото и да има някакъв смисъл в посланието, монтажната част стои лепнато и странно. Тук не говорим за война и войници, а за дете и баща, оцеляващи във враждебна среда. И за детето тази разходка навън е всичко друго, но не и монотонна или безсмислена. Паралелите със Средновековието ми стоят неадекватно. Общо взето, декламацията е много по-полезна за трейлъра, отколкото за филма – но дори и в рекламата е заблуждаваща, макар и грабваща вниманието.

Режисура, кинематография, декори и актьорска игра

Актьорите се справят чудесно, барабар с малчугана в главната роля. Кинематографията е на високо ниво с постапокалиптичните си пейзажи, само на моменти компютърно генерираните ефекти си личат прекалено много, което не отива на легендарна поредица като тази, започнала преди 23 години.

Има няколко интересни решения, като например насичанията при смърт на зомби и кулите от кости и черепи. Може и да не служат за нищо повече от разнообразяване и нужда филмът да се отличи от останалите нароили се в жанра, но са добре дошли. И да, очевидно докторът е по-откачен и от майката, но кой не би полудял почти 30 години след края на света. И кой нормален би оцелял толкова време?

Кулминацията очевидно е моментът със смъртта на майката и той беше изключително красив и трогателен. Не мога да не го похваля втори път. Той е и коментар върху евтаназията, около която тече дебат дали да се легализира и до какво би могло да доведе това.

За съжаление, има и някои неща в режисурата и монтажа, които не изглеждат професионално. Личи си, че екипът е експериментирал за много от кадрите – пробвал е какво ще сработи и какво не. На мен лично не ми направиха неприятно впечатление, но определено има известна неконсистентност в стила, на която мнозина по-разбиращи от мен са се подразнили.

Заключение

Донякъде разбирам всички мрънкачи, които са разочаровани от 28 Years Later и шумно го хейтят из интернет. За феновете на първите два филма, очакванията са били по-различни. Аз също съм сред тях, просто не чак толкова върл, че да помня кой знае колко много от старите събития. Радвам се, че тук останах сред доволните. Ще оценя високо филма и ще ви го препоръчам, с ясното съзнание, че много от вас може и да не се съгласят с мен. Но аз лично, когато видя добре направена интересна и трогателна история с щипка провокация и арт-елементи, не се оплаквам.

Моята оценка:

История – 5+
Герои – 5+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5.50
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 6-
Емоционален заряд – 6+
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 4.50
Старание на екипа – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Общ успех: Мн. добър (5,30)