Какво е охана?

Не съм гледал оригиналната анимация на Дисни „Лило и Стич“ от 2002 година, така че нямах предварителни очаквания или база за сравнение, просто отидох да видя игралния римейк, за да разбера за какво е целият този шум. За съжаление, аз съм доста по-възрастен от таргет публиката на филма, така че не можах да го оценя напълно, но все пак мога да го препоръчам с чиста съвест за децата на едноцифрена възраст.

Стич е непослушен биологичен извънземен експеримент, който бяга на Земята и бива осиновен от Лило и нейното семейство. Самата Лило също има доста проблемно поведение, така че двамата си пасват отлично и се вкарват в немалко забавни ситуации. Забавни, разбира се, само за тях, не за по-голямата сестра Нани, която се грижи за Лило след смъртта на родителите им и от отговорности на възрастен няма възможност да изживее младините си.

Сюжетът е доста детски и формулаичен, гледали сме го много пъти в други подобни филми. Посланията са познатите от този жанр – най-важното е да сме заедно и да ценим семейството си, дори то да не е идеално понякога. Филмът е възможност и за промотиране на хавайската култура, макар и на доста опростено ниво. Все пак научаваме няколко думи, включително охана, което значи семейство, като то не е задължително да е свързано само с кръв.

Доколкото изгледах кадри от старата анимация, ако вече я познавате, май няма нужда да гледате римейка – много от сцените се повтарят едно към едно. Все пак, ако сте върли фенове, нямам намерение да ви отказвам да преживявате историята още веднъж, но с живи актьори и някои малки разлики тук-таме. Аз винаги съм предпочитал игралните филми пред анимациите, така че нямам против тази да бъде дефинитивната версия на „Лило и Стич“, макар и все пак да не знам какво изпускам от оригинала.

Не бих препоръчал филма на възрастни хора, все пак той си е чисто детски. Не казвам, че ще ви е скучно, ако се падне на вас да го гледате с детето, просто няма с какво да ви впечатли. Има обаче достатъчно сцени с извънземни и космос, така че е добра първа крачка за малки момченца и момиченца към фантастиката. Честно казано, можеше да се прекара повече повече време със Стич и неговите пакости и не чак толкова с фокус върху Лило, Нани и хавайските песнички и нравоучения, но като за детски филм с конкретни цел и послания – става. Малко е странно също, че никой от героите не знае как изглеждат кучетата…

Консенсусът сред ревютата на другите критици е, че Lilo & Stitch е сред по-добрите римейкове на Дисни и успява да пресъздаде чара на оригинала, макар недотам въображението му. Присъединявам се към мнението, но с уговорката, че причисляването към по-добрите римейкове на Дисни не е кой знае какво постижение.

Моята оценка:

История – 4.50
Герои – 4+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 4-
Теми за размисъл – 4-
Емоционален заряд – 4.50
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5+

Общ успех: Мн. добър (4,50)