Какво ни разказва Стриксът в том 3?

Сигурно вече сте чули за новата фантастична инициатива в българската жанрова литература – за сборниците „Сказанията на Стрикса“, които излизат редовно веднъж на три месеца. Вече се натрупаха три тома в поредицата, като аз, основният автор на новини и статии в SciFi.bg, участвам със свой разказ в третия. Книгата излезе на пазара през септември, все още се продава в онлайн-книжарница SmartReading (ако пък не искате да поръчвате онлайн, можете да потърсите том втори, който е разпространен по книжарниците, и да дадете шанс първо на него – макар че нито един от броевете или разказите не може да бъде показателен за качеството на цялата поредица, защото авторите всеки път са коренно различни, а издателят не им налага никакви ограничения). Сега ще ви представя и моето мнение за нея.

Като цяло, „Сказанията на Стрикса, том 3“ си струва. Книжлето е малко над 200 страници, а цената му е даже умилителна за съвременния пазар с безобразно скъпи издания – едва 10 лева. С други думи, за малко пари ще получите достатъчно развлечение, както и удовлетворение, че сте проявили интерес към българското. Нито един от разказите не ме разочарова, макар че и нито един не ме впечатли с особена гениалност. Хареса ми, че шестте произведения са тотално различни. Може би няма да се радвате на всичко, но и със сигурност няма да останете без да сте се зарадвали на нищо – толкова разнообразни жанрове, теми, стилове, герои, истории, че няма как поне една да не ви допадне. Авторите са Даниел Иванов (известен с дебютния си роман „Блатна треска“), Петър Атанасов (аз), Димитър Запрянов (с дебютния роман „Кръстопът“), Донко Найденов (сборника „Хоризонтите на лудостта“), Николай Теллалов (поредицата „Да пробудиш драконче“), Емилиян и Станимир Вълеви (комикси).

Първият разказ е „Не ми пипай мъжа!“ от Даниел Иванов. Нещо като „Игрите на глада“ в изцяло женски вариант. Няколко бойни мадами ще се трепат една друга в смъртоносно риалити, за да се преборят за свой собствен мъж – изключително рядка стока след като вирус убива почти всички от „силната“ половина на човечеството. За съжаление, тази творба ми допадна най-малко. Описанията на жените, арената и действията са твърде дълги, често не особено логични. Героините имат потенциал да са интересни, но не са развити и затова смъртта им не впечатлява и не предизвиква емоции. Накрая има обрат, но историята свършва точно когато той започва да се развива. Въпреки това, намирам концепцията за интересна и може би с повече старание щеше да се получи по-добър разказ.

Вторият разказ е моят – „Най-красивата покойница“. Главната героиня, Силвана, е една от най-големите красавици на селото си, но е мъртва. Началото на разказа е с нейното събуждане, след като е била съживена от дърт противен некромансер. Спомените й са объркани и тя не помни нито кой я е убил, нито каква е била приживе. Първата й работа ще бъде да избяга от двореца на магьосника, а след това – да си спомни всичко необходимо, да разкрие убиеца си, да отиде при децата си и да разбере какво ще прави оттук нататък. Може ли един мъртвец да се завърне към старото си аз и може ли да запази доброто в себе си въпреки всички неприятни случки? Не съм се старал да пиша гениално и широкомащабно произведение, по-скоро ми беше интересно да се опитам да разработя жена главна героиня, да развия нейната интимна история и да разгледам дилемата за избора между доброто и злото, отговорността към другите и към себе си, същността на живота и щастието във втория шанс. Всичко това, пречупено през призмата на съживяването като Франкенщайново чудовище.

В средата е най-дългият разказ, „Истории от Радония: Бремето на Акамер“ от Димитър Запрянов. Ако обичате приключенска литература, това е вашата творба. Акамер е бивш войник, имал неблагоразумието да се забърка с лихвар. Сега трябва да пропътува през опасни земи и морета, за да убие врага на кредитора си, ако иска дългът му да бъде опростен, а жената и детето му – спасени. От една страна, този разказ ми хареса най-много. Акамер е интересен герой, хората около него също, заедно минават през изобилие от приключения. Стилът на автора ме изненада много позитивно – увлекателен е, с леки щипки хумор там, където е уместно, чете се леко и приятно. Фентъзи елементите също са в оптимално количество, използвани разумно и с мярка. От друга страна, не ми допаднаха завършеците на историите на персонажите, тъй като те обезсмислят извървените пътища. Прескача се от приключение на приключение, без да има реално развитие на героите или значими последствия. Ако този разказ беше пълноценно развит роман с повече свързаност между отделните части и различен край, щеше да бъде страхотен! Сега е само добър, което е малко разочароващо, защото потенциалът за повече е видим.

Четвъртият разказ е „Виртуален свят“ на Донко Найденов. Майла си е хванала интересно гадже – Роджър е създател на виртуален свят, където съзнанието може да остане след като тялото умре. Оказва се, че партньорът на Роджър иска да заграби този свят за себе си и да го опорочи, заради което добрият изобретател загива. Майла, която тепърва разбира за технологията, трябва да се довери на инстинктите си и да влезе в електронното пространство, за да помогне на виртуалния Роджър да оправи нещата. Отново имаме много приключения, както и щипка „Играч първи, приготви се“, което е много добре. Неведнъж съм казвал, че нямам търпение да се разработи истински виртуален свят, където човек реално да може да се губи с часове, така че темата ми е интересна. За съжаление, героите не са толкова интересни или добре развити, поради което екшънът на моменти доскучава, като в първия разказ, а и не съм сигурен дали Донко е играл достатъчно VR, за да разбира добре технологията.

Последният разказ е „Отговорите, които чакат“ на Николай Теллалов. Авторът е безспорно най-големият ветеран в отбора, най-голямото име. Творбата е твърда фантастика, чието действие се развива в бъдещето, не точно на Земята, или поне не точно на нашата. В траекторията на Луната е скрит портал към други светове, които хората с нетърпение изследват. Проблемът е (а всъщност проблем ли е това?), че те не се интересуват много от произхода на този портал – кой и защо го е сложил. Човечеството за пореден път решава да не се тормози с мислене, а просто да консумира. Разказът е доста философски, личат си опитът и годините на Теллалов – усещането е като от стара фантастика от ХХ век, в добрия смисъл. Създаден е богат и интересен свят, който изисква доста мислене и въображение, за да се възприеме пълноценно, зачекнати са интересни философски и политически теми. За съжаление, това става за сметка на сюжета, който върви бавно и трудно. Отново ми се струва, че тази идея щеше да е по-подходяща за цял роман.

За финал е сложен кратък комикс – „Ловец на змейове“ от Емилиян и Станимир Вълеви. Чудесна е идеята да се разнообрази поредицата „Сказанията на Стрикса“ с такава инициатива, но 3 страници картинки са крайно недостатъчни за нещо повече от виц. Тук някакъв мъж убива баща си, който е полудракон. Артът е приличен, но сюжетът е по-малко и отколкото в трейлър за филм, без да е нов или впечатляващ. В един от отзивите за „Сказанията на Стрикса, том 3“ е изказана препоръката комиксите да бъдат по-дълги и черно-бели. Абсолютно съм съгласен с нея – така хем ще има повече смисъл в тях, хем няма да оскъпяват книгата.

И така, както виждате, във всяко от произведенията намирам по нещо, което да ми хареса, но и недостатък, за който да се заям. В крайна сметка обаче не съжалявам за прекараното време с нито един от разказите и ще повторя, че според мен „Сказанията на Стрикса, том 3“ е добре получила се книга, която си струва парите. Издателството има намерение да продължава с поредицата, като том 4 излиза на 15 декември, а за том 5 се готвят някои промени, които да разчупят формулата. Инициативата е наистина похвална и искрено се надявам да има дълъг живот, както и голям интерес към нея!

Усреднени оценки на всички творби:
История – 4.50
Герои – 4.50
Стил на писане – 4.50
Eлементи на изненада – 4
Емоционален заряд – 4
Теми за размисъл – 5+
Фантастични елементи – 5.50
Степен на оригиналност – 4.50
Старание на авторите – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5-

Общ успех: Мн. добър (4,68)