Аватар: Още приключения по вода и въздух

Продължавам да бъда относително равнодушен към „Аватар“, колкото и милиарди да събира от кината по целия свят. Да, красив е, даже тази трета част ми се видя по-красива и визуално интересна от предните, да, сюжетът и персонажите са много изпипани, но някак си не мога да се развълнувам особено. Краткото ми ревю е следното: „Аватар: Огън и пепел“ е същото като „Аватар: Природата на водата“. Ако сте харесали предния филм, ще харесате и този, ако ли пък не – не възлагайте големи надежди. А сега под трейлъра ще ви развия и малко по-дълго ревю с повече подробности и без спойлери.

Животът на Пандора продължава по познатия начин – Джейк Съли в синьото му тяло и семейството му се укриват по плажовете, докато хората продължават да ги търсят и да рушат планетата. Впрочем, добре е да си припомните първите два филма, защото сюжетът тук използва много елементи от тях и е директно продължение, но Камерън няма да ви припомня какво е станало досега (и не е като да е кратък филм и без друго – в зала се влиза само след наяждане и посещение на тоалетната, иначе престоят по някое време става труден). Разликата е, обаче, че сега семейство Съли изживява голяма скръб – загубата на единия им син в предния филм е белязала всички. И сега изглежда, че още един, макар и доведен, ще трябва да си тръгне – присъствието на човешкото дете Паяк в селото създава твърде много проблеми и опасности.

В горепосеченото резюме на сюжета не споменавам изобщо новото огнено племе, на което много се набляга в трейлърите, и това не е случайно. Ролята и екранното време на това племе и неговата предводителка са доста по-скромни отколкото очаквах. След като първият филм се фокусира върху гората и земята, а вторият – върху водата, всички очаквахме третият да има много огнени зрелища и да вкара този елемент по-осезаемо в микса. Уви, нямаше нищо такова и това е едно от разочарованията ми. Историята (визуално и сюжетно) си продължава както досега и огнената вещица оказва твърде малко влияние върху нея.

Иначе героите като цяло се развиват прилично, според формулите си, като на всекиго е дадено приблизително еднакво време – както на Джейк и Нейтири, така и на всяко от големите им деца. Продължава да ми звучи странно да чувам вече бабешкия глас на Сигорни Уивър от устата на тийнейджърката Кири, но няма как. В миналия филм беше загатнато, че тя има особени способности и връзка с богинята Ейуа, тази линия сега продължава, но не чак толкова вълнуващо. Паяк продължава да е сред по-интересните персонажи, като драмата е и в него, и около него. Завръща се и полковник Куорич, който пак ще прави проблеми, колкото и пъти да умира.

Доколкото разбирам, феновете са доволни от новата част и няма как да е иначе. Зрелищата наистина са на ниво, битките и пейзажите са прекрасни, дори когато им личи твърде много, че са компютърно генерирани. Имах известни притеснения за HFR сцените (тази технология уж прави показваното на екрана по-реалистично и имерсивно, но в третия „Хобит“ ме заболя главата от нея и реших, че не я харесвам), но те не се оправдаха. Всичко си изглежда добре и не натоварва сетивата прекалено.

Персонажите се развиват по безопасни пътеки (с изключение на един момент с разходка в гората, който за мен отива твърде далеч в старанието си да направи двама от персонажите сиви) и няма как да обидят някого. Започва обаче да се усеща и умора от Пандора – ако сте гледали тези филми заради заявката им да бъдат „киното на бъдещето“, то „Огън и пепел“ вече малко по малко минава в категория „пореден епизод от поредица, която заема своето място в миналото и сега разчита все повече на носталгия“.

Ще видим колко пари ще направи Avatar: Fire and Ash, но е доста скъпа продукция и ще му трябват поне милиард долара, за да си избие парите, както и да не пада много под 2 милиарда, за да не се смята за разочарование. Джеймс Камерън може да е легендарен режисьор и поредицата да се е доказала досега, но той все пак няма празен чек за следващите два филма, които иска да направи. Може и да му се наложи със следващия да приключи нещата. И ако няма какво повече да предложи като творчески иновации, аз не бих имал нищо против да не се разтягат локуми, колкото и обидно да звучи за почитателите.

Моята оценка:
История – 4.50
Герои – 4.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 4.50
Фантастични елементи – 5.50
Саундтрак – 4.50
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Обща оценка: Мн. добър (4.95)