Ангелина Фандорина – супергерой от ново поколение

Ревю на романа „Ангелина спасява света“ от Глория Му и Борис Акунин, изд. „Еднорог“

Малката Ангелина Фандорина е новият супергерой, който има тежката мисия да спаси планетата Земя. Не очаквайте обаче да я видите екипирана и въоръжена до зъби с оръжия бъдещо поколение. Невръстната героиня не притежава и специфични сили, с които успешно да реализира сложната си мисия. Какви тогава са шансовете й за успех? Едва ли ще повярвате, че с помощта на една котка, един гангстер от началото на миналия век и с много ловкост и кураж едно малко момиче би могло да спаси света. Със сигурност Ангелина е способна и на много повече от това!

Относно личността и творчеството на грузинския писател Борис Акунин, признавам си, съм изцяло пристрастен. Дори да не харесвате криминални истории, то все пак трябва да вкусите някой роман от поредицата за Ераст Петрович и странния му спътник Маса; или пък за Никола Фандорин, чиято дъщеря е именно Ангелина. Централният сюжет за детектива Фандорин отново се разклонява успешно в нова книга (може би дори поредица?). За феновете е добре познато и заглавието Проклятието на рода Фон Дорн (изд. Еднорог, 2008), където братът на Ангелина – Ерастка се връща назад във времето, в средновековна Русия.

От Ераст Петрович Ангелина със сигурност е наследила най-ценната му способност – дедукцията. Именно способността й да планира и предвижда своите ходове занапред са сред най-силните й оръжия. Помощници също са необходими. В нашия случай компанията прилича по-скоро на взета от филм на Тарантино, отколкото специално селектирана.

От издателство „Еднорог“ лекичко са модифицирали оригиналното руско заглавие, което е Детская книга для девочек. Определено обаче пазарната стратегия е интересна и печеливша. Смисълът никак не е пострадал, а и така се отстранява заблудата за възрастово ограничение. Повярвайте ми, това в никакъв случай не е роман за малки момиченца (въпреки игривото и подвеждащо оригинално заглавие). В руското издание книгата е придружена и от илюстрации. Това си е специфика на детските книги, спор няма. Но от всяко правило винаги си има изключения – нека да си припомним Алиса в страната на чудесата, която (поне що се отнася до мен) не би могла да бъде изцяло положена в графата детска литература.

Илюстрация към руското издание.

Относно сюжета, ще започна с негативите – онова, което леко дразни, е мотивът, стоящ в основата му. Райската ябълка, откъсната от Адам и Ева, сега трябва да бъде спасена. Именно на лошото отношение спрямо ябълката всъщност дължим злините, които се случват в човешката история. Аз като читател може би съм леко преситен от този мотив и от неговите различни интерпретации.

Целта на агент Фандорина е да се върне в началото на XX век, откъдето да открадне един химичен разтвор. С него трябва да залее скъпоценния камък – райската ябълка, за да го предпази, а с това и да защити бъдещето на човечеството от страшните катастрофи, които несигурното бъдеще би му поднесло.

Е, Ангелина не се противи на тежката задача. Нейната свръзка е една т.нар. Фея на сънищата. Последната е открила интересен метод за пътуване назад във времето. Тук сюжетът е изпипан в детайли и с това книгата заслужава сериозни адмирации. Ангелина не ползва тунел или времева дупка (както брат й Ерастка), а за тази цел й е необходимо единствено да се въплъти в тялото на прабаба си, т.е. във времето се пренася единствено нейното съзнание. Глория Му и Акунин са обмислили и проблемата за времевата съвместимост на минало и настояще. В настоящето (т.е. в това на пренеслата се в миналия век Ангелина) времето се движи по-бавно. По този начин агент Фандорина може да компенсира и за няколко часа в XXI век да свърши множество малки задачки в миналия. Тези няколко часа се равняват на няколко месеца от настоящето на нейната прабаба.

Свръзката на Ангелина с Феята също не е прекъсната, а се поддържа чрез пространството на съня. В него тя получава информация за хората, които трябва да намери и за по-нататъшните си ходове. Освен това съзнанието на Ангелина си остава „цяло“ и впоследствие ще помни абсолютно всичко, което й се е случило. А то не е никак малко. Акунин успява да ни потопи в атмосферата на Москва от началото на миналия век. Ежедневието на руската столица, видяна през очите на едно момиче, свикнало с интернет, мобилните телефони и всички екстри на неговия свят. Акунин обича да вплита в романите си нещо от историята, за да създаде много по-правдива и емоционална атмосфера за своите читатели. И всичко изглежда правдоподобно, колкото и измислен да бъде сюжетът.

На момичето, което е в тялото на своята прабаба, освен спасението на планетата, й предстои да се сблъска и с първите прояви на чувства, с няколко училищни изпита и, разбира се, с нелеката задача винаги да бъде на ръба и да не се издаде коя всъщност е тя. От гледна точка на положението й, то и тук колебанията и вълненията на малката Ангелина са предадени с много умисъл и без излишни подробности.

Това трябва да е Глория Му, която преди да стане писател, е била пиротехник. Уж.

Нека кажем няколко думи и за котката, наречена с интересното име Сили на злото. Прякора си тя получава заради способността си да буди страх и недоумение в околните. Дали наистина котките умеят да пътуват във времето и защо Сили на злото толкова често се губи (сигурно и вие се чудите защо котката ви понякога е леко неадекватна!)? Ще се смеете доста със способностите на Сили на злото да помага на агент Фандорина, да се хвърля върху главите на нейните врагове, но и да бъде най-ценният й помощник.

Романът на Борис Акунин и Глория Му обаче е спотаил и множество други изненади, способстващи за интересния му сюжет. Освен че ще преживеете пътуване във времето, ще погледнете какво е да си в различно тяло и ще изследвате Москва от началото на миналия век.

Оставям настрана въпроса съществува ли наистина Глория Му. Акунин без съмнение е и изкусен мистификатор и често пише в тандем със самия себе си (истинското му име всъщност е Григорий Чхатаршвили – вече има роман, написан от „Борис Акунин И Григорий Чхатаршвили“, което, заедно с обичайния стил на Акунин, демонстриран и в тази книга, ме навежда на мисълта, че Глория Му е просто още едно алтерего на писателя).

Но авторът (ако не на романа, то поне на сценария) заслужава да му се доверите. Марката Борис Акунин е утвърдена в Русия и от години е сред основните лица на Панаира на руската книга – проявява се като влиятелен критик на политическата действителност в страната си, а е и прекрасен преводач на руски от японски език. Освен това, Акунин е и сред имената, които са официална част от учебниците като представител на най-новата руска история (1990 – 2012 г.). Все още ли се чудите дали Акунин е вашият автор?

 

Моята оценка:
История – 6
Герои – 6
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 5.50
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 5.50
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5+

Общ успех: Отличен (5.53)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |