Подходящ за първи стъпки в хоръра на днешните деца

Отидох на „Бийтълджус Бийтълджус“ без високи очаквания и без да съм гледал първия филм. Бях го чувал, но ми се виждаше хем твърде стар, хем твърде детски. Не е много професионално от моя страна да правя така, но не можах да се накарам. А и тъкмо щях да проверя може ли да се гледа новия филм без стария.

Останах изненадан. Новият филм ми хареса толкова много, че като се прибрах вкъщи веднага изгледах стария. Казах си, че щом втората част така ме заплени, значи много съм изпуснал, игнорирайки първата. Е, заспах два пъти и едвам издържах до края. „Бийтълджус Бийтълджус“ е сред малкото примери за много по-добро продължение от оригинала. Даже ви препоръчвам изобщо да не се занимавате с първия филм, а директно да отивате на втория. Не е необходимо да знаете нищо, Тим Бъртън се е съобразил, че 36 години след „Бийтълджус“ няма как да очаква публиката да знае или да си спомня нещо и е направил новия сюжет достатъчно ясен, макар и, разбира се, събитията от първия филм да остават в канона като все пак случили се и повлияли на героите.

Сюжетът на филма е доста богат и, като изключим пришпорения край, добре изпипан. Има дори един хубав обрат още в средата, от който започва цялата лудост с приключенията на героите из задгробния свят – овързват се няколко персонажа и сюжетни линии по интересен начин с високо темпо.

Поколенията са се сменили и някогашната кисела тийнейджърка Лидия (Уинона Райдър) сега е майка на друга кисела тийнейджърка – Астрид (Джена Ортега, която в последно време се бута във всичко). Когато баща й умира в нелеп инцидент (не са искали актьора от първия филм да се връща заради обвиненията в сексуален тормоз над малолетни), трите поколения жени трябва да се съберат отново в зловещата къща на хълма. Лидия взима със себе си мениджъра си – отвратителен мазник, който се възползва от задръстеността й, а Астрид се среща със симпатично местно момче. Тъй като обаче Лидия и до ден днешен вижда духове, а Бийтълджус продължава да бленува по нея от Отвъдното, нещата няма да останат приземени задълго. По самия Бийтълджус пък бленува зла демонка в красивото лице на Моника Белучи. Даже напротив, персонажите ги очаква високоскоростна лудост, при която земните правила хич няма да важат…

Наистина, филмът изобилства от шантави сцени, смесващи удачно хорър с комедия. Затова съм написал и заглавието така. Хорърът е идеален за деца – хем е достатъчно страшен и гнусен, за да ги подготви за евентуалното им влизане в жанра, хем е забавен и лековат, за да се приема лесно. На моменти, до голяма степен заради многото практически и стопмоушън ефекти, типични за Тим Бъртън и уважаващи стилистиката от първия филм, Beetlejuice Beetlejuice ми се струва старомоден в това отношение, но в по-скоро добрия смисъл. В днешно време ужасите за деца са твърде притъпени, прикрити и изкуствени, сякаш да не се появи твърде страшна мисъл в някоя крехка детска психика, та да реве после детето, че е травмирано за цял живот от едното нищо. Самият Бийтълджус е като дърт перверзник и пияница от 80-те години, опипващ момичетата по парка, но все пак е демон, станал популярен в недалечното минало – ако той не е с такова излъчване, кой да е. Всъщност, нека си го кажем, старомоден сексизъм лъха от филма като цяло, но и в това си има някакъв чар и донякъде е даже свежо, че отдавна Холивуд не е допускал такива филми през цедката си.

Много ми допада, че при все цялата лудост и шантавост на задгробния живот, зомбитата с висящи риби от бузите и демоните му, не се усеща сякаш филмът е тотална измишльотина. Afterlife is so random казва Джена Ортега и е напълно права, но няма нещо, което да е тотално нелогично, невъзможно или противоречащо на друго вече установено правило. В същото време, всичко е неочаквано и никога не знаеш какво те чака зад следващия ъгъл, което прави цялото приключение много по-интересно и вълнуващо. Влакът на душите ми е любим елемент – ако така ще ме возят към смъртта, нямам нищо против да умра.

Допада ми също хуморът на „Бийтълджус Бийтълджус“, тъй като има много моменти, в които се смях с глас. От забавни диалози и подмятания до чисто визуално забавни добавки към фона на някоя сцена. Бебето Бийтълджус ми е топ. Даже ми се струва, че отдавна не съм попадал на филм, в който комедията да се получава толкова добре.

Катрин О’Хара прави много силна роля в това направление с налудничавото си поведение на самовлюбена арт персона, Майкъл Кийтън също се справя добре като силно неприятния титулярен демон, ръсещ шегите на дядо ви, при когото никога не сте обичали да ходите като малки, а Уилям Дефо се забавлява на макс с третостепенния си персонаж. Разочарован съм обаче от Уинона Райдър – според мен тя пропуска да допринесе за страшно много ситуации, в които е могла да подсили както хумора, така и драмата, но с мъртвешкото си изражение и мънкащо поднасяне на репликите не го е направила. За Джена Ортега нямам какво да кажа, тя е отново Уенздей и играе по абсолютно същия начин. От Моника Белучи не съм разочарован, но съм разочарован от ролята й – представена е с огромен потенциал, но накрая изфирясва за секунди. Всъщност, предвид какви роли съм й гледал, май всеки път се получава точно така с нея.

За музиката на филма също ще дам висока оценка, Дани Елфман може да е позабравен в миналото поколение, но си остава велик. Винаги съм оценявал, когато саундтракът е персонаж сам по себе си и тук се получава точно нещо такова. Още от първите трели за първите надписи в първите кадри филмът ме въвлече като зрител, грабна вниманието ми и ми даде ясна представа какво да очаквам – лудо и леко старомодно, но забавно и чаровно приключение (па макар и да съм над възрастта на целевата група).

Надявам се „Бийтълджус Бийтълджус“ да има успех, защото заслужава. Даже с това богатство на сюжета и задгробния живот ми се струва, че от него би станал страхотен сериал. Не съм голям фен на Тим Бъртън, но много критици казват, че това е най-свежата му продукция от 20 години насам, и съм склонен да им вярвам. Силно ви препоръчвам да си заведете не само приятелите, но и децата на кино. Вярвам, че така ще им вдъхнете любов към големия екран и по-нестандартните му жанрови предложения, които са редки, качествени и ще ги изградят като по-ценни от стандартната паплач личности. Нещо повече, филмът ще допадне и на вас.

Моята оценка:

История – 6-
Герои – 6
Режисура и ефекти – 5
Актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 6+
Саундтрак – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Общ успех: Отличен (5,50)