Най-добрият Супермен досега?

Знаете, че хич не съм фен на супергеройските филми и от десетилетия вече стискам палци този жанр да залезе. Обаче не мога да си кривя душата – от време на време излиза и по нещо качествено в него. То няма и как – като ще пускат по 100 филма на година, от които половината са римейкове на изтъркани до прозрачност супергеройски образи, все в няколко от тях ще експериментират, ще вкарат нещо ново и интересно или ще го ползват, за да кажат нещо важно и нужно.

32495872039487514-тата версия на „Супермен“, дело на Джеймс Гън, е много добър филм, изненадващо за мен и за мнозина. Дори ще застана срещу всеки свой инстинкт и ще го препоръчам на всички. Защото ако трябва да гледате красиви мъже в инфантилни смешни костюми да спасяват света със своите суперсили, то поне ги гледайте в добре направени филми с повече дълбочина и сърце. Гледайте ги във филми, които имат какво да кажат и ще ви повлияят добре в днешния свят, който все повече се нуждае от разбирателство и надежда.

Новата версия на „Супермен“ взима няколко много важни добри решения, за да се отличи от предните версии и да оправдае съществуването си, а именно:

• Започва веднага. Няма губене на време с поредно разиграване на историята на произхода на Супермен и неговото детство. Миналото пак е важно за героя и сюжета сега, но се предполага, че в основни линии ни е известно от предишните 32495872039487513 версии. Супермен вече е активен супергерой, Лоис Лейн е неговата приятелка, леденият му замък е отдавна изграден и функциониращ, осиновителите от Канзаския прованс вече са го отгледали.
• Има един леко променен елемент в историята на произхода му, който може би ще раздели феновете, но за мен е супер! Внася интрига и свежест в тази интерпретация на сюжета. Всичко различно от елементарното повторение на вече известното, всяка заигравка с канона, особено когато звучи напълно логично и зряло, за мен са добре дошли.
• Супермен не е напълно неуязвим. Ние пак си знаем, че той ще победи накрая, но все пак тук се изправя срещу по-могъщи врагове, както и срещу нови предизвикателства, които не може просто да посрещне с мускул и лазерен поглед.
• Вкарва повече фантастични и комиксови елементи – симпатичното суперкуче Крипто, трима поддържащи супергерои, сред които и Зеления фенер със смешната прическа. Не страни от употреба на роботи, джобни вселени, космически пътувания и други извънземни работи. Земята си е сравнително изолирана, но все пак тя е част от голяма вселена, което прави този свят по-богат и интересен.
• Цветовата гама е по-разнообразна и светла, мракът и CGI-сивотата от предната вселена на Зак Снайдер са разкарани. Супергероите имат нужда от шарения, тя си им е в генезиса и не виждам причина да се бяга от нея. И за пореден път се доказва, че дали филмът става за възрастни и е хубав или не, не се определя от цветовете и количеството светлина, а от старанието и дълбочината на филма и неговата история. Масово се коментира как изглеждали гащите на Супермен, а същността изобщо не е там.

Сега ще кажа нещо, което вероятно ще откаже мнозина да гледат филма, но имайте предвид, че не го правя с лошо, а напротив – това е едно от нещата, които ми харесаха. Новият „Супермен“ е много политически. Светът му общо взето е повторение на нашия – с огромното разделение в обществото, с троловете, манипулиращи населението и захранващи го с лъжи, с войните, с психопатичните богати личности, опитващи да превземат наратива. Повечето ситуации и персонажи са явни олицетворения на реални събития и лица. Дори съм изумен как при това положение има такива високи оценки – нима поддръжниците на Тръмп и Мъск не са се разпознали? Има и обидени, разбира се, има ги и задължителните критици, които наричат филма „уоук“ и с това изчерпват ненавистта си към него, но засега сякаш такива гласове са много малко.

А не е като темата да не е сложна. Да ступа някой конкретен злодей и да спасява жени, дечица и животинки от падащи сгради е детска игра за мъжа от стомана, но да управлява общественото мнение, да се бори срещу пропагандни кампании, да убеждава изтормозени и изтезавани хора да му се доверяват и да му помагат, да предотвратява войни… Това не е задача за сам човек, пък бил той и Супермен, не е проблем, който да се реши с физическа сила. Дори се намеква, че в един такъв свят, залитнал в лоша посока, добротата може да се възприема наивен недостатък. И тук идва драмата му – той трябва не просто да победи лошия и да раздаде справедливост, но и да спаси имиджа си, та дори и да реши за какво и как ще се бори занапред, предвид новите разкрития, преобръщащи миналото му и всичко, което си е мислил, че знае.

Нещо повече, чрез този нестандартен за жанра конфликт, ние зрителите можем много по-лесно да се идентифицираме с главния герой. Ние също сме по средата на информационен хаос и се борим нашата гледна точка да не бъде погребана под тролските коментари, заплатени от парите на диктатори и откачени известни личности с алчност за политическа власт, с които нямаме инструмент да се борим. Ние също знаем колко трудно се оборват лъжи и колко лесно е да бъде съсипана нечия репутация, стига той да бъде набеден за политически враг. И колко труден би станал животът ни, ако обществото продължи безкритично и безпаметно да се мята на всеки месия-идиократ, както и да се бори срещу всяко полезно развитие, защото платени агитатори от телевизии и подкасти твърдят, че да уважаваш някой различен от теб е лошо. В един момент дори се акцентира върху идеята, че Супермен всъщност е имигрант в Метрополис, а темата с мигрантите сега е много актуална – и в САЩ, и в Европа. И като всяка сложна политическа тема не може да се реши с капсулиране и надделяване на омразата над разума.

Феновете на Супермен, разбира се, се фокусират върху неговия герой и типичните комиксови елементи на сюжета, но за мен именно политическият аспект тук е водещ. И именно заради него съм доволен. Е, явно и останалото се е получило, щом масово хората се изказват толкова добре. Дейвид Коренсует наистина изглежда като Хенри Кавил от Тему, абсолютно неизвестен е, но влиза достойно в ролята. Неговата версия на супергероя е по-човешка и топла, по-бързо привлича симпатиите ни, така че няма лошо в тази промяна.

Що се отнася до останалите персонажи, всички те са сполучливи. Злодеят Лекс Лутор не е просто двуизмерен комиксов лошко, развит е в достатъчна степен, за да бъде интересен и адекватен спрямо търсеното от него. Лоис Лейн не е просто мацка в беда, има си своите достойнства, особености и функция в сюжета. Зеленият фенер, Хоукгърл и мистър Терифик са трио бонус персонажи, използвани в малки дози и донякъде са като пародии на супергерои, от което също има нужда, за да изпъкнат истинските добродетели на Супермен. Джеймс Гън за пореден път демонстрира любовта си към животинките, не само чрез добавянето на Крипто като важен елемент в сюжета, но и чрез други малки вметки. Така филмът става много по-сладък и приятен за хора като мен.

За да не излезе, че сипя само хвалебствия и смятам този филм за съвременен шедьовър, нека набързо изброя и недостатъците му. Социалният коментар е необходим и актуален, но е твърде буквален. Хуморът не сработва винаги. Страничните персонажи не са особено земни или реалистични, с ясни мотивации и логични действия (особено пък що се отнася до Ийв – приятелката на Лекс, вманиачена по селфитата). Много елементи се появяват без обяснение какви са и как са се появили там. Научната фантастика е научна само доколкото може да се говори за наука в комикси за деца. Всички изписани в ревюто хвалби са гръмки, защото са написани предвид средното ниво за супергеройското кино, а не киното по принцип. Дотолкова сме вече уморени от посредствеността на този поджанр, превзел салоните през последните десетилетия, че преекспонираме всичките му постижения, само и само да му помогнем да се извиси поне малко. Естествено, напълно разбирам и приемам отрицанията на хората, които не искат в супергеройските им филми да се намесват теми за размисъл и политически послания, и то пред кутиите им с пуканки. Всичко това са валидни недостатъци, което не пречи на тази итерация на мъжа от стомана да бъде най-добрата за мен от всички, които аз съм гледал.

Очаквах „Superman (2025)“ да бъде поредна средняшка глупост, като единствено името на Джеймс Гън ми даваше надежда. Много се радвам, че режисьорът за пореден път се доказва не само като комиксов фен с познания и уважение към материала, но и като талантлив творец, полагащ усилия и старание неговите интерпретации на тези творби да бъдат качествени и заслужаващи да бъдат гледани. А защо не и дефинитивни за образите. Ще продължа да бъда силно скептичен към следващите супергеройски заглавия, както на Марвел, така и на ДС, но все пак с Гън начело тази итерация явно има добро бъдеще и, кой знае – при неизбежно наближаващия залез на MCU, може дори да стане водеща за жанра, дотолкова че дори на мен да ми харесва и да я следя с интерес. Поне такива плахи оптимистични мисли ме спохождат след това добро ново начало…

Ако искате да чуете и друго мнение за филма, както и мислите ми в по-суров вариант, можете да изслушате участието ми в предаването „Сториборд“ на Благой Иванов по радио „Фокус“. Там обсъждаме филма веднага след като сме го гледали.

Моята оценка:

История – 5.50
Герои – 5+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5+
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 6-
Саундтрак – 4+
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6-

Общ успех: Отличен (5,50)