На върха на света (не всичко е спокойно)

Ревю на „Хилядният етаж” – том първи от трилогията на Катрин Макгий и издателство „Бард”.

Романът „Хилядният етаж” съчетава няколко жанра – той принадлежи към тийн литературата, защото основните действащи лица са на по 17 години, освен това е роман за бъдещето, тъй като действието се развива през 2118 г. в среда, която е едновременно футуристична, но и достатъчно позната, за да не се чувстват неуютно читателите, които по принцип не обичат фантастиката. Но, преди всичко, той е драма , която донякъде напомня за сериали като „Ориндж Каунти”, „Клюкарката” и „90210” – така че, ако сте запознати с този тип сюжети и ги намирате завладяващи, то „Хилядният етаж” определено ще ви допадне. Историята проследява живота на няколко младежи, повечето от които са свръх богати, запознава читателите с техните проблеми и любови и вкарва съвсем лек елемент на криминална мистерия.

Още в предисловието се разбира, че едно момиче ще намери смъртта си – авторката умишлено скрива самоличността на момичето, което кара читателите непрекъснато да си задават въпроса коя от героините е в опасност – дали е сред главните действащи лица, или някоя без голямо значение? Дали няма да се окаже някоя от любимите им героини? И разбира се – кой е извършителят – има ли такъв, или става дума за трагичен инцидент?

Катрин Макгий

Този похват е доста хитър и създава атмосфера на напрежение, която нараства с напредването на романа, защото читателите се привързват все повече към персонажите и все повече искат да разберат, коя е обречената и как се е стигнало до там. Възможно е някои да останат разочаровани – и то не само заради това, че любимата им героиня среща изключително несправедлив край, а поради това, че, както вече намекнах, елементът на криминална мистерия е незначителен и не е фокус на историята, а по-скоро е добавен за пикантност.

Ако не мистерията, то кое е важното? Отговорът е прост – драмата, взаимодействията между персонажите – техните борби, връзки, влюбвания, успехи и провали. Важен е и фонът – блясъкът на партитата и тоалетите, контрастът между горните и долните етажи, разнообразните футуристични елементи, които не се натрапват, но присъстват на всяка крачка. Авторката явно се е стремила да направи света, описан в романа, колкото се може по-бляскав и забавен. Тя е постигнала това с лекота, като е описала този свят през очите на няколко основни герои, всеки от които го възприема по свой начин. Целият сюжет е разделен на кратки глави, които носят името на съответния герой и предават събитията от негова гледна точка (нещо, което може да ви се стори познато, ако сте чели много тийн-романи или пък „Песен за огън и лед” на Джордж Мартин).

Нюйоркската Кула, сравнена по височина и размер с други високи забележителности.

Въпреки че предпочитам малко по-различен тип фантастични сюжети, не мога да отрека, че романът е много увлекателен, а светът на бъдещето, изграден от Катрин Макгий, е оригинален и описан майсторски. Той ни се разкрива малко по малко, което го прави да изглежда едновременно странен, но и много приземен – много познат и възможен, макар че чудесата му понякога са доста невероятни. В тази версия на бъдещето целият Ню Йорк (без предградията) е поместен в огромен небостъргач с хиляда етажа, в който бедните живеят на долните нива, а богатите – близо до върха. Дизайнерските наркотици са се превърнали в обичайно забавление за младежите, а генното инженерство е напреднало дотолкова, че може да се комбинира и пренарежда ДНК-то на хората, за да бъде създадено идеалното потомство. Все пак последното явно не е нещо често срещано или евтино, тъй като единственото изцяло създадено по поръчка дете (изградено от „добрите” гени на двамата си родители), е 17-годишната Ейвъри Фулър, която живее заедно със семейството си на хилядният етаж.

Картината на този красив, но понякога опасен свят, се допълва от най-различни дребни елементи, споменати между другото, но винаги на точното място и по такъв начин, че да оставят положителни впечатления у читателите.

Дори и в този свят на чудеса, разположен един век напред в бъдещето, тийнейджърите са си все същите и се вълнуват горе-долу от същите неща. За някои от тях животът е борба, но и за тези, които живеят на горните етажи, не всичко е песен, защото, както знаем, парите не оправят всеки проблем, а понякога именно тези проблеми, които не могат да се разрешат с пари, носят най-много болка.

Персонажите и техните драми превръщат книгата в това, което е. Авторката се е постарала в това отношение и е отделила достатъчно внимание на всеки от главните герои, а дори и на някои, които нямат собствени глави, но въпреки това са значими за историята. Образите са богати и многопластови (като за тийнейджъри) – всеки има своя мотивация и собствен поглед върху света. Това разнообразие е благодат за читателите, които с лекота могат да се влюбят в някои от персонажите и да намразят други (въпреки че в сюжета няма истински злодеи, а само герои с по-труден характер и специфични методи за справяне с проблемите си).

Над всички (буквално на върха) е споменатата Ейвъри Фулър – съвършена красавица, чийто живот е идеален. Или поне на пръв поглед. Разбираемо, това че тя е генно модифицирана и създадена да бъде физически съвършена, е причина за комплекси и негодувание у младата жена. Тя приема комплиментите по-скоро като дразнител и трудно се доверява на хората – особено на момчетата, което пък може би е причина за нейната най-страшна тайна и единствен неразрешим проблем – Ейвъри е лудо влюбена в единственото момче, което е забранено за нея. Трябва да се отбележи, че освен външна красота, Ейвъри притежава благ характер и е като цяло добронамерена към всички. Но освен това е доста егоцентрична – убедена, че светът се върти около нея (което в известен смисъл е така, но все пак това не е оправдание). Що се отнася до „забранената” любов – за някои от читателките тя може би ще се стори малко отблъскваща, докато за други би била изключително романтична.

Ейвъри е „принцесата“ на това общество, но животът й не е толкова бляскав и перфектен, колкото изглежда отстрани.

Докато „съвършената” Ейвъри е центърът на света за съучениците и семейството си, то друга една героиня е в центъра на сюжетните драми – това е не-по малко привлекателната Ерис. Тя също е красива и богата, но за разлика от приятелката си е жизнена, необуздана и страстна натура, която обожава блясъка на своя свят и не може да му се насити. За съжаление – както често става в романите, тъкмо това, което героинята обича, изведнъж става недостъпно за нея и тя е принудена да опознае живота на долните етажи. Образът на Ерис е обогатен от нейната бисексуалност (нещо, което изглежда се цени от американските читатели) и връзката й с момиче от низините – страстната и горда Мариел.

Третата основна героиня, е Лида Коул – в определен момент тя влиза в ролята на злодея (макар, както казах, да няма истински отрицателни персонажи), затова приемам, че значението й за сюжета е по-голямо от това на останалите герои, които имат свои глави и осезаемо присъствие в историята. Лида е съперница, а също и бивша най-добра приятелка на Ейвъри. Двете са нещо като противоположности – Лида е привлекателна, без да е блестяща красавица. Афроамериканка, която за разлика от съученичките си в елитното училище, не е родена богата, а е дете на новобогаташи. Тя непрекъснато се сравнява с останалите – най-вече с Ейвъри, но също и с Ерис, по природа е отмъстителна, нервна, завистлива и неудовлетворена, а това пречи не само на нейното щастие, но и на щастието на всички, които са част от живота й. Редно е да се спомене, че въпреки изброените недостатъци, Лида не е истински злонамерена и е много умна и способна – вероятно и много по-приспособима от крехката Ейвъри, която не би оцеляла в жестокия свят, без всички привилегии, с които разполага по рождение.

Разнообразни футуристични наркотици са обичайна част от живота на персонажите.

Освен с богатите момичета, романът среща читателите и с Райлин – момиче от 32-рия етаж, което няма родители и се грижи само за малката си сестра. Райлин няма възможност да посещава училище, защото работи, за да изкарва пари. Тя е еманципирана (в законовия смисъл – т.е. минава за пълнолетна) и е жертвала собственото си бъдеще, за да не допусне сестра й Криса да бъде взета от дома им и дадена на приемно семейство. Всъщност, Райлин не се справя добре като родител – работи през целия ден, а в по-голямата част от останалото време е с приятелите си наркомани (макар и не пристрастени) и гаджето си – наркопласьор… Но като знаем колко ужасни биха могли да бъдат практиките за закрила на децата в западните страни, е лесно да разберем защо тя и сестра й смятат този начин на живот за по-приемлив от евентуалното попадане в лапите на социалните… Животът на Райлин се променя, когато започва да работи като камериерка на Корд – момче от върховете на кулата, с което са се познавали като малки. Корд е привлекателен, циничен, но приятен и много свестен.  Също като Райлин, той е сирак. Той няма собствени глави в романа, но е достатъчно интересен, за да се превърне в любимец на читателите.

Едно от малкото момчета с по-значимо присъствие в сюжета е Уот – младеж от арабски произход, който е хакер и вероятно – гений. Уот не е традиционният нърд, тъй като е красив и желан от жените, но част от успеха му се дължи на една „зловеща” тайна – Уот е създал забранен квантов компютър (вероятно ИИ) и за да го скрие, го е вградил в мозъка си. Квантът на име Надя му помага в работата като хакер и му подсказва как да се държи в трудна ситуация – включително и по време на среща. Стечение на обстоятелствата превръща младият мъж в част от средата на младежите от горните етажи, както и в част от най-заплетените им и опасни интриги.

Квантовите компютри са забранени, защото са опасни, но Уот е пренебрегнал тази забрана, с риск да прекара живота си в затвора.

Друг мъжки персонаж, който изпъква и има огромно значение за историята, е Атлас – по-големият брат на Ейвъри, който е осиновен. Атлас е красив и добър като Принца от приказките, но също не е напълно щастлив. За разлика от Корд, той е относително безинтересен персонаж, тъй като прави впечатление на прекалено съвършен.

Сюжетът не съдържа особено задълбочени теми и не се стреми да предизвиква интелекта на читателите със сложни въпроси. Това не пречи на удоволствието от книгата, която е подходящо развлекателно четиво не само за любителите на фантастиката, а за всеки, който харесва драмата. „Хилядният етаж“ е неангажиращ, забавен и добре написан роман, което го прави изключително приятен за четене. Финалът е драматичен и поднася обрати – както подобава на финал на първа част от поредица. Освен това, както вече стана дума – е доста нечестен спрямо една от героините, което би могло да породи гняв и разочарование у някои читатели, но пък дава добра основа, на която да се изградят взаимоотношенията между персонажите (т.е. тези от тях, които все още са живи) в следващите две книги.

Моята оценка:
История – 5
Герои – 6
Стил на писане – 6
Елементи на изненада – 6
Емоционален заряд – 5
Теми за размисъл – 3
Фантастични елементи – 5
Степен на оригиналност – 4
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 6

Общ успех: Много добър (5,20)

 

Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.