Мери Шели като демон на феминизма

Днес по кината тръгва поредният филм, който ще остане недооценен и пренебрегнат, въпреки че има какво да каже и покаже. „Булката!“ на Маги Джилънхол е нова арт версия на „Булката на Франкенщайн“, в която нещата не се развиват точно според очакванията ви. Джеси Бъкли (виждам я за първи път, но вече си я отбелязвам) играе главната роля, а Крисчън Бейл отново е неразпознаваем като външен вид в ролята на чудовището на Франкенщайн (на галено Франки).

Приемам, че не всеки би проявил интерес към The Bride!, и това е напълно разбираемо. Все пак си е нишов и нестандартен, с различен фокус от масовото кино. Разбирам и защо далеч не всички критици се изказват ласкаво за него – всъщност одобрението му се върти около 60%. Антиуоукърите пак ще са недоволни от твърде много феминизъм, феминистките ще са недоволни от твърде малко феминизъм (аз лично смятам, че предвид очакванията ми е намерена всъщност доста прилична среда). Пуританите ще са недоволни от поредната своеволна употреба на класически образи като чудовището на Франкенщайн и авторката Мери Шели. Киноманите ще са недоволни от тонални несъответствия, излишни второстепенни истории, разпилян фокус и резки преходи. Въобще всеки ще има за какво да се оплаче, стига да е решил да го прави.

Аз обаче останах доволен, оцених интересните моменти и похвати, оцених и таланта и старанието, вложени в крайния продукт по много параметри. Не ми попречи, че е поредното позоваване на класически литературен образ, издаващо липса на оригиналност в Холивуд, даже напротив – използват се тези готови образи, за да може да се гради нещо сравнително ново върху тях, без да се налага тепърва да се представят. Не е просто римейк на римейка на адаптацията на римейка на продължението. Смятам, че ще бъде жалко да го игнорирате, само защото едва ли ще стане хитов и масово хвален. Ако още от трейлъра го прецените, че не е ваш тип – тогава може. Но иначе недейте.

„Булката!“ започва с едно много нестандартно и неочаквано за мен решение – Мери Шели, автор на „Франкенщайн или новият Прометей“, се обръща директно към публиката като, да кажем, дух от Отвъдното, след което обладава млада жена, забъркана в лоша среда и деяния. Същата съвсем скоро ще умре и след това ще бъде съживена като невеста за чудовището на Франкенщайн, докато Мери Шели все още се крие в главата ѝ и пробива в поведението ѝ от време на време. Въпреки че това решение не води до кой знае какво влияние върху сюжета, даже на моменти го забравяме, то допринася страшно много за възприемането на филма. Мери Шели зарибява, разказва, обърква, плаши, носи нови нюанси и въобще обогатява значително ставащото, поне според мен.

Конкретната жена, Айда, булката, не е толкова интересна сама по себе си, но като съживен труп, опитващ се да си спомни живота си измежду крясъците на Мери Шели, като бивша жертва на гангстери и корумпирани полицаи, като обект на обожание от страна на чаровно чудовище, като търсеща себе си жена, получила шанс за втори, да кажем, живот, лутащ се между търсенето на щастие и несъзнаваното желание за отмъщение, определено вече успява да ни заинтригува. Джеси Бъкли се справя чудесно с ролята, без да се опитва да буди особени симпатии към себе си или образа си. Вече се изказват мнения, че тя е това, което е трябвало да бъде Лейди Гага в „Жокера 2“.

Франки пък (напомням, така казваме на чудовището на Франкенщайн) е значително по-силен и чаровен образ, отколкото очаквах. Въпреки че заглавието на филма го игнорира тотално, той е напълно равностоен като персонаж и в много отношения по-интересен и пълнокръвен от булката. Филмът приема, че публиката е добре запозната с историята на Франки до момента, а такива са и персонажите около него. Той е претърпял значително развитие извън кадър от съживяването си досега и днес, много десетилетия по-късно, се е отдал на мисията да си намери съпруга, която да бъде същата като него. Наясно е с моралните сивоти на копнежа си, но не издържа на самотата. Впрочем, не правете паралели с „Франкенщайн“ на Гийермо дел Торо – той е в съвсем друга стилистика и това не е негово продължение.

Франки и Булката имат множество силни моменти – както комедийни, така и драматични; както заедно, така и поотделно. През цялото време очаквах това да е досадно натякваща феминистична история за силна съвременна жена, която ще търси независимост от чудовището, ще го израсне и изостави, за да се докаже, но всъщност (не че няма и много такива елементи) е любовна история за две изстрадали души, които могат да намерят утеха една в друга, стига да се престрашат. Двамата преодоляват множество опасности, нараняват се взаимно (той нея повече, разбира се), но и се подкрепят, взаимно се издигат и в крайна сметка се обичат.

Сюжетът се върти около основната двойка, но и около тях имаме интересни персонажи. Пенелопе Круз все още е голяма красавица – тя играе детективка, за която случаят на двете чудовища, убиващи хора (волно или неволно) из САЩ, би могъл да е ударът, който най-накрая да накара мъжете-колеги да я признаят. С нея се влачи полицаят Джейк Уайлс, чиято история и мотивация няма да разкривам, но също е повече, отколкото първият поглед подсказва. Доктор Юфрониус, която всъщност съживява булката, също е доста колоритен персонаж. Определено разваля феминистичните послания с цинизма и жестокостта си. Дори чикагският мафиот г-н Лупино свърши добра работа за сюжета, макар и с 2-3 сцени, включително тази по средата на надписите след края.

Един от елементите, които ме притесняваха, освен потенциалното прекаляване с феминизма, беше да не би филмът да залита твърде много в арт-посока. За щастие, и тук бях опроверган и всичко беше в адекватна мярка. Нестандартните кадри и похвати бяха в точното количество за поддържане на интереса и разнообразяване на повествованието, без да омръзват или да фокусират твърде много внимание върху себе си. Тоест, това наистина е арт, а не претенции, изгъзици, режисьорски самозадоволявания или прикриване на бюджетни липси с дълги кадри на люлеещи се тревички. Всъщност, темпото на филма, въпреки че има критики към него, беше доста добро.

Определено ми се иска да похваля и цветовете му. Сатурираните гами, цветните светлини, арт решенията придават на филма много повече живот и чар, както и определена индивидуалност на света, в който историята се развива. Има някои моменти, в които се извършва греха на „стила над съдържанието“, но са достатъчно малко и в крайна сметка не ми попречиха просто да се оставя на режисьорската визия да ме поведе, накъдето е решила, и да се насладя на пътуването.

Може би за положителната ми оценка помогнаха ниските очаквания, така че не възприемайте това ревю като препоръка за консумация на шедьовър. Особено ако сте мъж. Едва ли ще дам точки на „Булката!“ за класацията в края на годината. Просто останах доволен и, както казах в началото, ще е жалко ако този експеримент на Маги Джилънхол не си избие парите по кината. А вложенията в него не са никак малки – говори се за 100 милиона долара.

Моята оценка:

История – 5
Герои – 5,50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5,50
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 4,50
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал –4

Общ успех: Мн. добър (5,18)