Рубинен апокалипсис в Аржентина

Неанглоезичните сериали винаги са в затруднение да се промотират пред международната публика и са по-малко гледани. Рядкост са хитовете като Dark, Squid Game, El Hoyo и няколко други, които успяват да пробият стената. В повечето случаи, за да компенсират изкачването на по-стръмния склон за спечелване народната любов, те влагат допълнително старание, за да се получат по-високо качество и някаква отличителна черта, но дори и това не стига.

Такъв явно е случаят на „Етернавтът“. Брилянтен (или бих казал рубинен, предвид червените светлини) апокалиптичен сериал, който смесва мистерия, ужас и научна фантастика, за да представи интересна и завладяваща история със значим подтекст. Не виждам да се гледа и коментира масово из интернет, въпреки че определено заслужава да бъде гледан от всеки уважаващ себе си фен на научнофантастичните сериали.

В само шест епизода се случват страшно много неща! Една лятна вечер в Буенос Айрес започва да вали мистериозен сняг, който убива при допир. Същевременно всякаква електроника спира да работи. Градът замира и повечето му обитатели сдават багажа почти веднага. Главният герой и приятелите му оцеляват на късмет (повечето), но все пак не знаят какво и защо се случва, а и той трябва да намери дъщеря си. Постепенно става ясно, че снегът е само първият етап от извънземна инвазия и до края на сезона концепцията се променя фундаментално и оставя немалко мистерии за втори сезон, който вече е поръчан и ще завърши историята. Не се съмнявам, че той също ще е пълен с обрати и ще направи още поне една реконтекстуализация на събитията.

Бях очарован от сериала! Дори не знам как да подредя предимствата му, толкова е впечатляващо всяко от тях, че не знам кое изпъква повече.

Буенос Айрес, покосен от смъртоносна снежна буря, изглежда толкова истински и толкова страшен… Визуално сериалът предлага истинско пиршество, и то постигнато с не чак толкова голям бюджет (около 15 пъти по-малък от този на много по-посредствения The Last of Us). Като казвам това, нямам предвид кой знае какви зрелища (даже в по-експлозивните моменти намесата на компютъра си личи), а по-скоро постигнатото високо ниво на реализъм на обстановката и изградената чрез визията зловеща атмосфера. Практическите ефекти изобилстват, а светлините и филтрите се използват много професионално, което подсилва положителния ефект. И без друго ненавиждам зимата и снега, а когато употребата им за хорър в комбинация със замръзнали трупове и ледени пейзажи е почти толкова ефективна, колкото в романа „Ужас“, няма как да не изразя похвала.

Героите се държат изключително естествено и бързо ни карат да им симпатизираме, защото виждаме в тях реални хора. Още на втори епизод си мислех колко много прилики има между манталитета на българите и аржентинците. Определено помага фактът, че повечето герои са на средна възраст и използват подръчни материали, което ги приземява. В американските филми все гледат да подбират красавци и красавици, такива младички, чистички и добре оборудвани, което може да е приятно за окото, но не е толкова реалистично. Актьорската игра на всички замесени също е чудесна и помага за потапянето в историята им. Естествено, изпъква Рикардо Дарин, който явно си има фенове у нас още от време оно. Неговият герой, страдащ от посттравматичен стрес заради участието му във войната, злокобни видения от бъдещето и, разбира се, снежен апокалипсис, е най-добре развит и е нашата гледна точка в тази заплетена хардкор-фантастична история. Около неговата същност тепърва имаме да разкриваме още тайни.

Първите епизоди са фокусирани върху оцеляването на главните герои и разкриването на мистерията, в което нямаме кой знае какви теми за размисъл. Злото, което се пробужда у хората при разпада на цивилизацията, е тема, която вече е достатъчно разглеждана, например в The Walking Dead. В последните епизоди обаче имаме доста обрати, същината на концепцията се изменя и започват да стават ясни скритият подтекст и връзката на сериала с историческите събития в Аржентина, с нейните диктатури и граждански войни през ХХ век. Нека не забравяме, че сериалът е по комикс от 50-те години, като след публикуването му авторът, Хектор Герман Остерхелд, също е „насилствено изчезнат“ от поредния режим през 70-те години. След идването на демокрацията, комиксите стават важна част от културата на Аржентина и силно предупреждение за опасностите на диктатурите. Аз лично видях и някои смразяващи кръвта паралели с нашите съвременни проблеми с копейките и тръмпистите, като не се съмнявам, че по-крайните от тях биха припознали либералите като мен във враговете от последните епизоди. Дано не стигаме до гражданска война и нечия диктатура все пак, колкото и усилено да се борят някои за такива.

Извън плюса на тези бързи развития като източник на политически подтекст, метафори и поводи за размисъл, те дават и разнообразие, което помага вниманието да се задържи през цялото време. Постоянно изникват някакви нови мистерии и апокалиптични опасности, които да ни държат на нокти и да не ни оставят да се отпускаме за твърде дълго.

Разбира се, не всички са въодушевени от сериала и той не е перфектен. Част от критикарите са недоволни, че The Eternaut се развива по по-различен начин от съвременния американски стандарт. Няма да коментирам колко тъпо ми звучи това, но в крайна сметка всеки си има вкус и ако американската формула е тази, която искате да виждате навсякъде, имате си това право, но не знам защо тогава гледате неамерикански сериали.

Друга критика, която срещнах на повече от едно място, е че сериалът бил бавен. Честно, нямам представа откъде идва тя, предвид че за само 6 епизода се случват страшно много събития, разкрития и обрати, които на моменти дори ми идват твърде бързи и с не докрай използван потенциал за емоционален заряд. Бих разбрал оплакване от твърде резките промени на концепцията, някои неравности в ритъма, употребата на някое и друго клише (напомням, сериалът е по комикс от преди 70 години, тогава не са били чак толкова често срещани), но не и укори за бавно темпо. Особено от хора, които са издържали цели сезони на вече споменатите в това ревю „Живите мъртви“ и „Последните от нас“, където има цели епизоди без нито една случка в тях, а концепцията остава една и съща десетилетия наред!

Естествено, имаме и аржентинци-пуритани, които са чели комикса като деца и сега не одобряват някой промени спрямо оригиналния материал. Аз не съм го чел, но имам усещането, че сценаристите (отделили почти 2 години за писане и изпипване!) са направили възможно най-доброто за адаптиране на разпиляна из годините недовършена поредица в ограничено екранно време с ограничен бюджет за съвременна публика. И дори и недоволните в Аржентина признават, че въпреки оплакванията им, в много аспекти това е най-добрата продукция, излизала от тази държава от години. Браво на Netflix, че са финансирали такова голямо начинание, и то като сериал, а не като филм, както първоначално е било планирано.

За да не се оливам в хвалбите и борбата с критикарите, ще ориентирам ревюто към финал. Би трябвало да е станало ясно колко много ми е харесал El Eternauta и колко горещо го препоръчвам. Наясно съм, че няма да произведа кой знае колко силен ефект с ревюто си, както и мнозина няма да се съгласят с мен, но все пак съм длъжен да известя по-редовните читатели на SciFi.bg за този скрит диамант рубин и да мотивирам когото мога да му даде шанс.

Моята оценка:

История – 6-
Герои – 5,50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6+
Eлементи на изненада – 6++
Теми за размисъл – 5,50
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 5,50
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 6+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Общ успех: Отличен (5,63)