Смъртта като мотиватор за живот

Култовата поредица „Последен изход“ се завърна с нов филм! „Последен изход: Наследство“ вече е по кината и, леко изненадващо, заслужава да бъде гледан. Шестата част доставя точно това, което очаквате от нея – група млади хора, урочасани да умират по абсурдни начини – но направено дори малко по-добре от средното за поредицата ниво. Забавен и увлекателен, филмът отлично ще ви запълни два часа с разруха, телесни разпарчетосвания и съспенс.

Ако още не сте го гледали, това ви стига като отзив, можете да спрете да четете. Под трейлъра ще има спойлери.

Не си спомням много от предните филми, само емблематичната сцена с дървените трупи от камиона. Сценаристите явно са наясно с това, защото не ме карат да си спомням за древни персонажи и правила, а обясняват всичко наново, и то сравнително прилично. Даже така връзват историята, че евентуално да обхване и обречените да умрат от предишните филми. И на всичкото отгоре правят чаровно намигване към дървените трупи в последния кадър.

Началото на филма кефи. Виждаме как Айрис и нейният приятел посещават ресторант на върха на новопостроена кула, но заради една монета всичко се обърква, настава хаос и посетителите измират до един по ужасни инцидентни начини. Дори на проклетото детенце не му се разминава, което е чудесно. Ясно е, че е изключително невероятно да се случи такава поредица от злополуки, но филмът не се стреми към реалистичност и това ни е добре известно като зрители.

Свежото в тази случка е, че тя всъщност е предотвратена. Показана ни е без повече информация, за да я преживеем пълноценно, а след това е отречена и използвана като основа на сюжета. Този подход определено ми хареса.

Та, случката се присънва на младата студентка Стефани, която някак си стига до извода, че всъщност е видение на баба ѝ. След известно количество неловки ситуации с роднините, Стефани стига до баба Айрис и разбира за какво става дума. Тук е и най-очевадната недомислица на филма – Айрис прави всичко възможно да избегне смъртта, затова живее в планината, далеч от хората. Но защо дворът ѝ е отрупан с купища смъртоносни капани? Как така смъртта все не намира начин да стигне до нея? Какво яде тази жена? Признавам, доста абсурдно, но някак си успях да си затворя очите, за да се оставя на филма, и не съжалявам.

Много ми допадна съспенсът за това как ще умре следващият персонаж. Оказва се, че в ежедневието си ние сме обградени от всякакви предмети, които биха могли да ни убият при лошо стечение на обстоятелствата. Сцените си играят с това, като показват няколко варианта за това как могат да измрат героите, но накрая изненадват. Изненада имаше в стабилно количество и около това кой точно ще умре – историята на Ерик беше доста свежа и заблуждаваща, но после и той срещна особено болезнен край.

В целия този смъртоносен хаос всъщност се крият дори тема за размисъл и поука. От една страна, да, хубаво е да сме малко по-внимателни и да не предизвикваме съдбата. Но от друга, ако започнем да се втелясваме във всяка потенциална опасност и в това как да си пазим живота, то от този живот няма да има никакъв смисъл. Ще крещим истерично на хората да се пазят, ще травмираме близките си и ще подскачаме като ужилени при всяко духване на вятъра. Както Тони Тод казва в последната си роля в този филм – живейте си живота и му се наслаждавайте, защото така или иначе все някога ще умрете. Мъдри мисли. Дано почива в мир!

Финалът на Final Destination: Bloodlines ме остави широко ухилен, въпреки че е пришпорен и наблягащ много повече на изненадата, отколкото на логиката. Но не е първият такъв в жанра, така че отново не мога да се сърдя, особено щом съм излязъл с усмивка от залата.

Общо взето няма какво повече да кажа за „Последен изход: Наследство“ – приятно и забавно филмче, доставящо точно това, което очакваме от него. Можеше да е много по-тъп, но не е. Сигурно можеше и да е по-добър, но, честно казано, не е необходимо – имаме нужда и от непретенциозни заглавия понякога. Препоръчвам.

Моята оценка:

История – 5+
Герои – 5+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5+
Eлементи на изненада – 5.50
Теми за размисъл – 5+
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 4.50
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5+

Общ успех: Мн. добър (5,13)