Малко по-различен Херкулес

На фона на ниските очаквания, филмът „Херкулес“, който излиза този петък, се оказва приятна изненада. Той е типичен летен филм, но с една идея повече мисъл и по-талантлив актьорски състав, отколкото е редно за този тип продукции. Ако пък сравняваме видяното в трейлърите и промоцията досега с това, което всъщност представлява филмът, разликата е още по-голяма, и то в полза на филма, а не на маркетинга. Нека първо видим трейлъра:

Нищо различно от останалите 1000 филма за Херкулес, нали? Боеве с чудовища, битки с армии, изобилие от мускули и мацки. Да, обаче новият „Херкулес“ тръгва в неочаквана посока. И трейлърът всъщност е подвеждащ.

Първо, не се заблуждавайте, че тук ще става дума за това как Херкулес извършва 12-те си подвига. Сцените с хидрата, глигана и лъва са още в началото на филма, за да илюстрират историята за полубога, разказвана от друг герой на филма. Тази история обаче е измислица. Херкулес е най-обикновен смъртен, който убива несъществуващи чудовища и помага на принцеси само срещу заплащане и подпомогнат от верните си приятели. Цялата група оперира като един човек с цел да подхранва имиджа на Херкулес – така те постигат по-висока цена в преговорите и са търсени за повече работа. Самите легенди, дори да има някакво зрънце истина в тях, са измислици и служат за реклама.

Идеята всъщност е доста добра и е странно, че други продукции не са я приложили (или поне аз не знам за такива). Още повече, че в първата половина на филма е и доста добре развита. Веселата дружина около Херкулес не се оплаква от липса на внимание и почти е събрала достатъчно пари, за да си осигури безгрижен живот за остатъка от дните си. Но междувременно, легендата се разпространява, а Херкулес се превръща в митичен герой, в символ, около който хората могат да се обединят. Затова и се намесва крал Котис, който е във война със Зес. Дъщерята на Котис, Ергения, намира Херкулес в местна кръчма и го наема, за да се включи на страната на краля. Именно там става напълно ясно колко силно влияние може да има един мит, а също и колко голяма отговорност е това да си реалният човек зад него. Понякога дори само вярата в нечия божественост (независимо чрез каква хитринка е постигнато впечатлението за нея) е достатъчна, за да повдигне духа на армията и да ти спечели битката или дори войната.

Същевременно, Херкулес си има свои собствени проблеми, за които рядко говори. Неговите жена и деца са били убити в кърваво нападение, от което „синът на Зевс“ не помни нищо. Подсъзнанието му е измъчвано от образа на Цербер (триглавото куче), което може би има нещо общо с инцидента. Въпреки че Херкулес много добре знае – такива същества като деветоглави хидри, огромни немейски лъвове, кентаври и прочие митологеми не са реални, зад образа на Цербер все пак има частица истина, която ще се разкрие накрая.

Ако филмът беше карал с развитието на идеята за чисто човешки Херкулес докрай, щеше да бъде страхотен и много свежарски. За съжаление, във втората половина лентата вече се превръща в това, което по първоначален замисъл е предвидено да бъде, а именно – безмозъчен летен блокбъстър. Тотално се зарязва идеята за простосмъртието на Херкулес (който иначе не е син на бога на мълниите, а просто изобретателно сираче от атинските бедняшки квартали) и той започва да мята коне, да мести няколкостотинтонни статуи, да оцелява почти невредим от ухапвания на бесни вълци и общо взето да си прави каквото иска. Всичко това е предизвикано от една вдъхновяваща реч (онази долнопробната с абсурдния крясък „Аз съм Херкулеееес!“ от първия трейлър) и цели да докаже, че не е нужно да си полубог, за да станеш герой. Само дето въпросната втора половина от филма доказва точно обратното, но хайде, лято е, ще простим това сценарно объркване.

Общо взето, същото впечатление имам и от актьорския състав – по-добро от очакваното, но далеч от перфектното. Скалата си е Скалата и от един кечист няма как да очакваме кой знае каква дълбочина на образа. Въпреки това той се опитва и на моменти дори я постига. Ако сте сериаломани като мен, голяма част от другите актьори вероятно вече са ви познати – Джон Хърт (гласът на дракона от „Мерлин“, военния Доктор от „Доктор кой“) е крал Котис, Руфъс Сюъл (д-р Джейкъб Хууд от „Единадесетия час“, Джон Мърдок – главния герой от „Града на мрака“) е най-добрият приятел на Херкулес, Автокъл, Джоузеф Файнс („Американска история на ужасите“, „Камелот“, „Поглед в бъдещето“, „Враг пред портите“) е атинският крал Евристей, а Ребека Фъргюсън („Бялата кралица“) е Ергения. Всички се справят достатъчно прилично (особено последната, от която не съм и очаквал друго – все пак е играла кралица Елизабет) и е похвално за кастинг-директорите, че вместо да харчат пари за излишно нашумели имена, са наели по-достъпни и много по-способни актьори от по-скромни продукции.

Разбира се, и тук има изключение и това е Ирина Шейк. Тя не е известна с нищо друго, освен че е гадже на Кристиано Роналдо – ключова информация, нали? За щастие на киноманите (и нещастие на ценителите на женска красота), нейните сцени са ограничени до минимум, като най-съществената е тази, в която си показва задника, но нея и без друго вече я има в трейлърите. Така или иначе, въпреки че присъства на плаката, екранното й време е по-малко от 5 минути, а репликите й са две, максимум до три, тъй че, дори и да е некадърна като актриса, няма как да го разберем.

Като режисура и ефекти филмът не може да се каже че блести. Режисьор всъщност е мразеният Брет Ретнър („Х-мен: Първата вълна“), което донякъде обяснява нещата. Компютърната анимация идва леко евтина, чудовищата са… най-малкото недостоверни (макар че може би е нарочно). От друга страна, битките между армии определено са зрелищни и добре организирани, а и има няколко доста красиви пейзажа, включително компютърно генерирани такива. 3D-то не дразни и не се набива в очите, но пък е и леко безсмислено.

Малко ми е странно, защо, при положение че филмът има с какво да се отличи, промоцията му набляга на най-баналните и долнопробни моменти от него. Трейлърите не показват половината от смисъла на филма, даже не загатват че въобще има такъв. Би било добра тактика, ако филмът беше наистина много добра изненада и беше успял да я запази до края (подобно на „Хижа в гората“ – така се раждат култовите хитове), но и това не се случва. Общо взето, маркетингът тук малко се е пообъркал, но както и да е, това не е наш проблем.

И така, Hercules, макар вече втори само за тази година, ще ви изненада приятно. През първата половина почти всичко се получава – и сюжетът, и метафорите, и темите за размисъл, и елементите на изненада, и емоционалният заряд – всичко най-важно за търсещите някаква свежест. Във втората половина пък филмът ще ви предостави точно това, заради което вероятно сте отишли на кино – зрелища и напъващия застарели мускули Дуейн Джонсън – „Скалата“, който оцелява от невъзможни ситуации. Но така или иначе, ако ще сравняваме с „Легендата за Херкулес“ от януари, тази интерпретация е много, много по-добра.

Моята оценка:

История – 4.50
Герои – 4.50
Режисура и ефекти – 4.50
Актьорска игра – 5.50
Елементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 5.50
Саундтрак – 4
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4

Общ успех: Мн. добър (4,75)