Интервю с Анна Палазова

Има нещо изключително въздействащо в заплитането на измислица с история. Когато измислиците на автора стъпват върху реалността, преходът от едното към другото може да бъде бавен, плавен и неусетен. Най-вероятно именно затова напоследък читателите търсят фантастики, тясно свързани с наука, и фентъзи романи, тясно свързани с история. Но защо ви говоря за това? Защото, обмисляйки въведението на това интервю, се сетих за един разговор с днешния ни гост Анна Палазова на тема вуду. Но вуду не само като магия, а вуду като религия. Благодарение на този разговор вудуто, което дотогава беше нещо висящо във въздуха за мен, придоби статут на вяра и стъпи здраво на земята. И мисля, че това качество да приземяваш по някакъв начин фантастичните елементи, е изключително полезно за един автор. И може би Анна Палазова го владее.

Здравей, Анна, добре дошла на гости у Scifi.bg! Може ли да ни се представиш, както и да споделиш малко информация за книгите си?

Здравейте и благодаря за поканата! Винаги ми е било трудно да се представя пред другите, а още повече да обясня, че пиша книги или да се нарека писател. Това ми се струва, че е титла, за която още не съм готова, но се опитвам да променя мисленето си.

Имам разнообразен трудов опит, а последните 13 години се занимавам с администрация и човешки ресурси в ИТ сектора. Харесва ми да работя и общувам с хора, обичам динамиката в работата си и факта, че постоянно трябва да уча нещо ново.

Четенето и писането са другарчета в целия ми съзнателен живот. С писането съм започнала от дете, а опит натрупах пишейки за онлайн списание Lifebites.bg, което не е активно към днешна дата, но прекрасните ми редакторки ме научиха на много неща и най-вече да приемам критиката положително и да не летя много из облаците.

Първата ми книга „Кая“ излезе през 2019 г., а втората „Пренареждане“ през 2025 г. През това време ми се случиха доста неща, които забавиха темпото ми (като раждането на сина ми, например), но пък това, че текстът отлежа в главата ми, го направи много по-добър. За това допринесоха и многото тестови читатели, моите издатели Светльо и Чавдар от „Вижън букс“, както и редакторката ми Селена Димитрова.

Всяка книга е отделен свят и авторът прескача от един свят на друг, за да разкаже историите си. Вярвам, че по време на тези прескачания, повечето автори се променят. Промени ли се нещо при теб от „Кая“ до „Пренареждане“ и след това?

Разбира се! Писането на книга е като създаване на нов свят, в който аз определям правилата. И докато променям това или онова в начина на мислене или реагиране на даден герой, то неусетно променям и себе си. Научих се да съм по-търпелива и търсеща във всяко едно отношение.

Би ли ни казала как се роди идеята за „Пренареждане“?

Преди време писах статия за епифизата и силата на третото око, все неща, които ми се струват доста далечни, но като задълбах в проучванията си, научих много интересни неща.

Епифизата е голяма няколко милиметра, намира се в мозъка и според науката е самостоятелен орган, който не е защитен от мозъчна тъкан и прилича на шишарка. Произвежда хормони, свързани с настроенията на човек, със сънищата, интуицията и с много от физиологичните процеси в организма. Жлезата реагира на светлина и това навежда на мисълта някои учени, че тя може да е закърняло трето око. Тя е един от най-силните халюциногенни невропреносители.

Намерих най-различни теории, според които хората с развито трето око могат да виждат в бъдещето, да са свръх сензитивни и т.н. Честно казано, здравият ми разум прие това като ала-бала, но писателят в мен яхна здраво идеята и от там се родиха моят герой Жоржи и неговите видения.

Съдейки по това, че романът прескача между различни епохи – от древността и Втората световна война до наши дни, какъв разказвачески похват използва за това? Има ли реинкарнация? И трудно ли беше отразяването на тези прескачания за теб?

Аз харесвам да чета книги, които ме разхождат в различни епохи, държави, светове и това неизменно се е пренесло и в моят стил на писане. Нямам прераждания или прескачания във времето на даден герой, а по-скоро чрез този похват показвам как нещо случило се назад във времето и на пръв поглед нямащо нищо общо с настоящето, може да е дало силно отражение.

Какво е мястото на романтиката в „Пренареждане“?

Има я, разбира се, все пак съм жена 🙂 Но е вплетена елегантно в историята и не е водеща, а по-скоро допълваща.

Мисля, че е утвърден факт, че жените са по-подредени от мъжете и са способни да вършат повече неща наведнъж. С оглед на това, искам да те питам каква част от романа беше плод на твоя план и каква се самосъздаде по време на написването ѝ?

Ако трябва да съм честна, аз не съм подредена, а по-скоро съм хаотична, но моят хаос си върви в определена посока, която има своя логика в главата ми. Аз трудно планирам какво ще стане в историите, които пиша. Опитвала съм, правила съм план, но започвайки да нареждам изреченията, те тръгват в коренно различна посока, така че ако трябва да отговоря конкретно – самосъздаде се цялата книга – едно парченце водеше към друго, то към трето и така, докато се нареди пъзелът.

Как се справи с редакцията? Предполагам, че част от обратната връзка, която си получила от читатели и редактори е била противоречива.

Да, разбира се. Колкото хора, толкова и мнения! Аз имах доста тестови читатели, може би 7-8, освен издателите и редактора. Всеки ми даде списък с препоръки на неща, които би искал да види различно. Опитах да се съобразя с голяма част от коментарите. Помощта на хората отстрани е много важна, защото авторът често се затваря в своя балон и не вижда недостатъците си, докато другите имат по-трезвен поглед. Взех предвид голяма част от бележките и се постарах да изгладя това, което им бе направило впечатление.

Бъдещето е много важна тема за мен. И сега да ти задам убийствения въпрос, свързан с това. Жоржи Жоао е герой с дарба, която граничи с проклятие. Как се създава персонаж, който вижда бъдещето, но не може да го промени? И как като вече го е видял, това бъдеще може да остане същото?

Харесва ми идеята, че нищо не е предопределено и дори някъде там във Вселената да има Бог с голям тефтер, който пише на кой какво трябва да се случи, то той да няма последната дума.

Искам да вярвам, че имаме избор и че с действията си определяме живота си. Затова и оставих при Жоржи бунта към ясновидството и му позволих да вярва, че може да пренареди картите на съдбата с действията си и независимо какво му показват виденията.

На корицата има маска с трето око. Това око има ли връзка с взирането в бъдещето или чакрите?

Да, то е свързано точно с епифизата, за която споменах по-рано и със силата на третото око, което според определени култури показва бъдещето, а Йогата твърди, че третото око отговаря за шестата чакра Аджна в човешкото тяло. Казват, че тази чакра е свързана с върховното умствено съзнание, което пък би помогнало за директно възприемане на невидими светове. Тя отговаря за интуицията, самоконтрола, ясновидските способности, мисловната енергия…

Какви следи от личния и/или професионалния ти живот можем да открием в „Пренареждане“?

Не съм сигурна дали има такива, освен че героят ми обича да пие кафе. Но ако се подложа на задълбочен психологически анализ, със сигурност ще открия много неща от моя начин на мислене в героите си.

Кое или какво ти беше най-трудно при написването на „Пренареждане“?

Да отделя време, предвид това, че имах бебе и трябваше да се върна на работа, да съм съпруга и работеща жена, а и това, че все чаках обратна връзка от някой за нещо. Но както казах, научих се на търпение или поне се надявам да е така.

Имаш ли любим автор и книга? И доколко голямо е влиянието им към написаното от теб досега?

Във всеки етап от живота си съм имала различни любими автори. Чета от дете и вкусът ми се е променял многократно. Като тийнейджърка харесвах приключенската литература – Александър Дюма, Виктор Юго, Емилио Салгари, Майн Рид и много други.

После се запалих по криминалета и трилъри (Чейс, Агата Кристи, Артър Конан Дойл), а научната фантастика ми стана особено любима в лицето на Джеймс Ролинс. Адски бях впечатлена от Айн Ранд, тя май и до сега е номер едно за мен, но после срещнах Стивън Кинг и бях запленена от многообразието в сюжетите му и начина му на мислене.

Към днешна дата чета много и най-различни автори и дори често си пускам за слушане книги, за които не знам нищо, за да срещам различни имена, без да съм обременена от рейтинги и коментари.

Харесвам скандинавските автори и доста френски. Никола Бьогле, Ю Несбьо, Ирса Сигурдардотир, Стиг Ларшон и много, много други. Всеки един от тях е оставил нещо в мен и то после неизбежно се е вляло в моят начин на писане.

Имайки предвид, че „Кая“ и „Пренареждане“ са вече осъществени произведения, които ще продължават да се срещат с нови читатели, какво предстои за теб като автор оттук нататък? Има ли нови проекти, които се пекат във фурната?

Имам готова чернова на роман, който мисля, че е най-доброто нещо, което съм писала до момента. Ще отведа читателите в свят, далеч в бъдещето, но отново във връзка с миналото и ще го срещна със същества с определени умения, но още не искам да издавам повече, защото тепърва този текст ще стига до тестови читатели и редактор.

Друго в плановете ми е да направя малка редакция на „Кая“ и тя отново да се срещне с читатели, а имам и петнайсетина страници от съвсем различен жанрово роман, който съм подхванала, та като цяло, само време ми трябва и няма да имам спирачки. Това е нещо, за което малко завиждам на колегите ми мъже, които нямат деца на главата си. Моят тригодишен генерал иска цялото внимание на майка си само за себе си :))

Традицията повелява последната дума на автора да се оставя. С какво послание ще изпратиш читателите на това интервю?

Искам да им пожелая да намират повече време за четене и за нещата, които ги правят щастливи. Четете, слушайте книги, срещайте нови светове и винаги бъдете търсещи!