Наивистично Пратчетово кралство от български автор

Сигурно вече съм споделял, че като малък мразех да чета. Училищната програма беше набила в мен представата, че книгите са скучни архаични средства за изтезания, опитващи се да закотвят умовете ни в селския бит от 19-ти век. За щастие, все пак ми попадаха и интересни алтернативи, които учителите ми отричаха – книгите-игри, фентъзитата и фантастиките. Най-яркият представител на литературата, която четях тогава, беше Тери Пратчет, когото и до ден днешен страшно много обичам. Неговият Свят на Диска беше единствената книжна вселена, в която исках да се връщам отново и отново – даже не разбирах как е възможно толкова интересно нещо да съществува в почти същата форма като онези мъчителни тухли, които бях задължен от обществото да чета. Чак на моменти майка ми се дразнеше от обсесията ми по Пратчет и от временното ми убеждение, че не си струва да посягаш към нищо извън него (изключая комиксите и книгите-игри).

На 99% съм сигурен, че Димитър И. Димитров е имал подобни преживявания в детството или младините, предвид колко много заемки има неговият дебютен роман „Новото кралство“ от Пратчет. Не директни и не много умело взети, но духовни. Отново става дума за фентъзи свят, в който сатиричен сюжет осмива някои елементи от човешките природа, история и политика. Разбира се, „Новото кралство“ не може да се мери по качества с книгите от „Света на Диска“, но видимо е силно вдъхновен от тях.

Сюжетът разказва за кралство на име Кралството, в което кралят изведнъж режава, че му е писнало да бъде тиранин и ще развива либерална демокрация. Естествено, това няма как да стане за една нощ, особено когато никой не знае как точно се осъществява такъв преход, а и среща доста съпротива. Много от простите му поданици въобще не могат да си представят подобно общество, а някои от съветниците му хич и не искат, защото за тях ще означава загуба на привилегии. Враговете на краля пък директно виждат в начинанието му знак за слабост и възможност за въстание… Но нито една от тези линии не се развива в нищо същестествено или особено поучително, камо ли епично, защото книгата е комедийна сатира и всичко е на шега.

Може би най-големият проблем в „Новото кралство“ ми бяха героите. Те са кръстени със забавни имена, подсказващи функциите им, но не са интересни или пълнокръвни сами по себе си. Имаме даже техен списък с кратки описания в първите страници, но нито един от тях не надраства характеристиката си, събрана в четири-пет реда. Даже бих казал, че те не са точно герои, а инструменти на сатирата.

Всъщност именно залитането в твърде много сатира е основното, с което Димитър И. Димитров се различава от Тери Пратчет. Британският съвременен класик по-умело изгражда жанрово балансиран сюжет, докато нашият автор просто се забавлява.

Ако трябва да ги сравнявам по хумор, обаче, нещата са доста по-близки. Имаше няколко момента, в които се изсмях с глас (което сигурно е изглеждало странно, тъй като тези дни основно чета докато се возя в трамвая), така че мога да кажа добра дума. Е, имаше и много шеги, които препращаха към или повтаряха Пратчет или други комедии, някои елементи на нисък и предсказуем хумор (а хуморът е доста по-забавен, когато е неочакван), така че не мога и да се превъзнасям по комедийната стойност на българската творба, но все пак тя е сред по-силните елементи.

Одобрявам донякъде посланието или поне повдигнатата тема за размисъл. Ясно е, че диктатурата не е приемлива форма на управление, дори и на някои да им е изгодна. Абсолютната слободия обаче също не е добра алтернатива, най-вече защото е неустойчива и неспособна да се защитава. Животът не може да е само смешки, макар и в книгата да се опитва да бъде. И свободно здраво общество не се гради с обикновени декрет и махване на ръка. Лошото е, че ако тръгнем да дълбаем твърде много в анализ на посланието, авторът не дава идея как да се постигне новото кралство, а само осмива изобщо опита да се тръгне към него. Все едно казва „не се хабете, нищо няма да се промени“, което не е много продуктивно.

Общо взето, „Новото кралство“ не е лошо четиво, но е подходящо за по-млади читатели и за такива, търсещи по-скоро забавление, а не висока литература. С обема си от малко над 200 страници книгата се чете сравнително лесно, като хуморът помага да се върви напред, но липсата на пълнокръвни герои и интересна история с поне някакви елементи на сериозност пречи. Аз лично не останах впечатлен и не бих дал препоръка, но завиждам на автора за видимото удоволствие, с което е писал, и разбирам напълно защо има много читатели, на които „Новото кралство“ на Димитър И. Димитров от изд. „Ерове“ ще хареса.

Моята оценка:
История – 3,50
Герои – 3-
Стил на писане – 4+
Eлементи на изненада – 3
Емоционален заряд – 3
Теми за размисъл – 4,50
Фантастични елементи – 5
Степен на оригиналност – 4,50
Старание на автора – 6-
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 4

Обща оценка: Добър (4.03)