
Чудовища с ярки цветове
Ревю на филма „Тайната тетрадка“, по кината от 19 септември.
Сигурно сте наясно, че в САЩ излизат страшно много филми по кината, които въобще не стигат до нас. Блокбъстърите с огромни бюджети се прожектират по целия свят, но по-скромните проекти на по-скромните студия си остават само зад Океана и евентуално стигат до нас в ъгълчето на някоя стрийминг платформа или ако случайно попаднат в някой пиратски сайт, където някой неволно цъкне върху тях. Такава съдба очаквахме и за Sketch, въпреки силните отзиви за него.
Оказа се, че сме били в грешка – въпреки скромния бюджет и липсата на мегазвезди в състава, филмът излиза по кината още утре, а в англоезичния свят е излязъл още през август. Той е и най-доброто предложение от трите филма с фантастичен елемент, които правят премиери на същия ден (петък, 19 септември). Другите два ще оплюем в отделни ревюта, а сега да похвалим „Тайната тетрадка“.
Както се вижда от трейлъра, става дума за семейство със самотен баща, сестра му и двете му деца. Момичето постоянно рисува чудовища, за да се справя с негативните си мисли, а момчето открива езеро, което поправя счупени вещи и превръща рисунки в реалност. Ясно ви е какво ще стане, когато скицникът на момичето, пълен с най-различни чудовища (признавам – креативни), попадне в него.
Въпреки че има някакъв потенциал за хорър, „Тайната тетрадка“ си е повече семеен филм. Чудовищата са повече приключение, отколкото ужас. Дори в някои моменти с нападения на изроди от драскулки Sketch се старае да не бъде прекалено плашещ или стряскащ, за да могат да го гледат всякакви дечица без да затварят очи – и той наистина е подходящ както за тях, така и за родителите им. Дава добри уроци и на двете поколения. Хуморът е малко пенсионерски на моменти, но в този тип филми е така, не го казвам с лошо.
Интересен детайл е, че бюджетът му е доста скромен за холивудските стандарти – едва три милиона долара. Много от съвременните сериали получават повече за един епизод. Въпреки това изобилства от ефекти и анимации, които на всичкото отгоре са страшно красиви. Е, да, базирани са на детски рисунки, не е необходим кой знае какъв детайл, но ярките цветове и интересните форми правят съществата наистина приятни за гледане. Личи си, че са направени с много любов и старание, не толкова с цел печалба, колкото заради идеята. Да не говорим, че и концептуално са добре измислени, макар и в крайна сметка по-безвредни от първоначално описаното. Любимото ми беше „клюкарят“ – той е в симбиоза с голямо сляпо чудовище и го алармира със звук и абсурдно смешна физиономия когато наблизо има жертва за изяждане. Давам този малък спойлер спокойно, защото има достатъчно разнообразие от същества, срещу които децата и градчето им да се изправят.
Разбира се, в крайна сметка истинският враг не е това или онова чудовище, а съкровените мрачни мисли, тегоби и страхове на главните герои. Те трябва да преодолеят травмите си, за да победят съществата и да заживеят щастливо. Оттук идват и уроците на филма – за справянето със загубата на любими хора, за добрината и лошотията в децата и хората, за истинските ни желания в живота. Не казвам, че ще останете замислени дълго след гледането, нивото на темите за размисъл не е чак толкова високо, но все пак ги има и като за детски филм са в напълно адекватно количество. Студиото-продуцент е скромно и известно на малцина с християнските си филми, но аз религиозна пропаганда не усетих, което също отчитам като плюс.
Трябва да призная, че братчето и сестричето са доста симпатични, въпреки че хич не харесвам да гледам деца, още по-малко пък на кино. Бианка Бел (Амбър) играе доста добре за възрастта си – при нея и героинята сякаш е по-мъдра, отколкото приляга на момиченце, но тя не се затруднява да балансира комедия с драма и детска невинност с мъдрост на преждевременно пораснал възрастен. Третото детенце е по-дразнещо, а и актьорчето – по-некадърно, но все пак това си е заложено донякъде и в образа. Тони Хейл и Дарси Кардън, които играят бащата и сестра му, са известни само от сериали и си играят като за такъв. Кардън беше страхотна в The Good Place и пасна в последните епизоди на The Handmaid’s Tale, но тук не блести особено. Тя така или иначе е в поддържаща роля, нищо че е на плаката.
Хвалбите относно „Тайната тетрадка“ в трейлъра може и да са малко пресилени – филмът не е гениален шедьовър, не е нещо, което всеки задължително да гледа, но все пак е приятно свежо приключение за цялото семейство. Дори е достатъчно е симпатичен, за да му дам добра оценка и да го удостоя с препоръката си.
История – 5
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5,50
Eлементи на изненада – 5-
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 5,50
Саундтрак – 4,50
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5-
Общ успех: Мн. добър (5,00)