Лутане между съня, реалността и кошмара

Ревю на „Кошмар от 1001 нощ“ на Робърт Ъруин, изд. „Еднорог“.

Случвало ли ви се е да не можете да различите съня от реалността? Да се чудите дали някой ваш спомен е от реално преживяване или от сън? Да се събудите и все още да не знаете дали продължавате да сънувате или вече сте в реалността?

Ако да, значи знаете как се чувства главният герой в „Кошмар от 1001 нощ“. Той се казва Балиан, живее през Средновековието и е английски поклонник, отправил се на пътешествие към манастира Св. Екатерина близо до Кайро. Същевременно е изпратен и като шпионин, който да проучи каква е ситуацията в града, в случай че традиционното напрежение между мамелюкския и католическия свят прерасне във война.

Балиан обаче така и не стига до изпълнение на която и да е от двете си цели. По времето на неговото посещение из прашасалия град се говори за Арабски кошмар – болест, която убива хората в съня им. Балиан изглежда се заразява, защото започва да бърка сън и реалност в много по-голяма степен, отколкото който и да е от нас е преживявал (освен не сте пристрастени към определени видове хапченца), и всеки път се буди с обилно течаща кръв от носа му. Но дали състоянието му наистина се дължи на Арабския кошмар, ако той изобщо съществува? Или пък Балиан ще се окаже изпълнителят на мистериозно пророчество, възвестяващо пристигането на Петият Месия?

По време на лутанията си из кошмарните лабиринти на града Балиан се среща с редица странни герои: Отеца на котките – местен богаташ, който има особен интерес към съня и света на съновиденията и го преследва без оглед на това кого и как наранява; Зулейка – мистериозна проститутка, която внася удоволствие в иначе не особено приятните сънища; Мръсния Йол – известен разказвач на приказки; една говореща маймуна и още куп озадачаващи личности.

„Озадачаваща“ е слаба дума за описание на тази книга. Тя си е наистина объркана. Не само, че няма никаква граница между съня и реалността, но и историята прескача от място на място, от време във време и от герой на герой. Трудно е да се ориентираш какво всъщност се случва и дали цялата работа ще придобие някаква логика накрая. В последната третина пък, вместо да се подготвят читателите за финал и разплитане на събитията, по необяснима причина, повечето страници са отделени на нистория, разказана от Мръсния Йол. И то не просто история, а история, вплетена в друга история, алегория за трета история, разказана от човек в четвърта история (впрочем, също като в „Приказки от 1001 нощ“). Тя обяснява няколко преди това възникнали въпроси, но всички те са второстепенни. Финал за главните герои след тази иначе доста любопитна интерлюдия има, но не е много ясно какво точно представлява и какво цели да каже.

Да, много е объркващо и несъмнено доста читатели ще се подразнят. Но от друга страна, кой може да се похвали с логични сънища? Нима те са подредени и обясними? Целият сюжет е като едно дълго съновидение. Това обяснява защо половината неща изглежда сякаш нямат смисъл, а Балиан, въпреки че е главен герой, всъщност е доста пасивен и търпи нещата да му се случват, вместо той да ги движи напред. Но пък именно този нестандартен похват прави книгата интересна и различна. А и в крайна сметка, авторът си е предупредил – „Тази книга е създадена за четене преди заспиване“.

Въпреки неяснотите в историята и мотивите на много от героите, две неща правят добро впечатление. Първото е атмосферата. Макар и като в просъница, обстановката в Кайро е много добре описана и читателят лесно се потапя в нея. Дори може да научите и някои исторически факти. Второто е непреходността на книгата. Тя излиза за пръв път преди 20 години, но звучи като нова. Просто защото периодът, за който пише, е достатъчно отдалечен и от днес, и от вчера, а светът на сънищата, из който читателят и героите се лутат, е вечен.

И така, ако си търсите нещо странно, различно и далечно, то тази книга е за Вас. В нея няма да намерите изпипана история, следваща максимата „Ако на сцената има пушка, то до края на действието тя трябва да е гръмнала“. В нея има много детайли, но болшинството от тях минават, объркват ви и си заминават, без да имат връзка с основната история. Четенето на „Кошмар от 1001 нощ“ наистина е като разходка в света на сънищата – точно това е и целял Робърт Ъруин, който явно просто се е забавлявал, докато е писал. В книгата няма и чак толкова философия и провокативни въпроси, колкото някои ревюта изкарват. Но тя ще ангажира ума ви в това, че постоянно ще се опитвате да разберете какво става, какво цели въпросният герой и накъде отиват нещата.

Не се притеснявайте ако не успеете, и без друго не е това целта. Просто се оставете на въображението ви да поведе съня натам, накъдето то само реши.

 

Моята оценка:
История – 4+
Герои – 4+
Стил на писане – 5
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5-
Фантастични елементи – 5
Степен на оригиналност – 6
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 4

Общ успех: Мн добър (4.93)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |