Музиката като магия в душите ни

Определено не очаквах „Грешници“ на режисьора Райън Куглър да ми хареса толкова. Все пак от трейлъра получаваме впечатление, че става дума за негри и вампири – какво пък толкова може хубаво да се получи от тази комбинация, което да впечатли мен, белия българин? Е, получило се е бижу, което със сигурност ще има място в класацията ми за края на годината. И явно не само в моята – към момента има 100% в Rotten Tomatoes от 54 ревюта, повечето от които вече му предричат Оскари и всякакви височайши признания, но всички са положителни и хвалебствени.

Понеже в България публиката е малко по-особена и се съмнявам да имаме голям принос към боксофиса на Sinners, ще започна ревюто директно с коментар върху най-актуалният му елемент, заради който повечето от вас изобщо няма да му дадат шанс, а някои вече се присмиват на либералните ми хвалби към него – уоукнеса. Да, тук става дума за репресирани негри в САЩ от 30-те години на ХХ век, да, лошите по една случайност са бели, да, културата и музиката на чернокожите е издигната в култ за целите на историята, а християнството е укорено. Ще трябва да си оставите червената Тръмп-МАГА-шапка вкъщи, защото предразсъдъците ще ви попречат да се насладите на иначе един прекрасен филм.

И би било странно и само във ваш минус, ако не можете да го направите. Гледайте на филма като на фентъзи (каквото той до голяма степен е), което ви потапя в друг свят, омагьосва ви с чаровете си и ви показва историята и света на персонажи, които са далеч от вас и живеят в различна среда с различни правила. Ако можете да направите това с елфите от „Властелинът на пръстените“, сините На’ви от „Аватар“ и всички шарени извънземни от „Стар Трек“, не виждам причина да не можете да го направите и за чернокожите от „Грешници“, само защото тук нещата са казани директно, а не метафорично, и са казани сега, в период на културен и социален разпад, а не преди време, когато беше приемливо да изпиташ емпатия към някой различен.

Не всеки филм се прави за доминиращата и най-платежоспособна публика и не е задължително всички да харесват всичко. Но има ленти, които прескачат границите на таргет групите си и показват общочовешки истории, на които всеки без предразсъдъци би могъл да се наслади. Пак казвам, 100% в Rotten Tomatoes, нито едно негативно ревю от сериозните критици до момента. Колкото и да са купени от уоука или каквато там конспирация ви се върти в главата, такъв унисон не се случва лесно. И аз ви казвам моето мнение, че хайпът покрай „Грешници“ е напълно заслужен!

Та, сега по същество. Общо взето целият сюжет се развива в рамките на едно денонощие от 1932-ра година. Главните герои са двама братя-близнаци (и двамата изиграни доста добре от Майкъл Б. Джордан) и техният братовчед, музикантът Сами, по прякор Попчето, защото е син на свещеник (изигран превъзходно от певеца Майлс Кейтън, за когото това е първа роля в киното и представлява изумителен дебют). Братята се завръщат в родното село след престъпен гастрол из щатите, за да започнат бизнес – нощен клуб от негри за негри. Първата половина на филма е посветена на тяхната подготовка и събирането на персонала и гостите сред местните берачи на памук със скрити таланти, пропити бивши музикални величия, роднини и стари любови, за да организират откриването на клуба – купен, между другото, от член на Ку-клукс-клан. И вечерта сякаш им се получава, поне като настроение, не толкова като финансов успех (очевидно не са си изпипали бизнес плана, защото все пак са необразовани негри и не е расистко от моя страна да го кажа, след като самият филм си го казва откровено). Но, не щеш ли, златният глас на братовчеда Сами може не само да омагьосва гостите и духовете, а също така и привлича опасни врагове – безмилостни вампири…

Обикновено се дразня, когато гледам някой филм заради хорър елемента му, а той пристига чак във втората половина, а първата е разпиляна в безсмислени експозиции и запознанства с героите, присъстващи във филма само за да умрат. Това ми попречи и при „От здрач до зори“, който иначе всички зрители обичат и мнозина сравняват с „Грешници“, а на мен не ми е любим. Тук обаче героите са достатъчно симпатични, добре развити и интересни, а светът им, макар и изпълнен с несправедливости, е достатъчно очарователен, за да ме задържи и без вампирите. Това са хора, които може и от време на време да вършат ужасни неща, но все пак са добри и загрижени за общността си. Купища малки моменти носят изключително много чар – закачките по време на брането на памук, инструкциите на Смоук към Сами за това как се задоволява жена и след това прилагането им, любовта между Смоук и вуду вещицата Беатрис, които все още не са прежалили смъртта на своето бебе, смешните моменти около пияницата Делта Слим, цялото поведение на Стак в градчето… Този свят е изгубен и това е хубаво, но все пак има елементи от атмосферата, които си струва да бъдат запазени.

Истински впечатляващото идва, когато партито започва и Попчето най-накрая показва музикалния си талант. Още в самото начало на филма се казва, че някои хора са толкова талантливи, че музиката им чупи границите между живите и мъртвите и привлича духове от настоящето, миналото и бъдещето… Но реализирането на този мит на практика, визуално и звуково, е извънредно яко. Само заради тази сцена си струва билета за IMAX или поне която зала е с най-добър звук. Всичко музикално във филма е феноменално, но тази сцена (като гледате, ще разберете за какво говоря) е върхът! Ако сте чували идиома burn the house down, сега ще го и видите. Впрочем, изобщо не съм фен на американската и афроамериканската музика, но в този филм тя е вълшебна. Гласът на Майлс Кейтън, басът, ремиксите, танците… Саундтракът на „Грешници“ е извънземен и каквото и да кажа за него ще бъде малко.

Но още по-прекрасното е, че той не е просто красив сам по себе си, няма песнички просто ей така, за да се привлече някой фен на мюзикъли, а сам е като герой и център в сюжета. Музиката може да има толкова много функции в живота ни и толкова огромно влияние. Тя може да е бягство от суровата реалност, освобождаване, може да е средство за извисяване на душата над злободневието, може да е оръжие за защита или нападение, да примамва лъжливо, да съхранява същността ни… Музиката играе роля дори при вампирите, като техните моменти са не по-малко магични и интересни (все пак, и музиката, и вампирите са безсмъртни). Признавам си, че аз също бих паднал в жертва, примамен от ирландските и шотландските им песни. Не се сещам за друг филм, в който музиката да е използвана толкова добре и на толкова много нива. Наистина, нямам думи да опиша цялата магия, която се създава от саундтрака на филма, и приноса му към историята и атмосферата. Тя просто трябва да се изживее.

Може да отнема известно време на вампирите да се появят, а и след това минава още малко време, докато започнат кървищата, но кулминацията на тяхната част от историята определено си струва. Напрежението бавно се натрупва и натрупва, а накрая избухва в кървава вакханалия и масово меле със зъбати усмивки и чесън. Куглър спазва всички правила на вампирската митология, дори добавя малко от себе си, а противопоставянето ѝ на африканските вуду заклинания е майсторски направено – без едната част да се налага върху другата или да ѝ пречи. Единствено съм недоволен, че в началото вампирството изглежда като да преобръща душите на хората по един начин, а в епилога след първите надписи (да, не бързайте да излизате от салона, има важна пост-кредит сцена) всъщност виждаме друго, но лекото несъответствие все пак може да бъде обяснено и е бял кахър.

Старанието, вложено във филма, е очевадно на всички нива. Актьорите са превъзходни, режисурата, кинематографията и операторската работа са чудесни, Райън Куглър е надминал себе си. Антиуоукистите ще кажете, че му се дава път на квотен принцип – не знам дали е така, но постиженията му за този филм са неоспорими. Майната ѝ на Черната пантера и каквото друго сте гледали от него, „Грешници“ е истината. Това си е и чисто негов филм, оригинален, а не стъпил на чужда и вече развита интелектуална собственост. Разбира се, това ще значи по-малко приходи и интерес от зрителите, но със сигурност не значи по-малко качество, даже напротив. И да, тази ниша вече е развита и заета от Джордан Пийл, но Райън Куглър се включва в нея превъзходно. Харесах Get Out и Us, но Sinners е на съвсем друго ниво, надрастващо жанровете, ремиксирани във филма.

Мога да изпиша още толкова много хвалби и размисли, пробудени от личните истории на всеки от героите, но не искам да спойлвам нищо и не искам ревюто да става прекалено дълго. Сигурен съм, че родните критици няма да се изкажат толкова ласкаво, тук се смята за срамно да похвалиш нещо с негри, сигурно и много от вас няма да усетят филма толкова положително, колкото мен. Опитайте се да го възприемете не като част от културна война, в която отдавна сте се позиционирали и зорко дебнете да не би някой да се опита да ви „натрапи“ „уоук“ „идеология“, а като междужанрово пиршество, съществуващо само за себе си. „Грешници“ прелива от великолепна красота и топла човещина – сигурен съм, че можете да ги видите и чуете, стига сами да не затворите сетивата си за тях.

Моята оценка:

История – 5.50
Герои – 6
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 8
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Общ успех: Отличен (5,95)