Сърца от стомана

Отново ми се падна да ревюирам книга на приятел и пак ще се опитам да напиша обективно ревю, доколкото ми е възможно.

Някъде тази есен наоколо започна да се шуми, че Бранко е написал роман, което донякъде беше изненада за мен. Въпреки, че той вече има пет книги зад гърба си, това е първият му роман. Лично съм ставала свидетел как приятелите на Бранко го тормозят кога ще напише роман, както и на пиперливите му отговори, но не мислех, че ще им се върже и че наистина ще го напише, предвид че видимо предпочита по-кратките форми. Но книгата вече е факт и има още доста време, докато започнат да му мрънкат кога ще напише втора, така че нека й обърнем внимание.

„Сърца от стомана“ е военна фантастика, жанр, който по принцип много харесвам. Ако и вие го харесвате и сте чели „Звездните рейнджъри“ на Робърт Хайнлайн (а ако не сте, марш веднага да я прочетете!), мисля че тази книга би ви допаднала.

Годината е 2041, България е световна сила, оправили сме проблемите с безработицата, няма болести, продажните политици са натикани в миша дупка и не смеят да се покажат оттам, икономиката процъфтява… Цената, която страната е платила обаче, е тоталният пацифизъм на гражданите й. И когато в София се стоварват четири големи метеорита, пълни с враждебно настроени извънземни, няма кой да им се опре. Или почти. Оказва се, че държавата е разработила военен проект, успяла е да освободи известно количество млади мъже от пацифизма и ги е изпратила в казармата, за да могат да защитават родината в случаи като този. Войниците срочно биват извикани и изпратени да се справят с извънземните нашественици.

Първата част от книгата е пуцалка с извънземни (представете си Хайнлайновите дървеници, окопали се в центъра на София и кашимерията, пратена да ги изтреби). Извънземните са грозни зли инсектоиди (приличат малко и на влечуги), за мирно съвместно съществуване не може и дума да става, така че единственото решение е войната. Автоматична стрелба, релсотронна стрелба, избухващи гранати, кръв и черволяци на свои и чужди… Войниците трябва да се справят с извънземните на всяка цена, защото иначе Софийска област ще изчезне от картата на Европа, засипана от атомни бомби.

Междувременно, докато войниците се подготвят или си почиват между отделните прочиствания, се въртят казармени спомени, лафчета и прочее, част от които (ако не и по-голямата) вероятно са написани по истински истории. Предполагам, че за човек, ходил в казармата, тези моменти са още по-интересни, но и на мен ми бяха приятни.

Втората част от книгата (разделението е условно) е посветена на политически интриги. Оказва се, че някой започва да избива войниците, след като вече не са полезни на управляващите. Така че те трябва да оцелеят, да разберат какво се случва и да се защитят от скрития вътрешен враг. Това е и частта от книгата (за щастие по-кратка от другата), която не ми хареса особено. Светът, в който живеят героите, е като швейцарско сирене – в него има повече дупки, отколкото неща, които се връзват едно с друго. Ползата от всеобщия пацифизъм не може да се обясни, нито пък как изобщо работи цялото общество и защо още не се е гътнало отвътре, защо гадните продажни политици са били заменени от гадни манипулативни политици… Как обществото оцелява на изцяло веганска диета, как никоя от световните сили не си мърда пръста да помогне на България в кризата с извънземните (извънземните са си ваши, оправяйте се!) и прочее.  Другият проблем е, че не изглежда светът да се е развил в научно-техническо и културно отношение – героите си имат смарт-тутурутки както сега, играли са Старкрафт, не се вижда да са се появили нови моди (като дрехи, технически джаджи и т.н.), няма нови филмови, книжни и игрови поредици. Мисля, че голяма част от тези проблеми можеше да се избегне, ако Бранко беше наблегнал повече на военната част и беше оставил политиците и света извън кадър. Или пък ако беше направил нещата още по-гротескни, нещо като своеобразна идиокрация. Така обаче е нито риба, нито рак, а някъде по средата.

Както в много други екшън романи, тук също има еротична и романтична част. Надявам се да не е било просто маркетингов трик, защото си пасват добре с историята. Може би щеше да е добре дъщерята на генерала да има по-голяма роля в историята, а не само да зяпа през прозореца през повечето време, но предполагам, че татко-генерал не би я пуснал.

Така или иначе това си е „мъжкарска“ книга и е напълно в реда на нещата героите да са мъже и да вършат мъжките си там работи (да трепят гадове, да кълцат гадове, да взривяват гадове и да клатят тутки), докато женичките им си седят в къщи и варят качамак (или им слагат рога с някой мухльо). Все пак, смятам че книгата спокойно може да се чете и от моя пол, макар липсата на казарма за жените леко да разваля четенето.

Но ако харесвате военната фантастика, казармените истории и можете да преглътнете проблемите със света, това е книгата за вас.

Моята оценка:
История – 5
Герои – 5
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 4,50
Емоционален заряд – 5
Теми за размисъл – 4
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 4,50
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Мн. добър (5,10)