Интервю с автора-детектив Емил Минчев

На ул. „Пекарна“ №221, вход Б, етаж 10, ап. 26 се намира панелка като всяка друга столична такава. С изтрит звънец и врата, покрита в паяжини. Казва се, че там може да се намери решението на всяка загадка, защото там живее най-надеждният детектив в страната – Емил Минчев. Превел разкази в най-различен обем за детектив Шерлок Холмс и написал цели 6 романа за детектив Бънк Ромеро. С писалка в ръка и рафт пълен с книги зад гърба, няма мистерия, която да не му е позната. И днес се надявам да имам имам честта да го интервюирам, за да мога да ви разсекретя най-конфиденциалните детайли на занаята и творчеството му. Затова поемаме дъх, натискаме звънеца и се надяваме да ни отвори.

Дзън-дзън!
Ехо!

Аха, значи сте тук, г-н Минчев. Здравейте! Предлагам да започнем този разговор за читателите на Scifi.bg с два въпроса. Труден и лесен. Кой сте вие и как сте?
Можете да ми викате Емо. Аз съм преди всичко писател и преводач, като имам зад гърба си 15 публикувани книги и над 50 издадени превода от английски. Чувствам се отлично, макар в момента да съм заринат с работа – но аз така предпочитам.

Наскоро излезе „Светломрак“? Що за чудо е това и какво да очакваме от него?
„Светломрак“ е продължението на “Светлосянка” в една планирана трилогия от книги, в които типично в свой стил преплитам няколко жанра: фентъзи, научна-фантастика и полицейски трилър/екшън. Има забавни герои, изненадващи обрати и луди приключения с призраци и хора, преминаващи от едно измерение в друго.

А как се роди идеята за „Светлосянка“ и не мислите ли, че паралелното съществуване на живота преди смъртта и след него малко или много отнема от тежестта на първото?
Хрумна ми, че не съм чел криминален роман, който се развива в отвъдното, със сериен убиец, който “убива” призраци. Стори ми се интересна и оригинална комбинация от тропи. И да, самата идея за живот след смъртта обезценява както живота, така и смъртта. Но може би в „Светлосянка“ и „Светломрак“ става дума за нещо друго… ще оставя читателите сами да открият.

Искам да отбележа, че съм си написал домашното и съм Ви проучил преди интервюто. Радвам се много на растящия интерес към творчеството Ви, но в същото време забелязвам, че не обелвате и дума за най-ранните си творби като „Кули от камък и кост“ и „Неограничен достъп“. Защо?
Защото не стават за четене и се срамувам от тях. Определено не ги препоръчвам. Не съжалявам, че ги написах, защото трябваше да мина през тях, за да ги надскоча.

По мои сметки, от 2006 г. насам имате издадени поне 12 самостоятелни произведения и няколко участия в колективни такива, като честотата на реализация на творбите Ви в последните години се ускорява. Как успявате да пишете толкова много и толкова често? Имам усещането, че сте българският Брандън Сандерсън. Писател на пълно работно време ли сте вече?
За съжаление, още не мога да си позволя да се занимавам изцяло с писане – това е трудно навсякъде, а в България е почти невъзможно. Иначе мистерията на моята продуктивност не е особено трудна за разгадаване – аз съм работохолик и пиша ВСЕКИ ДЕН.

Освен необуздан писател сте и читател без окови. Може ли да изброите 5 творби, които са Ви спрели дъха с креативността си?
“Многоръкият бог на Далайна” на Святослав Логинов, “Полет над кукувиче гнездо” на Кен Киси, “Песента на Сузана” на Стивън Кинг, “Хиперион” на Дан Симънс, “Сенна хрема” на Станислав Лем.

Как изграждате случаите, за които пишете? Извършвате престъплението и го заплитате, след което измисляте как да бъде разплетено? Хрумва ви интересно разплитане на случай от конкретна улика и изграждате престъпление, което да му подходи? Подхождате заедно с героя в неразгадан случай и заедно с него откривате възможен начин за осъществяването на дадено престъпление и оттам избирате как да го разкриете? Или използвате напълно различен подход?
Обикновено започвам с механиката на престъплението – трябва да е невъзможно, за да може Бънк да опровергае чудото. Най-често “убийство в заключена стая”. Оттам се връщам назад и започвам да мътя извършител, мотив, възможност, средство и т.н.

Какво е най-важното, научено от писателския Ви опит досега, което би било полезно за прохождащите писатели, които ще попаднат на този разговор?
Най-ценният съвет, който мога да дам, е че талантът и вдъхновението са второстепенни фактори при писането. Всъщност най-важното условие за успех е трудолюбието – дисциплина и желязна трудова етика. Това е моята рецепта.

Кой е по-по-най, или в случая, коя поредица е по-по-най: „Бънк Ромеро“ или „Книги на светлината“?
Бънк Ромеро винаги ще заема специално място в сърцето ми, но според мен двата романа от Книгите на светлината са по-добре написани, по-шантави и по-оригинални.

Накъде ще продължи творчеството Ви? Приключи ли се с „Бънк Ромеро“? Ще има „Светлосветлина“ или ще се сблъскаме нещо напълно ново?
Ще има книга от вселената на Бънк, но без самия Бънк. В момента пиша “Митко и омагьосаната планета” – втората книга от детската ми научно-фантастична поредица. Имам и нов сборник с разкази, “Надгробни плочи”. След това се заемам със “Светлобезкрай” – завършека на трилогията.

Радвам се, че имах възможността да водя този разговор с Вас и ще го използвам, за да препоръчам на читателите на Scifi.bg да хвърлят поглед на вашето творчество. А Вие имате ли някакво послание към тях за довиждане?
И аз сърдечно благодаря за тази възможност! Посланието ми към феновете на Scifi.bg е да бъдат всеядни читатели и да не се ограничават жанрово, защото изкуството е безкрайно и вдъхновението дебне отвсякъде!