Интервю с автора на „Раят под купол“

Неведоми са пътищата Господни, както са неведоми и пътищата вселенски. Така, без да съм бил в търсене на нови книги или автори, преди няколкото дни, докато бродих из безкрайната шир на нета, попаднах на един обещаващ български автор на име Оливър Костов и неговия дебютен роман „Раят под купол“. Тъй като той имаше сайт и началото на творбата беше налична за четене там, зачетох две страници и веднага се потопих в утопичния свят на автора, където всички деца са родени на една и съща дата и имат една и съща майка, която ги възпитава, изскачайки от прожектори, инсталирани на всякакви места, и баща, когото могат да видят от същите прожектори само на рождените си дни. Всички те живеят под един райски купол, където не се ползват пари и царува изобилие. Но каква ли е тайната цена на всичко това? Останал впечатлен от стила на автора и света, който се е изплъзнал от въображението му, беше ми ясно, че нямаше как да не го поканя на интервю в Scifi.bg.

Здравей, Оливър, радвам се, че прие поканата ми да гостуваш в списанието. Би ли ни казал кой си ти и какво представлява „Раят под купол“?

Първо искам да благодаря за поканата и за интереса към моите писания. Аз съм един фанатичен фен на фантастиката от най-ранна детска възраст. Казват, че това се израствало в определен период, когато човек стъпвал ужким здраво на земята. При мен упорито не се случва. Въпреки че вкусът ми към забавление се е изменил, качествената фантастична история, която те прехвърля в едно нереално, но правдоподобно място, винаги събужда допаминовите ми рецептори.

„Раят под купол“ е моят дебютен роман, и бих го отнесъл към жанра на дистопичната научна фантастика. С историята се опитвам да предам на читателя моя мироглед относно моралния компас в едно общество, динамиката на ценностите и аналогията в развитието между индивидите и обществената единица като цяло.

Защо от всички възможни светове реши да напишеш история точно за този с тези герои?

Както веднъж бях споделил пред моите приятели от Блърпейпър, които разпространяват хартиеното издание в България, тази история се беше зародила в главата ми преди много години. Имаше точно определена версия на една дистопична реалност, която никой автор не се беше сетил да изследва. Как точно би се отразила сингулярността на човешкото развитие в едно общество, зародено в балон, изкуствено и съвършено? И дали всъщност едно човешко общество може да бъде съвършено, при условие че хората не са съвършени? Може ли да разчитаме, че технологията ефективно може да запълни дупката, оставена от първичната човешка греховност?

Всъщност чаках някой да напише тази история. Но няколко години никой не я написа. И накрая реших да се захвана аз. Дали написах историята, която винаги съм искал да прочета? Може би…

През цялото време, докато пишех, имах за цел да създам една история, която да ми хареса на мен като читател. Тъй като не трябваше да се съобразявам с издатели и техните изисквания, можех да си го позволя. Дали ще съжалявам за това от комерсиална гледна точка? Много е вероятно. Писателите винаги са нишови читатели. Самият роман е много труден за маркетиране, за определяне на целевата аудитория… Но, както вече споделих, не съм се съобразявал с каквито и да е комерсиални стандарти. И вярвам, че романът се получи точно такъв, какъвто пожелах. Ще се хареса ли на всички? Съмнително. Но считам, че читателите, с които говорим и мислим на един език, ще бъдат силно впечатлени. 🙂

Знаеш ли, това, че си написал книгата, която винаги си искал да прочетеш, ми напомня за една моя странна черта… Обичам да мисля за истории в концепции, чиито представители не харесвам. Имало ли е нещо подобно при теб – нещо някъде конкретно да не ти е харесало и да е положило основите на тази творба?

Не мисля, че имам антигерои, които са ме вдъхновили. Но това, което определено ми оказа влияние, е развитието на ценностната система в хората според обстоятелствата. Изключително ми е интересна промяната в хората при сблъсъка им с властта. Когато един индивид е подложен на въздействието на „универсалния наркотик“, той или тя много често се превръщат в това, с което са се борили през целия си живот. Много автори пишат и говорят за това. Като почнеш от „Приказка за стълбицата“ и стигнеш до житията на Дарт Вейдър и Уолтър Уайт. Дали най-голямото наказание не е именно заплахата да се превърнеш в това, което винаги те е отвращавало?

Това явление далеч не е изолирано само в художествената литература и кино. Може да видим примери от историята, достатъчно е да отворим биографията на Робеспиер, Наполеон, Сталин… „Властта покварява, а абсолютната власт покварява абсолютно.“ Цезар кара своите приближени да му повтарят ежедневно „Memento Mori“. Но какво би било спасението от тази поквара, ако дори смъртта не е възможна?

А какви творби и/или автори вдъхновиха Раят под купол позитивно, също така и теб като автор?

Всички фенове на жанра ще усетят силното влияние на Айзък Азимов, Артър Кларк, Джордж Оруел, Филип К. Дик, Лиу Цъсин. Определено съм впечатлен от твърдата фантастика с акцент върху уърлдбилдинга. Тук съм длъжен да спомена и още две имена, които обикновено не се свързват с научната фантастика, но ги считам за основно вдъхновение.

Първото е това на Айн Ранд, чиято философия считам за основополагаща за моето професионално развитие и ценностна система. Обективизмът и култът към успеха, постигнат с много умения и усилия, са вечен извор на вдъхновение.

Второто име, с което предполагам че ще изненадам читателите, е Джон Стайнбек. Не мисля, че има по-голям майстор в създаването на герои от него. Всеки може да попие как се създават интересни, достоверни, многослойни персонажи, заемащи целия морален спектър.

А имаше ли неща извън литературата, чиито следи можем да открием в романа ти?

Разбира се. Научната фантастика ми е любимият жанр и за филми, сериали и видеоигри. Тук списъкът може да се окаже твърде дълъг, затова ще се опитам да го посъкратя. Като пълнометражни филми бих посочил Interstellar, Terminator (всички филми ми харесват, но като че ли най-много „T2: Judgement Day“), „2001: A Space Odyssey“. Като сериали бих посочил: „The Expanse“ и „Altered Carbon“. Като видеоигри – ами… много са. 😃 Започваме със класики като „Mass Effect, „System Shock“, „Bioshock“, „Freelancer“, „Starcraft“… Всъщност трябва да си изредя цялата геймърска кариера, а тя е доста дълга (играя от времето на „Wolfenstein 3D“ и „Doom“, ако даваха годинки за стаж, вече трябваше да съм в пенсионна възраст 😃). Ако трябва да съм честен, считам, че видеоиграта е съвършената среда за качествена научна фантастика и неизменен източник на вдъхновение.

Какъв архетип писател си? Архитект, който планира всичко, или градинар, който засажда и оформя дръвчетата си?

Бих казал, че съм архитект на около 70%. Не сядам да пиша без да имам точен план в главата и в тефтера какво и как ще се случи, ориентировъчен брой думи на сцена и т.н. Трийсетте процента импровизация обикновено се случват ако успея да се вкарам качествено във филма (пиша без разсейване поне цял час) и успея сам да заменя първоначалната идея на сцената с нещо по-впечатляващо. Де факто да се изненадам сам себе си. 😃 Най-добрите моменти за мен се раждат именно по този начин, когато градинарят се появи отнякъде и вкара на архитекта една лопата в главата и поеме контрола.

Иначе писателският процес за мен изглежда горе долу така: описваш посланието, което искаш да изложиш с романа, избираш свят и герои. След това разбиваш действието на глави, главите на сцени, слагаш си таргет брой думи на сцена, плюеш си на ръцете и започваш. И се надяваш градинарят да се появи по някое време. 😃

Работиш ли върху нещо друго, ако не е тайна?

Да. Новата ми книга е в процес. Обаче жанрът не е научна фантастика. Любимият ми стил ще трябва да ми прости тази изневяра.

Това е доста неочакван обрат за мен. След казаното по-горе останах с впечатлението, че си фанатичен фен на фантастиката. Разкажи ми малко повече за тази изневяра.

Странно е наистина, дори за мен. Може би „Раят под купол“ успя да събере целия ми запас от идеи в сферата на научната фантастика и да ме накара да ги напиша кратко, сбито и ясно. Не мисля, че ако тръгна да пиша ново sci-fi, към момента, мога да дам на света нещо свежо и интересно. Не съм и много голям фен на епизодичността, която често води до създаване на литературни сапунки.

За сметка на това през последните години доста интересни идеи се появиха в празната ми глава на тема алтернативна история и исторически фикшън. Някъде му казват на това low fantasy (ниско фентъзи). Та книжката, която пиша в момента, би трябвало да се самоопредели като исторически хорър. За мен е много интересен целия времеви период, в който се развива действието, защото е сравнително екзотичен и малко писатели и сценаристи са ровили в него. Засега няма да разкривам повече подробности, като му дойде времето ще се чуе. 🙂

Радвам се, че имах възможността да водя този разговор с теб. Пожелавам ти да не спираш да развихряш креативността си и да видим още много произведения от твоето въображение. Ще оставя закриването на интервюто на теб. Има ли нещо, което искаш да кажеш за читателите на Scifi.bg?

Пожелавам на всички да не спират да четат, гледат и да се наслаждават на качествената научна фантастика. В 2025 г. живеем в един свят, който моя милост от 1999 г. би определил като абсолютно фантастичен. Какво като не сме още на Марс или на хиберниращ кораб на път за Алфа Кентавър? Ние имаме изкуствен интелект, който ни превъзхожда в почти всяка научна област. Ние имаме свръхмощни компютри, които почти не изразходват енергия, могат да извършват милиони операции в минута и се събират в джобовете ни. Въпрос на време е окончателно да се разнищят загадките на човешкия геном. Смятам, че сингулярността е на хоризонта и ще се случи в рамките на нашите животи. Много хора ще бъдат изненадани и дори уплашени от темпото на промените. Но не и фантастите. Ние сме прегърнали промяната и еволюцията като естествено състояние на света и знаем че понякога това, което разделя спекулативната теория от суровата реалност са само… няколко години!

Бъдете живи и здрави!