Към езерото, селото и истината

На пръв поглед руският сериал „Эпидемия“, по-известен с английското си име To the Lake не изглежда като нещо особено. Пак някакви вируси, пак имитация на „Живите мъртви“, на плаката и в трейлъра се акцентира върху някакви досадни дечица, че и всичко това идва от страна, която усилено върви обратно към мрачното си съветско минало и иска да завлече и останалия свят със себе си. Отне ми няколко месеца да стигна до него, и то се прежалих да си го пусна случайно – Netflix ми припомни трейлъра и си казах „Оф, от мен да мине, дай да го видим“. Е, би било твърде меко, ако кажа, че съм приятно изненадан. Сериалът е превъзходен и много по-смислен, отколкото рекламните материали показват. Има пълнокръвни герои, чести обрати, бързо темпо, трогателни моменти, напрежение – всичко, което бихме могли да искаме, че и повече. Впечатлен съм и затова се чувствам длъжен да ви го представя в детайли.

Главните герои в „Епидемия“ са Сергей, разширеното му семейство и съседите. Той е бил женен за Ирина и с нея има син – Антон, но сега двамата са разделени и той е с психоложката Аня, която пък има син от предишен брак – Миша. Съседското семейство е с по-простичка структура – Леонид с дъщеря му Полина и младата му нова жена, бившата стриптийзорка Марина. Двете не се понасят, но са принудени да живеят заедно. Когато смъртоносен вирус започва да избива хората в Москва, Сергей и Аня са посетени от баща му. Той го предупреждава, че епидемията е наистина страшна и не само няма да отмине, но и ще извади наяве най-лошото от хората. Сергей се връща в столицата, за да спаси жена си и сина си, а след това всички заедно се отправят на пътешествие към единственото закътано място, където биха могли да оцелеят – корабокруширал кораб в езеро в Карелия, превърнато от бащата на Сергей във вила. Пътуването им ще ги срещне с редица опасности, с всякакви хора (от свестни и трогателни герои на нашето време до пълни изроди и гнусни селяндури) и ще извади наяве куп истини за взаимоотношенията им.

Епидемията в сериала е повече фон, на който да се развиват персонажите, отколкото основна тема. Да, тя мотивира действията на героите, но реално почти никой не умира от болестта на екран – много повече хора са застреляни или заклани в страх от болестта или пък защото цивилизацията много бързо се разпада и психопатите могат да мародерстват безнаказано. Епизодите са само 8, но реално в тях се случват достатъчно събития като за 4 сезона на „Живите мъртви“ (все пак, въпреки липсата на зомбита, предимно с този сериал се правят сравнения). Страхотно е, че сериалът е руски, защото това ни дава различна перспектива върху познатата тропа за епидемия и апокалипсис. За разлика от повечето продукции в Източна Европа и всички в България, героите тук са истински, говорят напълно нормално като за културата си и репликите им не звучат като преведени от американски филм и дублирани.

Впрочем, тук има и една особеност. В първите епизоди основният враг са руските военни, които уж са изпратени да карантинират населението и да ограничат болестта, но всъщност са тотални изверги, които използват ситуацията, за да избият агресията и комплексите си. Болни, здрави – всички са под ножа. В САЩ такъв сюжет едва ли ще мине толкова брутално, но тук той е напълно достоверен. Най-хубавият епизод всъщност отнема фокуса от главните герои, за да покаже как жителите на едно от селата оказват организирана съпротива срещу росгвардията, за да защитят домовете и живота си. След като този епизод е качен на сайта на руската телевизия, два дни по-късно е свален, а останалите епизоди са отложени за пролетта. Телевизията не е коя да е, а Premier, собственост на Газпром. Официално обявената причина е разделяне на сезона на две половини с цел увеличаване на рейтингите, но зрителите знаят, че става дума за цензура – как така сериалът ще показва властите и военните като лоши?! В същата седмица от същата телевизия е цензуриран и спрян епизод от друг сериал, защото си е направил шегичка с Путин, а директорът на Газпром-медиа е привикан в Министерството на културата. Когато „Эпидемия“ се завръща в ефир, още в началото на следващия епизод по радиото набързо се съобщава за „незаконни паравоенни формирования, които безчинстват из провинцията и не действат от името на правителството“. Сюжетната линия бързо е забравена, военните изчезват и историята се фокусира върху главните герои. В последния епизод пък се появява външен враг, срещу когото без съмнение смелите руснаци ще се борят самоотвержено и обединени в името на родината си във втори сезон. Та, когато се оплаквате от пропаганда и цензура в американските сериали задето са забранили на някого да насажда омраза към малцинствата, спомнете си, че в други държави действат много, много по-грубо с далеч по-нечисти цели.

Но както и да е, въпреки това леко лирично отклонение, сериалът все пак си остава превъзходен. Шокиращо е колко близки са героите по манталитет до българите. Всички те са сиви – някои по-тъмно, някои по-светло, но нито един не е само добър или само лош. Сергей е най-свестният в цялата група, той е Рик Граймс на To the Lake, оправя се в бой и прави каквото трябва, за да помогне на близките си, но същевременно е прелюбодеец, а на моменти е и доста смотан. Бившата му жена Ирина е скандалджийка, която се държи досущ като съседката ми от първи етаж, но понеже все пак е млада и хубава (за разлика от съседката от първи етаж), а и се справя с нелеки предизвикателства, мъжете я харесват. Аня е интелигентна и като цяло сдържана жена, но и тя минава през много трудности, като не успява да запази самообладание във всяка ситуация. Най-противният персонаж е Леонид, типичен славянски чичак, отиващ към дедик, който се мисли за боса на кокоса и смята за оправдано да прецаква хората в името на собственото си благополучие (смесица от съседа ми от четвърти етаж и този от трети), но все пак е оправдан от обичта му към жена му и дъщеря му, а и в такава среда е отраснал – такива ценности е научил, така че не можем да го мразим. Децата няма да коментирам, въпреки че и те си имат роли в сюжета, а ако започна да говоря и за интересните второстепенни персонажи, които идват и си отиват от сюжета, ще откарам 10 абзаца. Достатъчно е да кажа, че всеки от героите има своя добре развита индивидуалност, а групата от такива е направо взривоопасна комбинация във всеки един момент. Ирина не може да прости на Аня, че е откраднала мъжа й, Аня ненавижда съседа заради отвратителното му поведение, но пък синът й е влюбен в дъщеря му. Най-хубавото (а и доста плашещо) е, че героите спокойно биха могли да бъдат и българи, при което поведението и дори диалозите биха се развили по абсолютно същия начин – нещо, което не мога да кажа за героите в американските сериали, които нашите телевизии все още твърде много копират. Така, въпреки че всеки от героите има по някоя противна черта в себе си и е дразнещ с нещо, остава възможно да ги харесваме и да се идентифицираме с тях, или пък да виждаме наши познати в тях, при което да се вълнуваме от случващото се с тях и да им стискаме палци да стигнат до някакъв хепи енд. Тъжното за мен е обаче, че това показва колко еднотипно се развиваме с руснаците по манталитет и как цивилизационното откъсване от тях и приближаване към Запада засега изглежда като мираж. Впрочем, друга любопитна културна разлика със Запада си личи в превода на една реплика – един от героите шофира посред нощ и казва „тъмно е като в негърски гъз“. Преводът на английски е „много е тъмно“. В тази връзка, дори да не говорите руски, горещо ви препоръчвам да гледате сериала в оригинал, а не с ужасния дублаж на английски или друг език.

Ако намирате прилики между сюжета и истинския свят, те са случайни. Сериалът се базира на книгата „Вонгозеро“ на Яна Вагнер, която е излязла много преди да се чуе за COVID-19, а и самият той е заснет отдавна. В „Эпидемия“ няма коментари към настоящата ситуация, но все пак се намират някои прилики, за които сценаристите правилно са се досетили – паниката като повод да извадим най-лошото от себе си и да започнем да правим наистина големи глупости в опит да осигурим себе си и близките си, жалките опити на властите да залъжат населението, че всичко е наред, възприемането на институциите, които ние издържаме със собствените си данъци, като враг, който ще ни ограничава, мачка, избива, но със сигурност няма да ни помогне и др. неприятни моменти, които и при нас се оказват истина, макар и в по-лек вариант, защото, слава Богу, коронавирусът не е толкова смъртоносен, колкото този от сериала или колкото се опитаха да го изкарат в началото. Повечето социален коментар обаче е насочен към пропастта между столицата и провинцията, алкохолизма като масов неосъзнат проблем, оскотяването на хората (което се корени в причини, нямащи нищо общо с епидемията) и като цяло неспособността на различните хора да се доверяват един на друг, да работят заедно и да се съхранят като общество дори и без форсмажорни обстоятелства, а камо ли при разпад на цивилизацията. Същевременно, показани са и хорица, които така или иначе са свикнали да вършат полезната си работа без особена държавна подкрепа – те не спират да следват рутината си дори в условия на апокалипсис, защото и без друго работят почти в такъв. Абсолютно същите проблеми имаме и в България, но тук дори още си нямаме сериал, който да ги извади на показ (евентуално наченки на подобни елементи можем да намерим в „Столичани в повече“, но той все пак е комедия, така че не става за пример).

Разбира се, сериалът не е перфектен и си има някои кусури. На моменти персонажите реагират пресилено, с което нарушават цялостното усещане за реалистичност, а твърде големите изисквания от сюжета (тук тази ще полудее, тук онази ще откачи, тук третата ще истеряса) идват множко и за иначе доста добрите актьори. Между другото, актьорската игра е учудващо добра – самият режисьор казва, че подобна отдаденост е видял само по време на снимките на „Чернобил“ от западните актьори, но не е виждал в Русия преди, и явно това не са само приказки заради рекламата. Дори и с класен актьорски състав обаче, когато сюжетът прекали с търсенето на драматичност, нещата не се получават съвсем.

Да продължим с недостатъците – болезнен такъв е саундтракът. Явно парите не са стигнали за добра музика и подборът на песни е доста слаб, особено в сцените с двамата млади влюбени. Хубавото е, че в авторските чисто филмови композиции, музиката е добра, както се вижда от горния отрязък – той си пада спойлер, но предвид количеството други събития и обрати в сериала, ще преживеете един такъв, за да придобиете усещане за сцените не само от трейлъра. Като споменахме сина на Аня и съседската дъщеря – образите им са малко клиширани, но имат потенциал да бъдат интересни. За съжаление обаче, не са досатъчно развити, тъй като основното екранно време е отделено за родителите им, които към момента несъмнено са по-добри персонажи. Самият вирус също не е много дообмислен и реалистичен.

Както написах в коментар под статията за най-добрите сериали на 2020, ако бях гледал „Эпидемия“ по-рано (а и ако сериалът беше наистина от 2020 г., както Netflix го промотира, а не от 2019), то със сигурност щях да му дам поне три точки. Изобщо не очаквах да е толкова добър и епизодите да ме държат буден по нощите, а героите така да ми влязат под кожата. Буквално всеки епизод има по някой обрат или надвисва някоя нова страшна заплаха над героите, но без да е претрупано или претупано. Неслучайно Netflix плащат за него милион и половина долара и той влиза в седмичния топ 10 на един куп държави, а Стивън Кинг казва, че е „дяволски добър“. Ще има втори сезон, но той се очаква най-рано през есента на тази година, а в стрийминг платформата може би и догодина. Като имаме предвид случката с (недоказаната, тъй като когато са попитали министъра дали е повлиял на сериала, той е отговорил, че „цензура в нашата страна няма“) цензура на сюжета, може би втори сезон няма да е чак толкова добър, но пък може и щастието да ни се усмихне и дори сценаристите да не могат да изобличават проблемите във властта и институциите отново, все пак да намерят начин да поддържат реалистичността и уникалността на To the Lake и в следващите епизоди.

Дотогава – горещо препоръчвам да изгледате първи сезон, но най-добре си заделете някой уикенд, защото иначе има опасност да се зарибите и да стоите до късно.

Моята оценка:
История – 6-
Герои – 6-
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 6-
Теми за размисъл – 4.50
Емоционален заряд – 6++
Фантастични елементи – 4
Саундтрак – 4.50
Старание на екипа – 6++
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6-

Обща оценка: Отличен (5,50)