Обърнатият свят от Stranger Things оживява в Банкок

От 20 до 28 декември Netflix зарадва жителите и посетителите на Банкок с арт инсталацията „Едно последно приключение“, която промотира финала на хитовия сериал „Странни неща“ (втората половина от пети сезон трябва да излезе всеки момент). Мероприятието е на улица „Сонг уат“ в китайския квартал, където седем локации са превърнати в декор на различни сцени от петте сезона, поместени са реквизити и е създадена възможност посетителите да се почувстват и снимат като героите от Stranger Things.

Аз живях в Банкок от 2016 до 2023 г. (или по тайландското летоброене, което започва от рождената година на Буда, от 2559 до 2566 г.) и сега идвам тук за два-три месеца всяка година, обикновено да избягам от българската зима. Когато научих за тази арт инсталация, реших, че трябва да я посетя, за да се изтръгна от блаженото безделие, което ме беше обзело, въпреки че спрях да гледам сериала след втори или трети сезон.

Китайският квартал на Банкок е основан през 1782 г. и през следващите два века е бил икономическият център на града. В последните десетилетия, с развитието на нови квартали, и преместването на бизнеси и заможни жители в тях, започва да запада малко. Сега си е обикновен квартал, макар и със свой собствен облик – червени фенери по улиците, надписи и неонови знаци на китайски, магазини с китайски храни, билки и мехлеми от традиционната медицина, и пазари в тесни, едва проходими улички, на които можеш да намериш всичко. Кварталът е и туристическа забележителност, поради което по цял ден, но особено вечер, не можеш да се разминеш от туристи.

Откакто през 2019 година в квартала беше отворена станция на метрото и достъпът до него стана доста по-лесен, започна и известно облагородяване – или, ако щете, гентрифициране. Освен традиционните магазини, пазари и улична храна, сега вече има и галерии, изискани ресторанти, артистични кафенета с органично отгледана матча, ръчно приготвени сладкиши и улично изкуство. Там изникнаха и статуите на Оптимус Прайм, Бъмбълби и други трансформъри. Та не е изненадващо, че Нетфликс са избрали да направят арт инсталацията си именно там, а не в някой гъзарски мол в по-централните части на града. За мен това е по-удобно, тъй като ми е по-близо.

И така, една вторник вечер си отбелязах на картата шестте локации, на които ще се развива действието, и тръгнах. Като че ли за кураж, си облякох тениската, на която с големи приветливи букви пише DON’T PANIC (който знае, знае). На метростанцията на китайския квартал, Уат Манкон, ме посреща реклама на събитието.

Оттам започна бавното тътрене по улицата, т.е. по шосето, тъй като тесните тротоари са заети от улични търговци и места за храна, съответно се налага внимателно разминаване с всички останали туристи, твърде много от които ядяха паниран сладолед – или пък пържен скорпион – на клечка.

Десетина минути и едно кокосово смути по-късно, стигнах до първата точка, от която започва инсталацията. Това беше пекарната The Old Breadshop, на стената на която има един Демогоргон. А покрай нея – опашка от хора, които се редят да се снимат с него. Средно тридесет секунди и осем пози на човек. Едва успях да щракна една снимка докато хората се сменяха; но пък отидох отново два дни по-късно и помолих случайна минувачка да снима и мен с демогоргона.

Втората точка е складът Чарън Уатана – бивш търговски склад, сега изложбена зала – който беше преобразен като „замъка“ на Уил Байърс и дома на майка му със светещите букви от първи сезон. За съжаление, там имаше огромна опашка от желаещи да влязат, а на мен не ми се чакаше. Забелязах и друго обаче: всички на опашката държаха нещо като разгъната брошура, на която са означени различните точки на инсталацията и я даваха на служителите на входа да им я подпечатат – като книжката със стоте национални туристически обекта. Попитах служителка от къде мога да си взема и аз, и тя ми каза, че това са билети за събитието. Безплатни са, но са свършили за този ден. Каза ми да дойда друг ден, отварят в 16 ч. и дават по 500 билета за или от 17 до 19 ч., или от 19 до 21 ч. Оказа се, че без билет не може да се влезе в три от локациите. Снимах каквото можах от улицата, сред тълпата от други фенове, на които не им се чакаше, както и любопитни минувачи, и продължих нататък.

Третата точка беше табелката I wanna Bangkok. За първи път я виждах и по някаква причина ми прозвуча мръснишки. Там чакащите да се снимат преминаваха една идея по-бързо (на око – средно двадесет секунди и пет пози на човек). Ако на снимката не можете да различите пипалата на Векна от електрическите кабели, проблемът не е у вас – омотаните жици по улицата са една от „забележителностите“ на Банкок.

Следващите три точки бяха отворени само за хора с билети и не успях да вляза в тях. Те включваха сладоледаджийницата Nuury Chestnut Ice Cream Shop, която е била превърната в The Palace Arcade and Starcourt Mall’s Scoops Ahoy и явно се е продавал сладолед Stranger Things. След това беше бар The Foundry O, което представя „Vecna‘s Mind Lair“, а след него е кафенето Sit in Soi, където висеше реещата се във въздуха Макс.

Последната спирка беше паркингът Чанг („слон“ на тайландски, но в случая марка бира, която любопитният софиянец може да си купи от виетнамския магазин на ул. „Опълченска“), в който до една част достъпът пак беше само с билети. Но извън нея можеха да се видят различни места от град Хокинс – радио буса, стена с обяви за търсене на изчезнали хора, колелетата на децата и още много. През цялото време на колоните вървеше приятен американски ретро поп от саундтрака на сериала.

Раздразнен от множеството хора и любопитен за трите места, които не успях да видя, реших да си тръгна и да се върна в четвъртък, този път в 16 ч. да си взема и билет. Купих си сладолед с парченца манго и се отправих към метро станцията, отново проправяйки си път между хората, колите и мотоциклетите.

В четвъртък излязох в ранния следобед, минах да направя една снимка на Оптимус Прайм на кръговото на Талат ной (букв. малък пазар) и в 15:45 бях на мястото, където ми казаха. Купих си едно шишенце сок от захарна тръстика и зачаках, докато слушах музика от заведението отсреща, където изглежда празнуваха една година откакто някой се беше преместил в Банкок. Мина 16 часа и отникъде никой не излезе да дава билети. Потърсих в интернет и се оказа, че е имало промяна и сега се взимат от паркинга Чанг. След няколко минути бях там и видях опашка, на която имаше поне петстотин души. Предадох се – не бях психически подготвен и нямах мотивацията да чакам на огромна опашка и след това да обикалям из инсталацията. Направих още няколко снимки из околията, този път на дневна светлина, и си тръгнах.

Страхотно е, че се правят такива маркетингови инициативи. Те са възможност за промоция на сериала, но и за феновете да се потопят в атмосферата му. Дано и в София доживеем нещо такова. Ако случайно се намирате в Банкок и сте върл фен на „Странни неща“, можете и вие да се пробвате да разгледате – стига да имате железни нерви за опашката за билети. Може да видите повече (и по-хубави) снимки на арт-инсталацията на Stranger Things в социалните мрежи с хаштага #onelastadventureth. Направо давам линкове за постове във фейсбук и инстаграм.