zadryj zvezdite oshte mig

Обречени от съдбата

Ревю на романа „Задръж звездите още миг” на Кейти Хан и издателство „Бард“.

Изображение с име: 2163_pic_1„Задръж звездите още миг” е книга, която се откроява от повечето съвременни романи, насочени към младите читатели. Тя не е е част от поредица, нито пък се стреми към епичност. Накратко, книгата може да се опише като една въздействаща и тъжна приказка за любовта – любов, представена реалистично (доколкото позволява контекста), но също и идеализирана – както от авторката, така и от персонажите; любов, която не побеждава всичко, но е по-ценна от всичко.

Не съм от сантименталните хора, които обичат да си плачат, докато четат или гледат любовен сюжет, но това не ми пречи да оценя достойнствата на този роман, който се отличава с оригинален замисъл и силни емоционални моменти.

Сюжетът не е сложен – двама космонавти, мъж и жена (които се обичат) – Карис и Макс, са претърпели авария и се намират в бедствено положение извън кораба си, плават съвсем близо до Земята и имат малко време, преди да бъдат повлечени от микрогравитацията към сигурна смърт. Въздухът в скафандрите им е ограничен и стига за около 90 минути, а този факт допринася значително за натягането на обстановката. Историята прескача между тези последни минути, през които двамата правят всичко възможно, за да се спасят и ретроспективни епизоди, които разкриват цялата им връзка – от първата среща, до момента на фаталния инцидент.

Изображение с име: hold-back-the-stars-katie-khan-book-review
„Задръж звездите още миг“ е дебютният роман на Кейти Хан

Действието се развива в постапокалиптичен свят, който очевидно е вдъхновен от някои днешни тенденции, свързани със световната политика. САЩ и Близкият изток са изпепелени от ядрена война, Земята е постоянно застрашена от астероиден пояс, който не позволява развитието на космическите изследвания, а Европа и части от Азия са се превърнали в нов съюз, наречен Европия. Европия осигурява добър живот на гражданите си, но има определени правила, които те трябва да спазват, ако не искат да бъдат прокудени. На първо място сред тях е Ротацията – държавите-членки (които на практика вече не са държави) са разделени на номерирани райони, наречени Войводства и всички граждани са длъжни да се местят и да живеят в ново Войводство на всеки две години. Предполага се, че това ще направи хората по-толерантни и ще изгради истинско отворено мулти-културно общество. Освен това, съществува правило за двойките, според което хората нямат право да се женят, докато не станат на тридесет и пет години, защото едва тогава ще са готови да улегнат и да създадат истински стабилно семейство. Всички ценности като родина, дом, религия и т.н. са заменени от идеала на Индивидуализма. Разбира се, не става дума за истински индивидуализъм, а за изфабрикувана (удобна за „Утопията”) идеология, тъй като тези хора, които са подкарвани като послушно стадо насам-натам през целия си живот, категорично не са индивидуалисти.

Изображение с име: kauta_filia375-05_94019_12C061
Понякога Съдбата мрази влюбените…

Драмата в живота на Карис и Макс се поражда от това, че те са с десетина години по-млади от определената възраст за създаване на семейство, но искат да бъдат истинска двойка не тайно, а официално. Държавата не може да им забрани да се обичат, но може значително да ги затрудни в това да бъдат заедно.

Концепцията за Европия е смела и оригинална, но и доста дразнеща (в случай, че глобализмът не ви допада), може би защото в началото е трудно да се разбере дали авторката наистина вярва, че такъв тип общество е по-добро от днешното. Знам отговора за себе си – категорично бих предпочела да живея на някое по-диво място и с по-малко удобства (не в радиоактивните райони), отколкото да се съобразявам непрекъснато с един куп безсмислени и вбесяващи правила.

Изображение с име: gravity
Положението, в което се намират Карис и Макс, напомня за филма „Гравитация“

Светът, изграден от Кейти Хан, макар и вдъхновен от реалността, не е особено правдоподобен. Въпросът „От къде са се взели астероидите” така и не получава отговор. Те са там само в интерес на историята и като метафорично Божие наказание за ядрената война. Може би астероидният пояс (намиращ се между Марс и Юпитер) някак си се е преместил и е оградил Земята, а може да става дума за нещо съвсем различно – така или иначе, тази загадка остава без обяснение. Опитите на Карис и Макс да се спасят, са свързани с научни познания (по химия и физика – каквито аз нямам) – нямам представа до колко смислени са те, но ми изглеждат достатъчно правдоподобно. Все пак се набива на очи фактът, че двамата като цяло са зле подготвени за важната си космическа мисия. Дори това, че са се озовали в тази нелепа ситуация извън кораба (предпочитам да не издавам повече от сюжета), е доказателство за лошата им подготовка и липса на способност да реагират адекватно в извънредни ситуации – нещо непростимо за астронавти.

Все пак, „Задръж звездите още миг”, е любовен роман, а не твърда научна фантастика, затова и този тип въпроси не са от голямо значение.

Романът е дотолкова фокусиран върху двамата основни персонажи, че всички останали герои остават на заден план. Както често се случва (в любовните истории), противоположностите се привличат:

Изображение с име: 32938187Карис е по-скоро затворена, макар и да копнее да създаде истински смислени взаимоотношения (каквито не са често срещани в европийското общество), амбициозна е и е склонна да се съмнява в идеалите на Европия. Тя не харесва чак толкова Ротацията, обича семейството си и получава подкрепа от тях (въпреки, че, разбира се, не живеят заедно – в този свят всички, освен съпрузите, са самостоятелни единици). Тя е астронавт и мечтае един ден да се озове в Космоса, но въпреки това, не издържа на голямо физическо напрежение (например, не умее да сдържа дъха си за дълго), и е доста подвластна на емоциите си – неща, които според мен са сериозни недостатъци в нейната професия.

Макс е на другия полюс що се отнася до идеалите на „Утопията”. Той е от семейство на основатели и искрено вярва в новия ред, Ротациите и всичко останало. На пръв поглед начинът му на живот е много по-лежерен от този на Карис, но в действителност, Макс е потиснат и не може да постигне сам дори нещо толкова просто, като да сбъдне мечтата си да стане готвач.  Причината за това е, че той е емоционално подвластен на педантичните си родители. Те са дотолкова отдадени на новите идеали, че са го пуснали на ротации от седем годишна възраст (предполага се, че системата е така изградена, че да бъде безопасна за деца и неговият случай не е изключителен, макар и малко екстремен)… След като е оставен почти сам на себе си от толкова ранна възраст, не става ясно защо Макс изобщо е привързан към родителите си и защо го е грижа за мнението им (по който и да е въпрос). Разбира се, съществува чувството за дълг, но то по определен начин влиза в конфликт с истинския индивидуализъм (защото е дълг към нещо – в този случай към родителската воля, а не към себе си). Но, както споменах, Индивидуализмът на Европия е конкретна концепция – по-скоро национална идеология, която цели да поддържа системата, а не да направи хората по-самостоятелни и отговорни. Разбира се, любовта не търпи рамки и правила, а Макс и Карис са дълбоко и сериозно влюбени. Това постепенно разклаща идеалите на младия мъж и го тласка към импулсивни решения.

Изображение с име: falling_stars_by_hide_from_the_sun-d7bb3m2
Падащите звезди не винаги сбъдват желания.

Освен родителите на Макс и майката на Карис (която е любяща и грижовна), сюжетът ни среща с някои техни приятели – симпатичният емигрант от Китай, Лиу, който може би е гей (или бисексуален – не става ясно), приятелката на Карис – Лиляна, която вярва истински в Европийските идеали и някои други действащи лица, които едва са обрисувани от авторката. Всички тези персонажи съществуват само за да задвижат историята и нямат особена дълбочина или значение.

Структурата на сюжета е едно от основните достойнства на романа – прескачането между моментите в орбита и ретроспективните епизоди, постепенното разкриване на ситуацията, постепенното изграждане на образите (на Карис и Макс – останалите са на много, много заден план), всичко това създава интригуваща емоционална градация и провокира любопитството на читателите. Настоящето се преплита с миналото, реалността се превръща във фантазия (или може би, фантазията е алтернативна реалност?), а трагедията се трансформира в мистично изживяване, което в крайна сметка дава отговор на най-важните въпроси, зададени в творбата. А именно, вечни и познати въпроси, като: за какво си струва да се живее и съответно – да се умре, кое превръща света в Утопия и дава смисъл на човешкото съществуване? Отговорът на всичко е Любовта (с главна буква) и ако този отговор ви допада, то „Задръж звездите още миг”, е книга на която трябва задължително да обърнете внимание.

Изображение с име: бележникМоята оценка:
История – 5
Герои – 4
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 6
Емоционален заряд – 6
Теми за размисъл – 4
Фантастични елементи – 5
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 6

Общ успех: Много добър (5,30)

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата