Може ли ИИ да прояви Милост за 90 минути?

„90 минути до присъда“ на Тимур Бекмамбетов с Крис Прат и Ребека Фъргюсън излезе по кината още на 23 януари. Ние обаче бяхме заети с годишни класации и награди, съответно не можахме да му обърнем подобаващо внимание. Сега се оказва, че хората масово игнорират филма, а мнозина дори го оплюват, което определено не е справедливо. Време е, макар и късно, да поправим една щета и да похвалим Mercy за доброто забавление, което предлага.

Концепцията на филма е ясна от трейлъра – Крис Прат е обвинен в убийството на жена си и трябва да докаже невинността си пред Ребека Фъргюсън, която играе ИИ-съдийка. Двамата разполагат с достъп до всякакви телефони, камери и други електронни устройства в града и само 90 минути, за да разкрият убиеца, а след това и да предотвратят още по-страшно престъпление.

След гледането на трейлъра имах едно голямо притеснение – как ще се направи интересен филм от човек и половина, приказващи си в една стая. Последният „Война на световете“ (дело на същия режисьор) не само не можа да го постигне с по-голям актьорски състав, но и стана един от най-мразените филми на годината. За щастие, това притеснение се оказа неоправдано. Филмът разполага с достатъчно екшън, криминална мистерия и напрежение, за да контрира негативите на концепцията си. Даже напротив, тя работи в негова полза – много по-лесно се идентифицираме с Крис Прат, защото и ние като него седим като вързани на един стол в киното и гледаме голям екран с бързо сменящи се картинки и видеа на него. Развитието на сюжета в реално време също е голям плюс, защото допринася за това да се вкараме по-дълбоко във филма, а и носи спомени за великолепния сериал „24“.

Другото ми притеснение също се оказа неоснователно – как ще задържат вниманието ми за час и половина с разследване на убийство. Да, има известни препратки към CSI (друг популярен сериал, който обаче аз хич не харесвам), но всъщност е доста интересно и напрегнато. Героят на Крис Прат намесва и дъщеря си, и колежката си, и приятелите си, и колегите на жена си, за да разкрие какво се е случило пред зоркия сърдит поглед на съдийката и неумолимото тиктакане на хронометъра. Видеоматериалите с него преди закопчаването му за стола също са обилни и достатъчно интересни, не можем да твърдим, че Крис Прат просто е седнал на един стол и това му е целият филм. Всъщност, като изключим първите минути, в които се прекарва излишно много време за обясняването на концепцията, която вече ни е ясна от трейлъра, сюжетът се развива с доста прилично темпо. На всичкото отгоре, убийството на съпругата е само част от по-голям и опасен сюжет, който тепърва ще се разкрива и ще внася още повече напрежение. Много от критиците не са доволни, че все пак Mercy в основата си остава един човек и половина в една стая, но аз нямам оплаквания – вниманието и интересът ми бяха приковани през цялото време, визуално имаше какво да ме радва и разнообразява.

Ребека Фъргюсън, учудващо, също допринася, макар и в ролята на неподвижен изкуствен интелект с гелосана прическа. Жената си има някаква харизма и успява да ме интригува, дори и през цялото време да е (или може би именно защото през цялото време е) с физиономия на сърдита кучка, присвиваща очи. Има нещо много обаятелно в кадрите с летящи екрани, между които камерата препуска и някак между другото накрая се фокусира върху нейната кисела, но красива муцуна, дебнеща за реакции на обвиняемия измежду скриншотовете. Уви, изкуственият интелект е прекалено хуманизиран, за да бъде реалистичен, проявява твърде много емоции, но все пак това е филм и е предвиден да ни забавлява, а не да бъде сериозен трактат върху употребата на достоверен ИИ в съдебната система.

Впрочем, това е и едно от оплакванията ми – филмът загатва, но не разглежда в дълбочина темите, които възникват от концепцията. През цялото време виси въпросът – можем ли да оставим отсъждането на нечия вина и екзекуция в ръцете на изкуствен интелект или това е нещо, което задължително трябва да прави човек. Не се дава ясен отговор, което има своя чар, но все пак е малко мързеливо. Още по-мързеливи са процентите вина, които се хвърлят току-така за случая на Крис Прат, без да отговарят на представената реалност. И други елементи от сюжета също са мързеливи, но, пак казвам, това е просто филм, който да ви забавлява, не да се бори за Оскари. Така че няма смисъл да задълбавам в негативите, още повече че за мен те не бяха особен проблем.

„90 минути до присъда“ е един доста приятен филм, който може и да не е задължително да се гледа на кино, но все пак е препоръчително да се гледа все някъде. Няма да ви бележи за цял живот, но пък ще ви помогне да прекарате титулярните 90 минути в емоциите, които обикновено търсите от седмото изкуство, и би трябвало да ви остави доволни. Не го пренебрегвайте само защото е пуснат през януари и почти никой не говори за него. Ето, аз заставам смело пред вас и ви го препоръчвам.

Моята оценка:

История – 5+
Герои – 5+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5,50
Eлементи на изненада – 5,50
Теми за размисъл – 5+
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 5+
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал –5

Общ успех: Мн. добър (5,23)