Преглед на сериалите от сезон пролет-лято 2024

Паралелни вселени. Алтернативни светове. Скокове във времето. Дракони, роботи, вампири, супергерои, космически пътешественици… Тези истории не са нови концепции. Те са стари мои приятели, които обожавам. А последните 4 месеца имах удоволствието да се срещна с няколко сериала, които смело скачат в необятния хаос и го пресъздават в своя собствена интерпретация.

Нека да започна с Outer Range. Докато първи сезон преди няколко години не ми грабна вниманието, то шумът около втория го привлече. Изгледах първи сезон набързо и, трябва да призная, не бях впечатлен. Модерен уестърн, разказващ историята на 2 фермерски семейста, които се борят за парче земя. А какво има в местността? Една мистериозна туристка, на която е било позволено да разпъне палатката си и да остане в едно малко ъгълче за известно време, и една привидно бездънна яма. В първи сезон разбираме, че ямата може да пренесе всичко през времето. Докато изначално действието се развива само в настоящето, то във втори сезон историите се заплитат, развиват се сюжетни линии през времето. Това поставя много важен въпрос – възможно ли е пътуването във времето да разклонява реалността на алтернативни вселени. Дали е така? Гледайте! „Външен предел“ с втория си сезон от драма в ранчо се превърна в приключение през времето и неслучайно е сравняван с немската Netflix продукция Dark. Трябва да призная, че нямам любим герой, защото те всички имат някакви дразнещи за мен недостатъци, но това ги прави изключително интересни и човечни персонажи. За съжаление, сериалът оставя част от героите си с повърхностна мотивация и предпочитам да вярвам, че е търсен ефект, който е трябвало да изиграе важна роля за персонажите в бъдеще. Уви, няма да има трети сезон.

Следващият сериал, който ме грабна, е Dark Matter, по едноименната книга на Блейк Крауч. В проекта участва и самият автор, така че е много близко по книгата и, както в случая със Silo („Силоз“ на Хю Хауи), екранизацията надгражда книгата като развива историите не само на основния, но и на други любопитни герои. За съжаление, според мен развръзката бе предадена по-добре в книгата. Въпреки това идеята за учен, който разработва способ за прескачане в алтернативни вселени, само за да изживее живота си такъв, какъвто би бил ако бе направил различен избор, е разработена добре и повдига въпроси. Какво остава за онази негова версия, която не е осъществила алтернативата и дори не е имала нужда от нея? Да се бори със зъби и нокти през световете, за да се върне в собствения си свят, малък личен рай, макар и неперфектен. Идеална история, която отговаря на въпроса „Какво, ако бях направил другото?“. Актьорската игра е на ниво и първи сезон завършва там, където приключва книгата. Каквото и да предстои, с нетърпение ще очаквам сезон 2.

Разбира се, че съм възмутен от четвърти сезон на The Umbrella Academy! Сезон 3 бе слаб в сравнение с първите два, но е диамант, поставен до този. Обърканото разбито екс-супергеройско семейство се намира в таймлайн, където са без сили и всеки си е продължил жовота. Реджиналд е богаташ и живее щастливо с жена си. Алисън е най-накрая с дъщеря си и живее с Клаус. Лутър е стриптийзьор и някак това му харесва? Диего и Лила водят семеен живот като никой от двамата не е удовлетворен, Файв работи като шпионин, а Виктор притежава бар. Къде е Бен? Той излиза от затвора. На фона на тази тривиална за бившите супергерои реалност се развива тайна организация от хора, които помнят и другите времеви линии и се опитват да се върнат към тях. След поредица от случайни ситуации навързани с конче, старите герои възвръщат силите си и отиват да спасяват едно момиче (Дженифър) от въпросната организация. Разбира се, неуспешно осъществен план. След още тичане и караници се срещат с баща си и накрая получаваме обяснение за смъртта на Бен и за произхода на силите им, и начина, по който се се отнасят към Дженифър. След още малко тичане достигат повратния момент, където и когато всички умират.

Защо сезонът на „Чадърената академия“ не ми хареса? 1. Беше кратък сезон със само 6 епизода. 2. Героите (освен Виктор) имаха клонящо към нулата развитие или край. 3. Макар реалният живот да е страшен и объркан и хората в него да са травмирани, очаквам добрите герои в изкуството да получават израстване и излекуване на травмите. Вместо това любовната искра между Лила и Файв, ревността и билката на Диего останаха неразрешени проблеми. Спорът между Алисън и Клаус, борбата на Клаус със зависимостите се усетиха плоски и без задълбочаване. Забавният образ на Клаус, който бе използван преди като комичен, този сезон бе просто изтъркан и скучен. Търсенето на смисъл в работата, което Лутър прави от първи сезон, можеше да бъде по-ясно приключено. С такъв огромен потенциал този сезон остава слаб и тъжен край на сериал, чиято звезда изгоря прекалено ярко и бързо в началото.

The Ark продължава да е свежо попълнение в жанра с втория си сезон. Сериалът определено носи носталгията за отминалото време на космическите опери. Излязъл като от началото на века, този екипаж се бори със всякакви проблеми в опит да оцелеят в космоса. Видимо с нисък бюджет, те успяват да компенсират за момента с хъс и желание. Това дава надежда на оригиналните продукции. Успешно вкарват нови герои и развиват историите на вече съществуващите. Сезонът започва с инцидента на Арк 1 и надеждата, че след сдобряването с Арк 15 ще бъдат спасени. Това не е точната ситуация и любимият екипаж с помощта на бежанци от Арк 15 успяват да закърпят положението. Оттук започва и забавата. Всеки епизод представя ново предизвикателство или тайна. Може ли да бъде простено на убийците? Какво е постхуманизъм и кой има право да го управлява? Как би изглеждал сблъсък с паралелни вселени? Ами такъв с реалността, че не сме толкова уникални, а прости клонинги?

House of the Dragon разби за пореден път. Ще започна с основния проблем, който наблюдавам последните години – бюджетирането и корпоративните политики влияят негативно на изкуството и удоволствието на феновете. Домът на дракона сезон 2 вместо да е с 10 епизода, завършва само с 8. Така оставят една от най-епичните битки за сезон 3, като имаме и потвърждението на екипа, че това не е било творческо решение или пък търсен ефект. Въпреки това сезон 2 надгражда историята на Таргариените от сезон 1. Приятелството на Рейнира и Алисент се превръща в основната сюжетна линия и така успяваме да видим първата епична битка на дракони и последствията от нея. Цял сезон двете кралици седят на различни полюси. Когато едната търси мир, другата търси кръв. Докато едната печели власт и изисква подчинение, другата ги губи. Докато едната намира освобождение от дълга, другата си слага хомота му. Под тази арка можем да наблюдаваме в Кралски чертог играта за трона на Емонд и слабото управление на брат му Егон. Далеч на север в Харънхол Деймон се бори с властолюбието си, докато се опитва да обедини Речните земи под знамената на черните Таргариени. Нови ездачи на дракони изплуват от множеството копелета на русокосите наследници на Валирианците, а припознатата Рена продължава да се надява, че ще си намери дракон. Нови и стари герои влизат в танца на дракони и тепърва следва да видим кой ще загуби.

The Acolyte аз си го превеждам „Лекото ако“. Знам, че „Аколитът“ от много фенове се оплюва като хомо-джендър-дайвърсити пропаганда, ама не това не е причината масово да не се харесва. Сериалът стои в противоречие на канона най-малкото правейки джедаите небалансирани и прекалено емоционални. Да не говорим, че има видян сит, който не трябва да е виждан, защото според филмите ситите не са виждани от стотици години в галактиката. Вярвам, че с малко повече мисъл кога тези събития са се случили (примерно в наалото на създаването на ордена) и как по-точно са протекли, може би щеше да ми хареса. За съжаление, сериалът остава като голяма червена точка в историята на Дисни и показва един от най-големите им проблеми в последните години – битката на дайвърситито срещу качеството на наратива. В случая на този сериал и според проучването ми, става дума за дайвърсити на каста. Аз вярвам, че героите, които имат разнообразни черти (било то раса, пол, сексуалност, възраст, религия и т.н.), могат да бъдат разписани и представени добре, само ако историята се обляга на този бекграунд и го използва, за да отведе зрителя/читателя до желания край/извод.

Solar Opposites продължава да е все така забавен. Този сезон можем да продължим да следим злободневните проблеми на Корво, Тери, Ямулак, Джеси и Пупата по същия начин, по който виждаме как малките хора от стената на Ямулак развиват цивилизацията си в двора, и как продължават космическите приключения на Додж Чарджър. Този странен за мен ситком, може би пропагандиращ гей семейство, успява да продължи основната си история с извънземни по хумористичен и свеж начин, въпреки че в края на всеки сезон очаквам да се изтърка. Силно ме забавлява как този сезон във фокус е взаимната привързаност на Тери и Корво, с което се продължава големия завой от това, което бе от сезон 2 нататък. По този начин сезон 5 чертае много паралели между хетеронормативните брачни двойки и двамата Шлорпианци. Трябва да призная, че този сезон успяха и да представят или загатнат нови персонажи, чието бъдещо развитие ще е интересно. Официално сезонът не е приключил. Това ще стане през октомври с още един специален епизод.

The Dragon Prince след 6 сезона все още нямам насищане – чакам 7-ми. Тази анимация на Netflix след толкова години успява да съживи и очовечи герои, изпълнени с надежди, страхове и мечти. В 6-ти сезон фокусът пада върху Калъм и Рейла, които се опитват да преместят затвора на Ааравос на сигурно място. Същевременно оцелелият Вирен намира моралния си компас и след разговор с Клаудия в опит да я убеди да се предадат, сам отива да посрещне последствията си. Това действие го среща с един Сорен, който е пораснал, но не е готов да му прости. Езран отива на сватбата на Амая и Джанай в навечерието на война, докато брат й намира силен съюзник. И ако тази драма не е достатъчна, най-накрая миналото на Ааравос е разкрито. С това още една глава от историята е приключена, оставяща любимите ни герои разпръстнати, сами и чезнещи сред пушеци от болка и скръб.

Reginald the Vampire не е за мен. След 2 сезона този сериал остава по-скоро детски в моите очи. Самите режисура и диалози предполагат по-млада аудитория, а може би и аз съм свикнал вампирите винаги да са крайно еротични и сексуални създания. Въпреки това 2-ри сезон продължава доста смело да разраства вселената си с представянето на демони и ангели, което разнообрази динамиката от 1-ви сезон и зададе новата рамка. Моурис е главният вампир и всички трябва да го слушат. Факт, който е лесно забравим, след като Моурис тича като кученце след Реджиналд. А главният ни герой се опитва да достигне любовта на изгората си, Сара. Трябва да призная, че този сезон ми се стори разпилян и крайно безцелен. Почна добре и навърза основния проблем – Ангели има и те ще унищожат вампирите след определен срок. Това зададе посока на групата, но тази посока се изгуби някъде и те доста лесно успяха да разрешат проблема в деветия от десет епизода. Допълнително с това Ашли, Ники и Клеър получиха своеобразен завършек в средата на сезона. Връзката на Тод и Майк бе притурка към всичко останало. Да спомена, че бащата на Клеър бе представен и изчезна безследно. Сред толкова много неща в началото, които предлагаха да инвестирам емоционално в тях, само ангелът Мюриел бе един от по-интересните персонажи. Той успя да бъде приятел и враг на групата и същевременно навигираше света на хората, собствените си идеали и любопитство. С новината, че този сериал няма да има сезон 3, мога да спя по-спокойно.

В новия сериал Sunny се развиват мистерията около смъртта на мъжа на Рашида Джоунс и въпросът дали роботите могат да убиват хора. След успеха на „Шогун“ тази година е време да се върнем на острова на изгряващото слънце. Рашида Джоунс влиза в ролята на Сузи, наскоро загубила съпруга и детето си в самолетна катастрофа. Няколко дни след инцидента Сузи получава домашния робот Съни. Тя мрази роботи, освен това е чужденка, която след години живот във една футуристична Япония още не е научила местния език с оправданието, че има дислексия. Докато й се налага да погребва семейството си и да се разправя със свекървата, тя се впуска в разследване кой наистина е бил мъжът й. Това я води до голяма технологична компания, Якудза и мечка в гората, открития за изневяра и много алкохол. Сериалът се базира на романа The Dark Manual от ирландския писател Колин О’Съливан. Всеки кратък епизод завършва с малък клифхенгър и навлиза рязко в темите за самотата, свързаността и разбирането. Определено японската култура е прекрасна среда за подобна история, където различни социални ритуали, норми и жестове, и трендове като хикимори са световноизвестни. С всеки изминал епизод отношенията между героите се разлистват и показват успехите и неуспехите да споделят себе си и да бъдат разбрани. А в центъра на всичко стои Съни, която се опитва да бъде приятел, придружител и защитник на Сузи, докато учи какво е да си човек.