България спасява света с бункер от комунизма

По принцип имам списък със сериали за гледане, някои от които чакат години за реда си. Всички те влизат там, защото са ме заинтригували с нещо – оригинална концепция, любим актьор, уважаван сценарист, историческа стойност… Но си чакат възпитано на опашката. Случва се обаче понякога, да видя някой трейлър за нещо тотално непознато, напълно случайно, и да взема импулсивното решение да си го пусна на секундата. Дори без да имам високи очаквания или да съм впечатлен от каквото и да било в рекламата. Така се случи с Into the Night – новия сериал на Netflix и първия белгийски такъв, който излезе онзи ден (да не се бърка с Into the Dark, нямат нищо общо). Той е със само шест епизода и е изненадващо зарибяващ (макар и дразнещ едновременно с това), така че не ми отне много усилия да го глътна наведнъж. Не мислех да му пиша ревю, но той все пак ми създаде доста противоречиви впечатления, които заслужават да се обсъдят, а и сериозното българско участие в него ме хвана напълно неподготвен.

Много творби се базират на проста концепция, която преобръща целия свят на героите и ги кара да се превърнат в нови личности. Такава е и „В нощта“. Един ден със слънцето се случва нещо мистериозно и то се превръща в абсолютно смъртоносно, като сварява всичко по пътя си с гама-радиация. Повечето хора измират без изобщо да подозират какво ги чака, малцина имат привилегията да научат за приближаващия апокалипсис с няколко часа предизвестие. Сред тях е италианският майор Теренцио Гало. Неговото решение в паниката, която го обзема при такова знание, е да отвлече самолет, като накара пилота да лети все на Запад, с идеята винаги да се намира на място, където да е нощ и слънчевите лъчи да не могат да го сварят още с изгрева.

При излитането, на самолета се возят още около десетина души. Силви се очертава като лидерът сред тях, като единствено нейната предистория може да се нарече интересна, въздействаща и иронична. Двама-трима са симпатични и заслужават да преживеят апокалипсиса. Останалите са пълни дебили, които показват някои от най-лошите черти на простолюдието и те карат да се чудиш – ако това са последните живи представители на човечеството на тази планета, заслужават ли изобщо да оцелеят и именно те да съхранят вида ни?

Заглавието на ревюто издава спойлер, но вярвам, че именно той ще накара много от вас да обърнат някакво внимание на сериала. Не за първи път споделям впечатления от европейска продукция, която едва ли някой друг ще гледа, колкото и да я хваля. Но вярвам, че трябва да се разнообразяваме и да търсим различни сериали от масовите, а не да караме само на американското и най-широко рекламираното. И ако вмъкването на патриотична нотка още от заглавието е това, което този път ще постигне целта ми да обърнете внимание към нещо заслужаващо такова, то ще се възползвам най-безсрамно.

Причината накрая именно български бункер, построен по времето на СССР, да се окаже последното обитаемо място на Земята, а българите да се захванат със спасяването на света, е че сериалът е сниман в България. Ако се загледате във финалните надписи – поне 70% от екипа зад кадър е български. Още във втори епизод сигурно ще разпознаете и постоянно употребяваните градски декори на студио Бояна. Разбира се, за сюжета реално няма значение кой точно ще спаси света – със същия успех бункерът можеше да се намира в Литва, Камчатка или Занзибар. Но е доста интересно и нестандартно решение, а и прекрасно допълнение към така или иначе международната обстановка. Сериалът се води чисто белгийски, но работилите по него, а и персонажите му, имат най-различен произход. Само 12-тимата главни герои са от поне 7 различни държави (с адекватно подбрани актьори от съответните страни, а не местни, имитиращи чуждестранен акцент), като всеки носи не само индивидуалността си, но и някой типични за страната си черти. И това е хубаво и освежаващо, защото дава разнообразие, но пък е и източник на конфликти – защото национализмът и ксенофобията явно продължават да скарват и убиват ненужно хората, дори след като нациите са престанали да съществуват. От тази гледна точка, препоръчвам сериала на по-патриотично настроените читатели, които с лекота обиждат представители на други народи – вижте в Into the Night до какви тъпи трагедии може да доведе това и колко излишна е цялата работа.

Именно тук стигаме и до основният недостатък на сериала – повечето герои са тотално несимпатични и заслужават да бъдат изхвърлени от самолета или изоставени на площад, където слънцето да ги изпържи. Имаме религиозна откачалка, раздаваща смъртни присъди с пълната увереност, че е стожер на морала, типична побъркана от притеснение за рожбицата си и забравила всякаква способност да разсъждава логично СЛ-мама (СЛ-мама е същото като БГ-мама, но обобщаващо за всички славянски мами), сводник и трафикант, трима осъдени за изнасилвания и убийства, повърхностна патка-инфлуенсърка, прелюбодеец-мрънкало, самоубийца… Огромна част от проблемите на този екипаж идва от тях самите и от чистата им тъпотия, което прави много трудно да им симпатизираш или да ти пука дали ще оцелеят.

Но като съм почнал, да не спирам дотук – сериалът има и друг сериозен недостатък, а именно изобилието от недомислици. Не разбирам много от радиационни въпроси, но все си мисля, че ако слънцето е убило всичко живо, дори тотално изолираните от слънчева светлина в подземни бункери, то това би включвало и таралежите, нали? Как тогава имаме оцелял таралеж сред купчина трупове (а и защо изобщо беше вкаран такъв елемент в сюжета, който не послужи за абсолютно нищо по-нататък)? Също така, ако все още е тъмна нощ, как така хората в кулата на летището вече са мъртви, но тези в излитащия самолет са живи и здрави? Кога са успели да измрат всички в Шотландия, след като там вече е било нощ, когато слънцето е станало смъртоносно? И ако всички са измрели, как са оцелели тримата войници, които се присъединяват в края на първи епизод? Впрочем, времето тече изключително странно в този сериал. Предвидено е полетът да тръгне около полунощ, тоест поне 4-5 часа до изгрева, но изведнъж става суперспешно да се излети на мига, защото слънцето всеки момент ще се покаже? За честите абсурдни действия и промени при героите няма да се повтарям. Впрочем, дори споменатото като позитив българско присъствие си е недомислица. Сериозно ли точно в България са най-подготвени да опазят генералите от НАТО и да спасят света? България, където всичко се разпада и винаги заема последните места в класациите на ЕС? Нещо не ми звучи достоверно…

Въпреки това, имаше един голям позитив, който задържа вниманието ми и ме накара да изгледам всичко докрай, и то с удоволствие. Това беше способността на сериала да поддържа напрежение. Въпреки че 70% от екранното си време героите прекарват в тесния самолет, където основно могат да си говорят и да се вайкат за поредния технически проблем, сериалът е с изненадващо високо темпо и винаги има с какво да те държи зазяпан за екрана. Героите постоянно се изправят срещу нови предизвикателства, постоянно бързат, а същевременно трябва да разберат и точно какво става и дали изобщо имат някаква надежда за спасение. До голяма степен за успешното поддържане на напрежение трябва да се благодари и на саундтрака, който забързва кръвта, но без да се натрапва.

Друг позитив е, че въпреки всичките си недомислици, той успява да провокира теми за размисъл. Държанието на героите е абсолютно умишлено и не служи само за изкуствено натягане на сюжета. Целта е да се замислим за недостатъците си, за глупавите решения, срещу които никой не е застрахован, за проблемите, които и в нормална ситуация ни пречат да просперираме, а в екстремна може направо да доведат до гибелта ни. В интернет вече се разгаря дискусия за едно решение на главната героиня от последния епизод – права ли е Силви да постъпи така с Теренцио и прави ли я това лош човек. Едни я защитават и вярват, че това е възможно най-правилното действие в нейната ситуация, даже по-добро, от това, което те биха измислили в такъв момент, други пък директно си пожелават тя да умре още в първа серия на втори сезон, защото е най-лоша от всички. Така или иначе, персонажите са сиви, а раздаването на подобни присъди не е никак лесна работа.

Още е много рано да се каже дали ще има втори сезон, но, ако трябва да сме честни, такива продукции рядко имат успех. Бюджетът със сигурност не е голям, така че едва ли летвата за гледаемост е твърде висока за прескачане, но исторически погледнато Netflix трудно успява с подобни начинания. Въпреки това, има и достатъчно предпоставки за привличане на голямо количество зрители, така че не е изключено догодина да видим продължение. Финалът на сезона е достатъчно отворен, за да има материал за втори сезон, но и достатъчно затворен, за да го преживеем ако не продължат историята. Не знам дали сценаристите ще са способни да запазят същото темпо при поръчка на нов сезон, със сигурност ще трябва да измислят нещо ново, тъй като връщането в самолет вече не е опция, но аз със сигурност бих се радвал да видя още епизоди на Into the Night. Дори и героите и недомислиците му да ме вбесяват и дори сигурно да е с най-ниската обща оценка, която съм писал на иначе препоръчван от мен сериал. Ако вдъхновението от романа The Old Axolotl на Яцек Дукай се запази и адаптацията стане по-близка до него в следващите серии (към момента няма почти нищо общо), то ни очакват много повече фантастични елементи в бъдеще. Едва ли ще се стигне дотам, но все пак е хубаво да имаме надежда.

Моята оценка:
История – 4.50
Герои – 3
Режисура, ефекти и актьорска игра – 4
Eлементи на изненада – 4.50
Теми за размисъл – 4.50
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 4
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 3
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 3

Обща оценка: Добър (4,15)