Понякога пътят е по-важен от дестинацията…

Ревю на „В обгорените земи”, книга втора от поредицата „Лабиринтът” на Джеймс Дашнър и издателство Бард

1809_pic_1„В обгорените земи” е продължение на „Невъзможно бягство”, първа част от трилогията „Лабиринтът”. Началото на романа ни връща към събитията, случили се непосредствено след бягството на Езерните – оцелелите, Томас и Тереза привидно са спасени и в безопасност, но почивката, на която се радват, е само затишие пред буря…

Сюжетът на първата част прелива плавно в продължението, което има своя централна тема – пътуването на младежите през ужасна пустиня, изпълнена с опасности, но освен това е изключително хомогенен и очевидно следва цялостния план на автора. Основните въпроси – защо учените от ЗЛО са толкова жестоки и ексцентрични в експериментите си и каква точно е връзката на Томас с тях остават, но много от загадките от „Невъзможно бягство” са разрешени още в началото.

(Следват спойлери от края на първата книга)

Земята е станала жертва на опустошителни слънчеви изригвания, изпепелили огромни територии. Междувременно – в постапокалиптичната обстановка, вирус (изпуснат от незнайна лаборатория) заплашва да доунищожи света. Ужасната болест, наречена „избликът” превръща хората в „побърканяци” (както сами се наричат). Заразените постепенно губят ума и човечността си и се превръщат в нещо много подобно на зомбита – с изключение на това, че са живи. ЗЛО (Земна лига за отбрана) е създадено от остатъците от правителствата на оцелелите държави – организацията разполага с неограничени ресурси, напреднали технологии и учени, чиято основна задача е да се преборят с болестта. Те построяват Лабиринта (тоест два лабиринта, както се разкрива още в началото на сюжета) и подбират деца, които да преминат през тестовете им. Крайната им цел е един (или повече?) от младежите да се превърне в опитен образец, чрез който да открият начин да спрат епидемията. Учените не смятат, че жертването на тези деца е неморално, тъй като е заложена съдбата на човечеството, а и техният живот не би бил по-добър, ако са свободни – родителите на някои от тях са заразени, а тези, които не са, също са застрашени от болестта.

Слънцето почти е унищожило света!

Слънцето почти е унищожило света!

Макар че разбира всичко това в началото на новото си приключение и започва да възвръща спомените си, Томас не може да възприеме ЗЛО като спасител на човечеството. Организацията е доказала неведнъж жестокостта си и продължава да го прави отново и отново. Тереза е отвлечена, а на нейно място се появява Арис, който разкрива на оцелелите Езерни, че е бил в друг лабиринт – същия като техния, с изключение на това, че обитателите му са били само момичета. Подобно на Тереза, той е телепат и е задействал Края на експеримента. Неговата партньорка (изиграла ролята на Томас в другия лабиринт) е била убита по време на бягството. Това напомня на Томас, че неговата собствена смърт е била предотвратена само благодарение на саможертвата на Чък.

За пореден път ЗЛО упражнява властта си над живота и умовете на момчетата, които откриват, че вратовете им са татуирани през нощта след спасяването им, без да усетят; стават свидетели на необясними събития и са заключени в продължение на дни без храна. В края на мъчителния им престой в помещенията, в които ги отвеждат техните „спасители”, се появява човек – или по-скоро холограма на човек (наречен от тях Плъха), който им обяснява какво се очаква да правят по-нататък.

Мъжът ги уведомява, че не всичко, което виждат (и може би дори чувстват и чуват?) е истинско, тъй като ЗЛО може да въздейства на умовете и нервните им рецептори. Според него, единствената цел на организацията е да спаси човечеството, затова младежите не би трябвало да се противят на изпитанията. Въпреки това, той ги предупреждава, че всеки, който откаже да съдейства, ще бъде убит. Задачата им е да преминат местност, наречена Обгорените земи за две седмици и да достигнат определено безопасно място. Младежите имат и допълнителна мотивация – Плъха твърди, че всеки от тях е заразен с изблика и ще получат лечение само след като достигнат безопасното място.

Лабиринтът изглежда като спокойно, приятно място, пред това, което очаква героите отвън.

Лабиринтът изглежда като спокойно убежище пред това, което очаква героите отвън.

Обгорените земи се оказват ужасна изпепеляваща пустиня, населена с побърканяци. Освен тях, пътят на Езерните е посят и с други опасности, които карат скръбниците да бледнеят. Младежите са нападани от отвратителни метални топки (звучи странно, но да…) и чудовищни гръмотевични бури, а и са застрашени от Тереза (с която се случват някои изненадващи събития) и Група Б – групата на момичетата от втория лабиринт. Не всички оцеляват, но поне тези, които имат значение, успяват да стигнат до края на изпитанието. Миньо става водач на групата по странна причина – тъй като на татуировката на врата му е изписано „Водачът”. Татуировката на Нют гласи „Лепилото” – според останалите това вероятно означава, че той е спойката на групата. Много от другите момчета имат само номера и означение, че принадлежат към група А, но на врата на Томас е изписано нещо, което може да се възприеме като заплаха…

Стилът на Джеймс Дашнър е все така увлекателен и лесен за четене. Въпреки разкритията и промяната в обстановката, авторът продължава да поддържа нивото на мистерията и темите на сюжета. От друга страна, той се е подал на утвърдените виждания за тийнейджърските романи и започва да изгражда любовен триъгълник между Томас, Тереза и новопоявилата се Бренда. Засега не е ясно дали Бренда ще има значение за развитието на историята отвъд сърдечната драма, така че ми е трудно да преценя дали присъствието й е оправдано или не. Вниманието, което Дашнър отделя на детайлите е забележително – пример за това са имената на героите. Тъй като са взети от ЗЛО от бебета, те не знаят имената, които са им дали родителите им. Момчетата са наречени на известни учени – например „Томас” идва от Томас Едисон, „Нют” от Нютон, а „Арис” от Аристотел. Момичетата от група Б не носят имена на учени – все още не е разкрито много за тях, но пълното име на Тереза – „Тереза Агнес” вероятно идва от Майка Тереза, чието рождено име е Агнес. Тези имена на велики личности от една страна показват, че ЗЛО има добро отношение към обектите на своите експерименти – вероятно гледа на тях като на предопределени за велика съдба. От друга страна, това показва, че за организацията тези млади хора не са нищо повече от средство за разрешаване на проблема, защото ако ги възприемаха като личности с права, щяха да запазят рождените им имена.

Връзката между Томас и Тереза може и да не издържи след изпитанията, на които е подложена.

Връзката между Томас и Тереза може и да не издържи, след изпитанията на които е подложена.

Томас отново заема централно място в историята и продължава да бъде най-добре развитият персонаж. Има вероятност да се окаже, че неговата роля в експериментите на ЗЛО е много по-значима, отколкото някой е предполагал в началото. Той преминава през духовни терзания и вътрешна борба, тъй като не може да приеме спомените си хладнокръвно. Чувствата и мислите му са разбираеми и са предадени добре от автора. Единственото, което изглежда малко съмнително, е лекотата с която Томас се привързва към Бренда – момиче с начален стадий на изблика, което проявява интерес към него. Ясно е, че поведението на Тереза е странно и отблъскващо, а и откъслечните му спомени го карат да се съмнява както в нея, така и в себе си, но все пак чувствата му се пренасочват прекалено лесно. Освен това е невероятно, че при цялата трагедия в живота му и разрухата наоколо, той е способен да мисли за любов. Но, тъй като романът е предназначен за тийнейджъри, а и самият Томас все още е такъв, вероятно се очаква да има няколко романтични момента, както и определено напрежение между единствената влюбена двойка в историята.

Друго, което изглежда някак странно, е волята за живот – както на Том, така и на останалите живи Езерни. Обградени от отвратителен свят, с малки перспективи за оцеляване, и с безброй такива да бъдат измъчвани до края на живота си в лабораториите на ЗЛО, младежите продължават да изпълняват инструкции и да правят всичко, за да оцелеят, без да се поддават на отчаяние. Обяснението, което Миньо дава, изглежда достатъчно достоверно – просто всички, които не са били смели, психически издръжливи и изпълнени с воля за живот, са отсети още по време на престоя в Лабиринта…

v obgorenite zemi anglТереза се превръща в много по-интересен персонаж, в сравнение с първата част. Трудно е да се каже какво точно се случва с нея – кое в поведението й е истинско и кое – плод на манипулация. Изглежда тя е сред първите, които приемат изцяло, че „ЗЛО е добро” (израз, който момичето изписва на ръката си още след събуждането си в Лабиринта) и че всяка жертва и страдание си заслужават в името на по-висшата кауза. Тайнственият Арис и изненадващо – Нют, до известна степен я подкрепят в това виждане.

Нейната съперничка Бренда засега не се отличава с нещо особено. Освен че е болна от изблика (болестта не се проявява в началния си стадий), тя е красива, умна и смела, и много общителна. За разлика от останалите герои, Бренда е имала нещо като нормален живот с баща си, преди да бъде установено, че е болна, и да бъде изпратена в Обгорените земи. Тя и приятелят й Хорхе (младеж с ранен стадий на болестта, който също е заточен) помагат на Езерните и заедно с тях стигат до „безопасното място”.

Пътуването поражда много нови въпроси, най-важният сред които е значението на Томас за цялостния План. ЗЛО му помага да оцелее и дори му оставя съобщения, според които той е истинският водач, но освен това нарежда на група Б да го унищожи. Понякога изглежда, че всичко има смисъл, а друг път – че някакъв безумец ръководи събитията с единствената цел да извлече удоволствие от безкрайните страдания на младежите. Не е ясно дали Езерните наистина са заразени и дали Плъха лъже за това, че организацията разполага с лек. Ако е така – защо не го използва, за да помогне на засегнатите от болестта? И в крайна сметка – защо е нужно момчетата и момичетата от двете групи да преминат през всички изпитания – нещо, за което те са подготвяни през целия си живот… Ако отговорът на това е само „за да се получи интересен сюжет”, би било наистина разочароващо. Възможно е изпитанията действително да са били от решаващо значение за откриването на лекарство, а момчетата да не са заразени докато спят (както предполагат), а още по рождение – нещо, което се загатва в един от спомените на Томас. В такъв случай убожданията на скръбниците и серума, който ги лекува, биха придобили съвсем нов смисъл. Но – в крайна сметка, това са само теории, а отговорите на въпросите вероятно се намират в третата част от поредицата.

„Лабиринтът: В обгорените земи” е интересна и напрегната творба, която поставя персонажите си пред нескончаеми изпитания. Въпреки че липсва клаустрофобичната атмосфера от първата част, обстановката е все така мистериозна и заплашителна – особено за Томас. Макар и в някои моменти сюжетът да напомня твърде много за вариация на тема „Зомби апокалипсис”, той като цяло е не по-малко оригинален и добре развит от този на първата книга от трилогията.

БележникМоята оценка:
История – 5
Герои – 6
Стил на писане – 6
Елементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 6 Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 6
Общ успех: Отличен (5.70)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
2 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |