Сирашки приключения през времето и пространството

Новият сезон на новия „Доктор кой“ вече се излъчи в пълнота! Чаках го с немалка доза нетърпение и общо взето очакванията ми бяха оправдани. Ръсел Т. Дейвис си е Ръсел Т. Дейвис – човекът, преоткрил и пренаправил британската емблема през 2005 г. и превърнал я в един от любимите ми сериали. Завръщането му като главен сценарист няма как да върне и нас 20 години назад в миналото, но има как да направи Doctor Who отново модерен за ново поколение фенове, а нас да ни поблазни с още приключения от познатия тип. Нещо повече, ужасното решение на Чибнал за „безвремовото дете“, което обърна митологията с хастара навън, е превърнато в тема за размисъл и източник на множество емоции за Доктора, който преоткрива себе си като изоставено сираче, било то и с възможностите на господар на времето.

Брандираният като сезон 1 пакет епизоди (това е третият първи сезон на сериала, а същевременно 14-ти от възкресяването през 2005 г. насам и 40-ти общо, по никакъв начин не е римейк или рибуут, а си е просто продължение, разчитащо на 60-годишната история – иди го разбери този маркетинг) е в рамките на средното за сериала през последните 20 години. Не е най-доброто, но и е далеч от най-лошото. Шути Гатуа е прекрасен Доктор – внася свежест и енергия в ролята, симпатичен е, макар и понякога да си поплаква повече. Сезонът има прилична обща история и няколко мистерии, има леко залитане на жанра от научна фантастика във фентъзи, но нищо феноменално и нищо скандално. Ще разглеждам епизодите един по един, защото, както почти винаги, те силно варират в качеството и концепциите си и няма как да се разглеждат като едно цяло. Включвам и коледния епизод, с който легендата на Руби Съндей започна.

Подредба на епизодите от най-лош към най-добър:

1х01 Space Babies

Началото на сезона е типично слаб откриващ епизод за губене на време, в който главният сценарист цели просто да ни забавлява, за да ни върне по-полека в света на Доктора. Този път за целта са избрани група бебета (мразя бебета) и космическо чудовище. Епизодът няма много вътрешна логика, повтаря вече виждани сцени (аналогът му е далеееч по-добрият 1×02 The End of the World) макар и изиграни от нови лица, не впечатлява с нищо, дори на моменти е леко досаден, а за предсказуемост – да не говорим.

Оценка: Среден 3

1×03 Boom

Повечето отзиви поставят този епизод много по-високо от мен, но аз просто не го усетих. Почти всичките му 40 минути се развиват като пиеса в един кратер, но необходимото за такава постановка напрежение не е реализирано. Новите персонажи са супер повърхностни и претупани, обратът е добър като замисъл, но в крайна сметка излиза като леко банален. Очаквах много повече от Мофат, но и той малко е взел да се повтаря – в холограмите разпознах елементи от Silence of the Library, концепцията отново е нормална човешка дейност, която е забранена на персонажите (преди не мигаха, не спаха, не мислиха, сега е да не мърдат). Дано следващите му епизоди са по-свежи или поне по-добре реализирани.

Оценка: Добър 3.50

1×00 The Church on Ruby Road

Доста хаотичен и инфантилен епизод, но все пак му давам бонус заради забавното музикално изпълнение на гоблините, представянето на новата придружителка и на не една, а цели 2 мистерии, подготвящи почвата за идните серии. Не съм фен на този тип приключения, но винаги ги е имало и съм свикнал, че не може без тях. И признавам, че на моменти ми беше забавно, а и актьорите успяха бързо да ме спечелят.

Оценка: Добър 3.50

1×02 The Devil’s Chord

Този епизод ме влудява, защото някои елементи от него са за абсолютна пълна шестица, че даже и повече от отлични, но други са обидно отвратителни и мога да оценя само с кръгла нула.

Концепцията е великолепна и е чудесно, че след толкова много епизоди, „Доктор кой“ все още е способен на нови идеи и неочаквани експерименти. Драг кралицата Джинкс Монсун играе страхотен и наистина заплашителен (но и забавно откачен) злодей. Да откраднеш музиката от света – наистина, колко тъжно и обречено място би бил той без нея. И колко значим в такъв свят би бил някой, който я има… Сцената с Руби и пианото е чудесна сама по себе си, а след това прелива в шедьовър – Доктора и Руби се крият от Маестро в сцена без звук, лишаваща божеството от силите му. Но Маестро не може да бъде заглушен(а). Просто превъзходно!

Но, за да не си помислим, че ставаме свидетели на исторически добър епизод, сюжетът бързо преминава в тотална фантасмагория, а накрая завършва с банална музикална битка. А като епилог – дълъг музикален номер с танци като от индийски филм. Просто ужас! Защо им трябваше така да провалят чудната идея и да развалят вкуса?! Срамота!

Оценка: Добър 4

1×07 The Legend of Ruby Sunday

Финалът на сезона по традиция е в две части и започва с посещение на Доктора и Руби в ЮНИТ, където срещаме старите ни познайници Кейт, Роуз и Мел. Време е да започнем да отговаряме на мистериите – коя е бабата, повтаряща се през времето и пространството, коя е майката на Руби и защо ТАРДИС звучи толкова измъчен напоследък? Епизодът се развива по стандартна формула за увод към грандиозен финал, но го прави доста сполучливо и дори успява да ни заблуди за известно време, а накрая да ни изненада и уплаши. Злодеят хем е познат на най-върлите фенове, хем е нов за останалите и достатъчно свеж, за да не гледаме отново далеците или Властелина.

Оценка: Мн. добър 5

1×08 Empire of Death

Доста често първият от двата финални епизода натрупва непоносимо напрежение, след което финалът не успява да отговори на очакванията и фанфарите. В този случай баш финалът успява да изпревари увода си. Борбата с божествения злодей е интересна и води до интересно развитие с Мел, като е обогатена с трогателни постапокалиптични моменти и щипка носталгия. Завършекът на целия сюжет пък е направо перфектен – силно емоционално заредена раздяла, в който Доктора за пореден път прави всичко както трябва, но остава сам и страдащ в деликатен за него момент, както и обещание за още интересни приключения от другата бабичка, чиято мистерия така и не беше разкрита.

Не давам отличен, защото за лесната победа над злодея и разкритието на Рубината мистерия отново е прибягнато до фантасмагории, вдъхновени от омразния ми „Междузвездни войни: Последните джедаи“. За какво бяха всички снегове и свръхестествени събития, само защото някой е вярвал, че Руби и майка й са важни? Повярвай и ще ти се случи? Айде няма нужда от чак такива измишльотини. Не че на сериала му е за пръв път, но е разочароващо, че продължава да се случва.

Оценка: Отличен 5+

1×06 Rogue

Изобщо не очаквах този епизод да ми хареса толкова. Пълен е с недостатъци, концепцията разчита на човекоподобни пилета и пришпорен нереалистичен гей романс, но въпреки това е забавен, трогателен, много чаровен и се развива с отлично темпо. Последната любов на Доктора беше с Ривър Сонг, така че време беше да го видим отново хлътнал по някого – така си припомняме, че и той може да бъде човек. Финалът също е чудесен и би трябвало да изкопчи по една сълза от всеки зрител със сърце.

Оценка: Отличен 6-

1×04 73 Yards

Брилянтен епизод с отлична мистерия, помрачен от липсата на отговори и прекаленото залитане в магическа посока. Но пък според мнозина – не е и необходимо да се отговаря на всичко, а фолклорът дава достатъчно яснота. Не съм напълно съгласен, но пък охотно потвърждавам, че натрупаното напрежение и емоционалният заряд на епизода си заслужават. Епизодът е далеч от качеството на 4×11 Turn Left, но също като него доказва колко добър може да е сериалът дори без главния си герой. Руби (Мили Гибсън) получава възможност да блесне като изживява живота си преследвана от мистериозна стара жена, караща всички около нея да я изоставят и гледат злобно. Наистина ефектно реализирана идея.

Оценка: Отличен 5.50

1×05 Dot and Bubble

Някои от епизодите по-горе съм ги поставил по-ниско от масовото мнение, тук е обратното. Не знам защо Dot and Bubble не получи признание от всички, но на мен ми стана любимият епизод от сезона. Може би защото съм фен и на Black Mirror, а това спокойно би могло да бъде епизод и от този сериал? Макар и твърде пресилен, коментарът към съвременните технологии и начина, по който ги ползваме, е съвсем на място. Последната третина пък е направо черешката на тортата – там главната героиня показва що за човек е и докарва Доктора до отчаяние и рев. Епизодът е подходящ и за входна точка към целия сериал – ако не сте гледали нищо друго, няма проблем да започнете именно с този.

Оценка: Отличен 6

Като обобщение – доволен съм от деветте епизода и съм отново обнадежден за бъдещето на сериала. Знам, че повечето от моето поколение вече отдавна са го зарязали, и не без основание, но аз останах верен фен и се радвам за това. Стисках палци да получа 1-2 добри серии, а получих цели 5, и то, според мен, запомнящи се. „Доктор кой“ отново е в списъка на любимите ми и чакани с нетърпение сериали и определено това настроение ми липсваше.

Ще се радвам в коментари да напишете вашето мнение за сезона и вашата подредба на епизодите.