
Падението на Рая
Ревю без спойлери на втори сезон от сериала Paradise, достъпен за гледане по Disney+.
Миналата година ви препоръчах един хубав нов сериал на име „Парадайс“ (явно все пак това си остана като официално българско име, въпреки че отначало тръгнаха с „Рай“). Макар да беше с една идея по-муден и драматургичен от необходимото, той беше интересен със своите мистерия и постапокалиптичен елемент и дори се класира в нашия топ 10 на сериалите за годината. Първи сезон завърши с разкриване на мистерията, но и загатване за много по-различен и потенциално дори по-интересен втори сезон, който да включва изследване на постапокалиптичната пустош, останала след изригването на супервулкана в Антарктида, заради който светът извън бункера на главните герои се смяташе за унищожен и невъзможен за преживяване.
Втори сезон донякъде изпълни обещанието си, даже представи и нов фантастичен обрат, но… цялата работа излезе доста постна и мързелива. Нищо, че отзивите масово са положителни и дори Стивън Кинг хвали втори сезон като по-добър от първи. Аз пък не съм доволен.
Първи и втори епизод са изключително мудни и безсмислени. В първи има някакъв емоционален заряд, но той се оказва маловажен след това. Във втори буквално нищо не се случва. Трети епизод е най-добрият от целия сезон – чак при него се завръщаме в града в бункера и виждаме какво става там след събитията от финала на предния сезон. За разлика от умрялото темпо в предните два епизода, тук нещата се развиват бързо, стегнато и интересно. После се връщаме пак на умрялото темпо за още две серии и чак в последните три имаме някакво развитие. Което пък не е задължително добро като промяна, тъй като предлага нов научнофантастичен обрат, изваден от нищото и напълно излишен, поне спрямо концепцията от първи сезон, с която бяхме зарибени и която вече е напълно променена.
Когато подновиха сериала за трети и последен сезон още преди премиерата на втори, създателят му, Дан Фогелман каза, че това ще бъде естествен край за историята и тя не изисква по-голямо количество епизоди. Подходих доста скептично към това изказване, защото според мен сериал като Paradise може да се развива страшно много – постапокалиптичните светове винаги са интересни, а бункерът с цял град в него може да крие всякакви тайни. Е, след като изгледах втори сезон, напълно съм съгласен със сценариста. Няма нужда от повече.
Проблемът ми е, че „Парадайс“ явно не се интересува от интересните си елементи. Светът навън е изграден изключително мързеливо. Уж става дума за апокалипсис и масово измиране на народа в студ, радиация, гняс, земетресения и мъка, а всъщност не си личи хората да са преживели кой знае какви трудности. Селяните си обикалят с каручките и си живеят в дървени къщурки с китни плодородни дворчета, все едно през тях не са минали виелици, цунамита, киселинни дъждове и кой знае какви още бедствия. Събират се огромни армии, сякаш човечеството не е минало през опустошение, а през временно неудобство. В първи сезон нещата въобще не бяха така представени и обещани.
На всичкото отгоре, в този апокалипсис не се случва нищо. Нямаме нито една наистина интересна и пленяваща вниманието история там. Единственият жалък опит за такава приключва още във втория си епизод (четвъртия по хронологията на сериала), който пък поставя под въпрос смисъла от съществуването на първия. Главният герой прекарва повечето си време навън в спане, а намирането на жена му се усеща твърде лесно и незаслужено. Завръщането им в бункера пък удобно съвпада с брутално пришпорения и ненужен разпад на ситуацията в него.
Джулиан Никълсън отново е най-полезният играч, въпреки че и нейният финал е тъп. Скромното екранно време, прекарано в Парадайс, е доста интересно, но е твърде кратко и накрая дерайлира в измишльотина, която пък ще дефинира трети сезон. Агентката, която се оказа зла убийца, също беше интересен елемент, от чийто потенциал сериалът не можа да се възползва напълно. Защо? Защото му беше важно да показва някаква маловажна жена отвън как мрънка и ражда, как някакви брадясали неудачници се влюбват в първата срещната и как Стърлинг К. Браун обикаля из прованса с тъпо изражение, а не да развива собствената си започната вече история качествено. Да не говорим той как рязко променя характера си – ту си доверява живота в ръцете на непознати и проповядва на куцо и сакато за добрината им, ту вади оръжие и крещи на някакъв човечец, който не прави нищо заплашително.
Не мога да коментирам повече без спойлери, но да, няма нужда един такъв сериал, който сам не уважава себе си, да бъде продължаван повече от 3 сезона. Може би тук лоша шега играе старанието на екипа да произвежда по 8 епизода на година – явно по някакви неведоми за мен причини в днешно време това е абсолютно невъзможно, поне не и без сериозно претупване на материала. Не са имали време нито да изпипат добре сценариите, нито да хвърлят малко мръсотийка по къщите, за да изглеждат по-реалистични като за минали през край на света.
Ако все пак искате да продължите със сериала, защото сте харесали първи сезон, моята препоръка е да пропуснете епизоди 1, 2 и 4, може би дори и 5, и да наблегнете на 3, 6, 7 и 8. Седми и осми, както вече казах, дерайлират и вкарват нов обрат, тотално ненужен за концепцията, нереалистичен и без никакви предпоставки за него, но все пак без тях не може да продължите с финала догодина. А след като вече сме инвестирали времето в два сезона, можем да се прежалим с още един, обещан да е последен.
Пък и все още имам някаква мъждукаща надеждица, че внезапните промени и дупки в сюжета ще бъдат обяснени и подплатени добре в следващите епизоди, без да се залита в губене на време за излишни драми и персонажи. Може пък дори да се окаже, че наистина всичко е било планирано предварително, всеки некадърен монтаж, объркващ повествованието, е съвсем предумишлен и даже е имало подсказки още в първи сезон, но съм ги изтървал и ми предстои тепърва да бъда изненадан и впечатлен… Даже заради този потенциал и многото фенове, които са вдъхновени да мислят теории, прогнози и обяснения, ще дам с една идея по-висока оценка на критерия „Теми за размисъл“. Но засега ми изглежда като да става дума за най-обикновено претупване на и без друго не особено оригинален бъркоч от идеи.
Ако пък вече сте гледали втори сезон на „Парадайс“, не сте съгласни с мен относно оценката ми за него и смятате, че по-скоро аз претупвам и пропускам очевидни подсказки за нещо гениално, което предстои – чувствайте се свободни да ме нахокате в коментар.
Моята оценка:
История – 4
Герои – 4.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 4.50
Eлементи на изненада – 4.50
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 4.50
Фантастични елементи – 3.50
Саундтрак – 4.50
Старание на екипа – 4
Маркетинг, промоция и хитов потенциал –5
Общ успех: Мн. добър (4,40)