Евтинджос, ама фантастика

В това ревю ще бъдем честни. Ниските оценки за сериала Another Life (кръгла петичка в IMDB, мижави 6% в Rotten Tomatoes) са заслужени. Но да бъдем и още по-честни – в момента увлекателните научнофантастични сериали с космически приключения и борби с извънземни се броят на пръсти и повечето се казват „Стар Трек: [нещо-си]“. Така че нямаме особено голям избор. Звучи жалко и грешно да отделяме време и да даваме подкрепа на посредствени продукции само защото харесваме жанра, но именно заради такива като нас „Друг живот“ изкара цели два сезона и космическата опера не е съвсем мъртва.

Казвам „изкара два сезона“ въпреки че сме много далеч от официална новина дали ще има трети сезон или не, но към момента шансът да няма повече епизоди клони към 100%. Причината да направя тази прогноза не са само отзивите за първи сезон, фактът, че наличието на втори е шокиращо, и обичайното развитие на такива проекти, но и финалната сцена – сценаристите, колкото и да са некадърни, са проявили достатъчно акъл, за да доставят изненадващо адекватен край на историята. Именно заради него реших все пак да напиша и ревюто – хората заслужават похвала за далновидността си. Спокойно можеха да направят нов отворен край и после да мрънкат „ах, ама защо ни спряха“, без да им пука за феновете с излъгани надежди, но в случая се оказаха достатъчно свестни и съобразителни.

Като почитатели на Battlestar Galactica, не можем да пропуснем сериал в същия жанр с Кейти Сакхоф в главната роля. Тук тя играе Нико Брекенридж – командир на кораба Салваре, изпратен към мистериозна планета с мистериозни извънземни, изпратили мистериозен артефакт на Земята. Докато тя и екипажът й оцеляват през най-различни приключения в космоса (е, повечето всъщност не оцеляват), съпругът й изследва артефакта и се опитва да комуникира със създателите му.

В течение на първи сезон постепенно се оказва, че извънземните се наричат Акая и са многократно по-напреднали от нас, но не са съвсем добронамерени. Втори сезон, въпреки че завършва историята, пак не разкрива всичко за тях и целите им, но все пак отговаря на достатъчно въпроси.

По време на пътуването екипажът се среща и с други извънземни раси, а самият кораб се управлява от изкуствен интелект, който също е източник на много сюжетни линии. Това звучи като похвала, като нещо хубаво – в 20 епизода са събрани доста теми и истории, доста персонажи минават и заминават – но всъщност е укор. Сериалът постоянно бомбардира с жанрови клишета, не успява да развие добре героите си, не изгражда консистентна и реалистична история, а просто блъска ли блъска елементи от други продукции с надеждата, че жанровите фенове ще налапат кукичката и ще продължат да гледат. Същият грях опропасти и сериала Nightflyers, който не преживя дебютния си сезон – Another Life на практика ползва същата концепция по същия абсурден начин, но някак си стигна до задоволителен финал, докато „Нощен летец“ си остана на клифхенгъра.

Но може би и в това препускане из клишетата се крие чарът на „Друг живот“, заради който изгледах всичките му епизоди толкова бързо – втори сезон излезе в четвъртък през нощта, а сега в събота на обяд вече съм готов с него – същото беше и с първи сезон преди 2 години. Сериалът тъкмо те увлича в една история, казва ти „ще разказваме за това и това, правилата са такива и такива“, след което изведнъж дърпа килима под краката ти и започва нещо съвсем различно. Пълно е с моменти, в които да си кажеш „какво по дяволите, тия нормални ли са?!“. Постоянно на героите им се случват обрати, които уж да държат зрителя нащрек, но са толкова абсурдни, че по-скоро го разсмиват. За такива творби съществува фразата „толкова е зле, че е добре“.

При цялото изобилие на сюжетни линии, при всички хвърлени пари за декори и ефекти, странно е че цялата работа изглежда тотално претупана. Сякаш сценариите са написани за два дни, а епизодите са заснети за по 3-4. Наистина ли вече компютърните ефекти са най-евтиното в един сериал, или просто хората толкова си могат? Екипажът на Салваре трябва да включва най-големите специалисти на човечеството, той е изпратен на съдбоносна мисия с историческо значение, а групичката изглежда и се държи като сбирщина двойкаджии от гетото. До голяма степен, това се дължи и на слабите актьори, като шампион по некадърност е Джъстин Чатуин, който играе Ерик, съпруга на Старбък, чийто драматични сцени могат да ви разплачат само от смях. Имаме и задължителната проява на политкоректност с транссексуален персонаж, който стои доста лепнат, хомосексуален, бисексуални, общо взето по нещо за всяка от ЛГБТ-буквите. Абсолютно подкрепям сексуалното разнообразие, но тук просто не е на място. Абсурдни сцени със спомени, които не само че нямат нищо общо с основния сюжет, но и внасят допълнителна доза нереалистичност във вече врялата манджа с грозде. Редуване на изкуствена драма и смехотворен хорър, примесени с гореспоменатата купчина клишета. За научна издържаност по-добре изобщо да не говорим, че ако тръгнем да изреждаме нелепиците, ще откараме 10 абзаца. Нормално е при това положение опитните и образовани критици да са недоволни, а малкото положителни отзиви да са от по-непретенциозни зрители.

Трябва обаче да похвалим сериала и за още нещо, освен изненадващо сполучливия финал, а именно – желанието да се покаже уважение на феновете на „Бойна звезда Галактика“. Не само че Старбък / Сакхоф тук е в главна роля, но и последната силонка (Кейт Върнон) влиза във втори сезон като майка на командирката и аватар на извънземните Акая в редките моменти на комуникация с нея. И е много вероятно всичките набутани жанрови клишета да се дължат повече на грешна преценка какво искат зрителите, отколкото на некадърност на сценариста – не че това е за похвала, но все пак би обяснило получената бъркотия. И не че това извинява липсата на ясни мотивация и характери у персонажите, нито хаотичното движение на историята с внезапни появи и изчезвания на елементи от нея. Но пък отчитаме и че във втори сезон са научени част от поуките и той като цяло е по-добър (макар и не дотолкова, че да го наречем добър).

И така, ако сте киноман с изтънчен вкус и високи критерии, никога и за нищо на света не си причинявайте Another Life. Ще се почувствате погнусени и обидени, че някой си е помислил, че такава мързеливо скалъпена простотия може да ви допадне. Но ако сте отчаян фен на космическите опери, готов да гледа какво ли не, за да задоволи поне мъничко манията и пристрастяването си към жанра, дайте му шанс – все пак той е направен именно за вас. Ако не друго, става за разпускане, за отвличане от ежедневието, понякога за непредвидено разсмиване, и за събуждане на носталгията към славното минало, когато се оплаквахме от несъвършенствата на „Бойна звезда Галактика“, вместо просто да сме благодарни, че сме го имали.

Моята оценка:
История – 3
Герои – 3
Режисура, ефекти и актьорска игра – 3
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 2
Емоционален заряд – 3
Фантастични елементи – 3
Саундтрак – 3
Старание на екипа – 2+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Среден (3,13)