Приличен финал за Венъм на Том Харди

Слушайте ревюто в youtube.

Това ревю ще бъде по-кратко от обикновено, защото за „Венъм: Последният танц“ няма много какво да се говори. Хубав ли е филмът – да, става. Впечатлява ли с нещо – не, съвсем обикновен си е. Ако смятате да го гледате, можете даже да спрете с четенето дотук. Няма да издавам спойлери по-надолу, просто останалото са подробности. Върнете се, дочетете и коментирайте след като го изгледате и вие.

В третата част Еди и Венъм вече са свикнали един с друг, приемат се, харесват се и симбиозата им е завършена – двамата не могат да си представят живота самостоятелно. Том Харди вече е улегнал в ролята и е чудесен като гласа на Венъм (да, ако не знаехте, Том Харди играе Еди Брок, но и озвучава Венъм, тоест, в повечето сцени си говори сам със себе си). Играе човешкия си персонаж като уморен чичак, а извънземния – като развълнувано дете с повишен апетит за човешки глави. И комбинацията е доста добра, което е малко тъжно, защото заслужаваше по-добри сценарии и повече от три филма.

Venom: The Last Dance има някакви отвлечени връзки с марвелската вселена на Отмъстителите, но те са тотално нерелевантни и всякакви слухове за пост-кредит сцени и препратки към Спайдърмен са фалшиви. Има 2 сцени след надписите, но нито едната не загатва за транспортиране на когото и да било във вселената на човека-паяк или за потенциално завръщане на Том Харди в още филми. Ако сте от хората, които следят всички такива спекулации със затаен дъх – недейте, ще ви изиграе лоша шега. „Венъм: Последният танц“ си е сам за себе си и трилогията си.

Филмът представя немалко нови персонажи, за които няма да ви говоря в подробности, предимно защото вече са гледани абсолютно същите в други филми. Част от тях биха могли евентуално да се появят в бъдещи продукции, но, честно казано, съмнявам се, че агресивното марвелско налагане на образи от потенциални следващи проекти в историята на титулярния герой тук ще проработи. По-скоро ми се струва, че ще си останат само загатнати и недоразвити, което също е жалко. Но в крайна сметка сценаристите и продуцентите сами са си избрали как да си направят филма – ако си мислят, че просто ще копират MCU и ще им се получи, да попитат DC как стана при тях. Или пък да се загледат в „главозамайващото“ представяне на останалите си опити до момента като „Морбиус“ или „Мадам Уеб“.

Та, като изключим всякакви очаквания и надежди на върлите комиксови фенове и префърцунени вкусове на арт-критиците, филмчето си е прилично – на нивото на първата част, по-добро от втората. Имаме адекватни количества екшън, комедия, ужаси и трогателни моменти, имаме и сюжет, изискващ от нас да си изключим мозъка и просто да се забавляваме, както го изискват практически всички други филми в тази ниша. Би било наивно да се надявате на нещо повече, даже напротив – рядкост е и само това да се постигне, а тук общо взето са успели.

Моята оценка:

История – 5
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 3.50
Емоционален заряд – 4+
Фантастични елементи – 4.50
Саундтрак – 4.50
Степен на оригиналност – 3.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Общ успех: Мн. добър (4.53)