Как се преодоляват Карпатите?

Това е книга за почитателите на Мишел Уелбек и на Кристофър Прийст. Спомнете си “Възможност за остров” (The Possibility of an Island) или “Разделянето” (The Separation), добавете на вкус няколко щипки наркотичен делириум – като в призведенията на друг класик, Филип К. Дик – и ще получите този роман. Ако това ви звучи амбициозно – да, авторът изглежда има високи амбиции и се е постарал да отведе читателите си далече по пътя към тях. Ще добавя, че Георги Цветков е професор по химия в Софийския Университет.

За какво е „Преодоляването“?

Това е най-трудният въпрос. То започва като книга за свободата. Унгарски офицер, Лайош (кръстен на реално съществувалия журналист и революционер Лайош Кошут) се завръща от Новия свят за да се срещне с Кобурга – герой, зад когото прозира фигурата на първия ни следосвобождески княз. Лайош търси подкрепа за борбата на своя народ срещу Австрийската империя. Надявам се, че вече става очевидно – в книгата има множество исторически аналогии, но те не са явно заявени, а са оставени в по-голяма степен на догадките и на въображението на читателя. Само неслучайно подхвърлена дума тук или там предоставя материал за подхранване на това въображение – ако читателят има желанието да си направи труда и да го използва, разбира се. В заслуга на автора трябва да отбележа, че намеците са ненатрапчиви и не се усеща проблемно авторско присъствие, което в други книги постоянно ни казва с повече или по-малко открит текст: „написал съм това изречение, за да разберете, че трябва да се се почувствате така и така…“

След въвеждащата среща между унгарския офицер и вероятния-български-княз започва наистина интересната част.

Ние постепенно откриваме, че в средата на деветнадесети век океанското ниво се е издигнало, голяма част от сушата е потънала и Европа е набраздена от морски пътища – канали – по които бродят скоростни (!) подводници. На пръв поглед – пряка аналогия с последствията от съвременното глобално изменение на климата, но това никога не е казано в прав текст, и макар че има подводници, няма признаци на ранна индустриална революция със съвременните мащаби. И подводниците на Кобург са едни такива, маломерни и скоростни… условни.

В книгата условностите и символите играят огромна роля и с напредъка на повествованието политическите… условности постепенно отстъпват място на екологичните, а по-нататък предстои да направят още един рязък и непредсказуем завой (няма да го разкрия тук!), който обаче от висотата на читателите, достигнали до последната страница, е съвсем логичен и обясним. Запазвайки изненадата в тайна, мога само да кажа, че съвременните геополитически реалии са отразени в изкривено огледало по много мъдър начин…

За сметка на това ще спомена – това става ясно още в самото начало – че практически всеки член на топящото се европейско общество – от офицерите, които безумно „яздят“ подводниците, точно както един безумен би яздил бърз кон (за безумието си има причина!) до техните слуги – ежедневно се дрогира с бучиниш (и да, Сократ е споменат), с ужасяващи последствия за стария континент. Паралелите с нашето общество, „дрогирано“ от медиите и социалните мрежи, е повече от очевидно.

Краят е отворен и авторът ни оставя да решим сами дали изненадващото присъствие – пушката-намек за него се намира още на първите страници – е нашествие или спасителна експедиция.

Вместо да ни натрапва отговори, Цветков ни повежда на пътешествие в духа на Толкин (или на Ле Гуин – спомнете си как героите на „Лявата ръка…“ пресичаха ледените пустини) към сърцето на Африка. Това е пречистващо изживяване, което връща героите към абсолютните им корени по няколко… специфични начина, които не мисля, че трябва да споменавам в това ревю.

При желание в романа може да се открият и повече влияния, освен от Уелбек, Прийст и Дик. Тук са и Буковски, и Пинчон, и още куп от недоволните и разярени млади автори на 1960-те. Постепенно в читателя – или поне в мен – се затвърди убеждението, че имам пред себе си класически случай на „ненадеждния разказвач“, както в много от книгите на гореспоменатите автори. Тук методът е използван, за да размие границите на физическите и менталните преживявания.

Споменах съвсем малка част от парада на символи, който минава пред очите ни; сигурен съм, че по-внимателен читател ще открие още. По същество, тази книга е за самите символи, за тяхната природа и тълкувание, за тяхното влияние – в същата степен, в която романът е за историята, героите и тяхното развитие.

За мен „Преодоляването“ е пример за качествена литературна фантастика. В България подобна литература творят Здравка Евтимова, Янчо Чолаков и, макар да не си признава принадлежността към фантастичния жанр – Георги Господинов, чието „Времеубежище“ е класическа фантастика на едромащабния социален експеримент. Е, тук маркетингът вероятно е затруднен от сложността и изобилието на символите – предполагам, че изискват прекалено силна литературна основа и начетеност, за да добие книгата статут на бестселър, но това не пречи на качеството на самата книга.

За мен беше удоволствие да си проправям път през дебрите от символи и аналогии, които е заплел Георги Цветков. Препоръчвам “Преодоляване на Карпатите” и, да, често препоръчвам книгите, на които пиша ревюта, но това е защото пиша почти само за произведения, които харесвам. И това определено е от тях!

Моята оценка:
История – 5.50
Герои – 5.50
Стил на писане – 5.50
Eлементи на изненада – 5.50
Емоционален заряд – 6
Теми за размисъл – 6
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 6
Старание на автора – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 4

Обща оценка: Отличен (5.55)