Game of Thrones: Избирам насилие

Дори за най-върлите фенове и защитници на Game of Thrones е очевидно, че сериалът не е каквото беше, а Дан Уайс и Дейвид Бениоф не са добри сценаристи, ако не разполагат с подробни книги, които да адаптират. Затова още преди началото на този епизод беше ясно, че не можем да очакваме кой знае какво. Наистина, имаше някои ужасно мързеливи моменти. Но, за щастие, имаше и отлично разработени сюжетни линии, които определено ще запомним с добро. Нека започнем ревюто с елементите, които се получиха най-добре, за да стигнем накрая до най-бруталните разочарования. Излишно е да предупреждавам за спойлери.

Режисурата и ефектите

Няма значение дали сме съгласни с „обратите“ и събитията в този епизод, дали ще спорим относно некадърността на сценаристите или не. Режисурата и ефектите определено бяха на отлично ниво! Сив Червей беше на фокус в една от най-бруталните и красивите кървави сцени на сериала. Разрухата, експлозиите, битките, всичко зрелищно беше феноменално. И, за разлика от битката с Нощния крал, достатъчно осветено, за да се вижда. 7 сезона се наслаждавахме на граските пейзажи от Кралски Чертог и подпалването на столицата сега беше най-логичното нещо, което можеше да се случи от визуална гледна точка. И, също като в най-добрия епизод по мое мнение досега, 02х09 Blackwater, 08х05 The Bells съчета грандиозна битка с ключови драматични моменти в развитието на главните герои на мястото на събитието. Действието течеше малко по-бавно, с изричен фокус върху разрушенията, което не само показа способността на екипа да създава впечатляващи гледки, но и подсили атмосферата като фон на това, което е наистина важно и интересно.

Музиката

Рамин Джавади също се е постарал за музикалното оформление на епизода. Саундтракът му е епичен, както винаги, внасящ необходимите емоции в сцените, но най-хубавото беше, че от време на време се мярваха звукови препратки към стари пикове на сериала. Музиката от финалните надписи пък спокойно може да се озаглави „най-големите хитове от Game of Thrones – ремикс“.

Безименните

Уви, вместо главните герои, най-силна емоционална реакция предизвикаха сцените с безименните граждани на Кралски Чертог, сравнително невинните жертви на битката между лудите кралици. Решението камерата да проследява като третостепенна сюжетна линия безименна майка с детето й, чак до смъртта и на двете, направи грандиозната битка много по-трогателна, отколкото би могла да бъде без тези сцени. Не е нещо ново да ни се казва, че когато големите се бият, малките отнасят истинското страдание, но наистина посланието беше предадено красиво и впечатляващо – както като цяло, така и в детайлите. Разбира се, жертвите си имат своите грехове – селяците се радваха в първи сезон, когато се търкулна главата на Нед Старк, прегърнаха с отворени обятия откачените религиозни фанатици с фалшивия им псевдобожествен морал, допуснаха Церсей да ги използва като жив щит, така че не бяха съвсем невинни, но все пак не заслужаваха да бъдат масово пометени. Едно от готвените разклонения на „Игра на тронове“ съвсем спокойно би могло да бъде фокусирано върху група граждани на столицата и техните неволи по време на турбулентните събития по върховете. Но все пак е неприятно, когато има герои, чието развитие следиш 9 години, и накрая някаква безименна селянка се оказва по-интересна и трогателна от тях.

Клегейнбол

Битката между двамата братя Клегейн беше загатната още в първи сезон и феновете я чакаха цели 8 години, като дори й дадоха име – Cleganebowl. Най-накрая я видяхме и с облекчение можем да въздъхнем, че поне тя беше направена както трябва. Сандор Клегейн постигна целта си и дори се показа като свестен, вразумявайки и отпращайки Аря. Грегор Клегейн пък показа, че не е чак толкова безмозъчно зомби и заряза Церсей, за да изпълни истинското си предназначение в историята. Моментът, в който Грегор повдигна Сандор и започна да мачка очите и главата му, беше може би най-добрият в епизода, тъй като напомни за знаменитата му победа над Оберин Мартел в четвърти сезон. Вторият най-добър пък беше безцеремонното убийство на Кайбърн, с което Грегор показа, че нищо няма да попречи на Клегейнбол да се случи. Не е за подценяване и фактът, че най-накрая видяхме зомбито в пълната му прелест, а не скрито от щитове и сенки. Накрая и двамата братя, отдадени на омразата си един към друг, загинаха в пламъци. Макар и очеваден фенсървиз, сцената беше направена отлично и изплува над срама от много други решения в този епизод.

Варис

Евнухът никога не е бил особено централен герой, макар да е подпомогнал задкулисно много от събитията и да е присъствал на втори ред на доста от важните такива. Красотата на неговия финал беше в това, че епизодът отдели време да покаже как точно работи той и колко власт има всъщност. Варис се показа и като грижовен към своите малки птиченца – той не командва децата чрез страх и респект, а бащински им гали ръцете, обръща им внимание, подкрепя ги, успокоява ги. Паякът посвети последните си моменти на това да подготви пътя на Джон към трона. Умря за това, в което вярваше, с което изкупи много от по-ранните си грехове (нека не забравяме, че той организира опита за атентат над Денерис във втори сезон, май и сега се опитваше да я отрови, макар да не беше изрично казано). Единствената ми критика към завършека на сюжетната му линия е, че изобщо имаше такъв. Варис е твърде умен и умел в играта на тронове герой, за да позволи да бъде хванат и екзекутиран толкова лесно. Но тъй като сериалът вече се ориентира към приключване, по-добре героят да има някакъв окончателен и достоен финал, отколкото да бъде изтикан настрани и забравен. Също така, ако се окаже, че всички тези разпратени писма изиграват някаква роля следващата седмица, то саможертвата му ще придобие истински смисъл.

Джон

„Нищо не знаеш, Джон Сноу“. Репликата продължава да е актуална и днес. Въпреки всичко, което видя и научи за света, в който живее, Джон продължава да е непоправим оптимист. Предаваха го, лъгаха го, клаха го, но той все си вярва, че хората ще се покажат като добрички, сестрите му ще пазят тайната му или че леля му ще остане разумна, след всички преживени загуби и обиди. Дори й показа, че повече не могат да бъдат любовници (без изрично да намесва роднинската им връзка), въпреки че така й нанася допълнителна емоционална рана и налива допълнително масло в огъня на задаващото се нейно избухване. Разбира се, героят си има своите оправдания за това. Той е типичният добряк. Искрен и неподправен е, бори се за доброто, държи на принципите си, не манипулира и не лъже, дори когато последствията от моралното му поведение са по-лоши отколкото от това да съгреши. Похвално е че вярва в хората и иска всички да са добре, но наистина ли ще бъде толкова сполучлив крал, ако не гледа дългосрочно на нещата, не вижда проблемите още в зародиш и продължава с тази своя наивност?

Аря

Аря отдавна заряза безликите и се върна в Зимен Хребет, но „Никой“ си остана голяма част от нея. Едва в този епизод започна да се очовечва. Или поне така тълкувам аз нейното развитие в епизода. Заряза родата си, за да се отправи на самостоятелна мисия за отмъщение, но в крайна сметка Сандор я окопити и тя успя да се спаси. Дори прояви грижа към безименната майка, която й помогна. Е, не можа да спаси нито нея, нито детето й, но поне опита. При нейната сюжетна линия обаче вече личат много от проблемите на сценаристите. Защо тя не тръгна по-рано или поне не предупреди роднините си да не нападат, докато не опита нейната си работа? Най-логичното нещо в ситуацията след битката с Нощния крал беше да пратят Аря да убие Церсей сама, като така се спести цялото кръвопролитие. Даже сценаристите можеха да измислят някаква кратка сценка, в която да покажат защо това не се случва, и останалото да се развие по същия начин – например, тя предлага да отиде като самостоятелен убиец, Джон и Санса не я пускат, защото е опасно, затварят я някъде, но тя успява да избяга и пак пристига по времето на битката заедно със Сандор, без никой да знае, че е там. Хем така нямаше да се чупи и хронологията, според която многохилядна армия пехотинци пътува стотици километри по-бързо от сами момиче и мъж с коне. Последната й сцена с внезапно появилия се бял кон вероятно е метафора или препратка към нещо, може би кончето-играчка на детето, и сигнал, че Аря ще отмъщава за него, или пък пореден знак, че тя е принцът на белия кон, който ще спаси света, но поетичността на момента се изгуби в абсурдността му.

Церсей

Общо взето, нещата при Церсей се развиха според очакванията, но все пак с превес на разочароващите елементи. Лена Хиди изгради перфектно своя образ през първите шест сезона, в седми оцеля и задържа ниво, но тази година почти не й дадоха запомнящи се моменти. От главна героиня, Церсей стана третостепенен персонаж, чакащ смъртта си. Зелените пламъци показаха, че в града е имало още адски огън – защо не го използва? Тя винаги е знаела, че народът й я мрази – защо тогава се направи на уверена, че войниците ще се бият за нея докрай? А в крайна сметка тя ли би камбаната или просто изгледа как някой друг го прави, след което стоя и зяпа как драконът опожарява града и се доближава до нея? Поне събирането й с Джейми и съвместната им смърт бяха сравнително трогателни (появили са се заедно на този свят, заедно и си отидоха), макар че начинът, по който двамата умряха, можеше да бъде далеч по-епичен. Реално никой не е доволен: феновете й – от това, че не умря зрелищно и драматично, а мразещите я – от това, че умря сравнително щастлива смърт в прегръдките на човека, с когото се обичат.

Ще запомня Церсей с добро, и особено кулминацията на образа й в края на шести сезон. В осми обаче ще забравя, че я е имало, то и толкова я имаше.

Тирион

Като за герой, който се слави като един от най-умните в Седемте кралства, Тирион напоследък се показва като пълен идиот. Той започна да трупа грешка след грешка, а само за тази серия направиняколко накуп. Как така изведнъж спря да преценява хората? Какъв беше смисълът от присъствието му на битката? Наистина ли не се е усетил, че, казвайки на Варис за тайната на Джон, предава кралицата си и влиза в интригите на Санса? Наистина ли е мислил, че прави добро на Денерис?! Мислил ли е изобщо? А пък ако я е предавал съзнателно, защо продължи да се вкопчва в нея? Дори сбогуването му с Джейми да беше добро, Тирион вече е бледа сянка на себе си. Какъвто и финал да му измислят за следващия сезон, едва ли ще е достоен при вече проваления образ.

Джейми

Явно хората, видели в раздялата от миналия епизод регрес на персонажа на Джейми, отказ от развитието му досега и връщане при Церсей с добри за нея намерения, са били напълно прави, а аз съм бил прекалено наивен, че сценаристите имат грам акъл. За какво му беше на Джейми да спи с Бриен и да си представя по-добър живот, да се бори за изкупление на греховете си, като накрая пак се върна към старото си аз? Дори нямам проблем толкова с факта, че той винаги е бил лоялен на Церсей – по-скоро с това, че сюжетната му линия уж беше поела в друга посока, а финалът му обезсмисля последните десетина епизода. Битката му с Юрон пък беше тотално ненужна, абсолютна загуба на време. Общо взето, персонажът е претупан и съчувствам за това на феновете му.

Юрон

Ако ви трябва аргумент, че Бениоф и Уайс са некадърници при липсата на оригинален материал за адаптиране, ето ви го. Юрон Грейджой, който се очертава като далеч по-впечатляващ герой в книгите (които обаче още не са дописани), тук се появи от нищото и отиде пак там. Тотално пропилян персонаж, с когото сценаристите нямаха представа какво да правят. Като за капак – финалът му беше най-абсурдният от всички. Решението му да се сбие с Джейми и гордо да умре от неговата ръка противоречи и на малкото, което сериалът изгради до момента. Не се опита да се спаси, не се опита да избяга с кралицата, изпита фалшива гордост от някакво постижение, което нито е постижение, нито някой ще разбере за него, дори не схвана, че бебето на Церсей не е негово. Брат, ти уби цял дракон и излъга кралицата да преспи с теб, но ще умреш спокоен, защото си боднал едноръкия и остарял Джейми Ланистър с кинжалче?! Джордж Р. Р. Мартин може сега да бъде спокоен, че каквото и да направи с Юрон в книгите си, то няма как да е по-лошо от сътвореното от Бениоф и Уайс.

Денерис

Направо не знам как да коментирам най-бруталната издънка. Припомням, че има хора по света, които през това десетилетие са родили деца и са ги кръстили Денерис или дори Халиси в чест на красивата руса принцеса, бореща се за справедливост! Какви ли опашки пред паспортните служби и гишетата за смяна на имената ще се извият след този епизод…

Никога не съм бил фен на Денерис и се радвам, че сега всички ще се обърнат срещу нея. Надявах се да изтрещи и да не остане тя кралицата накрая (не че последното е невъзможно). Имаше достатъчно подсказки от предишните епизоди, че тя ще се превърне в луда кралица като баща си. Очевидно, това е бил замисълът и на Джордж Р. Р. Мартин още от самото начало. Но начинът, по който обратът се случи… Най-големият провал на Бениоф и Уайс от всички досега. Най-голямата обида към феновете, дори тези като мен, които не са подкрепяли Денерис. Тя понесе всичките си загуби стоически, удържа мъжката почти докрая и точно на финала, когато всичко беше в ръцете й, реши да изпепели града просто ей така. Да не говорим за абсурда на това как тя сама с незащитен дракон оправи цяла флотилия, стотици балисти и многохилядна армия, но в миналия епизод изглеждаше тотално безсилна. Значи три от общо три изстрела попаднаха в целта и убиха единия дракон от раз миналата седмица, но хиляди други не можаха да я уцелят сега…

Най-тъжното е, че могат да се измислят десетки начини изтрещяването на Денерис да бъде оправдано и обратът да не изглежда толкова вбесяващ. Можеше тази битка да се развие още след обезглавяването на Мисандей, когато ядът на последната Таргариен е още пресен. Можеше другият дракон да е още жив и една последна скришно оцеляла балиста да го убие също толкова изненадващо, докато камбаните бият, което да я предизвика. Можеше Церсей да използва запасите от адски огън и да затрие навлезлите в града дотраки и неопетнени, при което чашата на Денерис да прелее. Щеше да е дори по-приемливо да бъде вече изтрещяла в началото на този епизод, та да покажат как тя не се вслушва в последните си съветници и тръгва с ясното намерение да изпепели града. Дори екзекуцията на Варис или скъсването с Джон Сноу можеха да се ползват като повод, стига ясно да беше показано как точно те обръщат нещата. Барем някое мръсно столично хлапе да я беше замерило с камък и погледнало сърдито, докато драконът кибичи на стената, та да й покаже, че не е желана на Вестерос и никой никога няма да я обича там. Но не, сценаристите са решили като ще е луда кралица, да е истински луда кралица, без значение като каква са я развивали досега и какво е приказвала тя седем сезона подред. Изчаткването й беше очаквано и можеше да бъде осмислено, да се развие по същия начин и да доведе до същите последици, стига само сценаристите да бяха съобразили да вкарат нещо малко, с което да го обяснят.

Поне сега знаем чии са зелените очи, които Аря ще затвори завинаги…

Обобщение

Истината е, че въпреки немалкото потресаващи пропуска на сценаристите, епизодът не беше лош, поне не достатъчно, за да развали вълнението от сериала. Предимствата уравновесиха недостатъците, зрелищата бяха на ниво. Срамът от окепазената битка с Нощния крал беше измит. Някои герои се развиха ужасяващо зле, но пък други получиха прилични завършеци. Честно казано обаче, радвам се, че остава само един епизод, защото това означава по-малко възможности за Бениоф и Уайс да вършат глупости. Вероятно ще имаме още причини да мрънкаме следващата седмица, но се надявам да имаме и още толкова да сме доволни. Дори не искам да питам откъде се намериха толкова много оцелели дотраки и неопетнени за промото към шести епизод, но стискам палци поне историята да завърши по удовлетворяващ начин, тоест, претупването й да не бъде твърде брутално.